за крачката назад

  • 1 257
  • 7
  •   1
Отговори
Здравейте момичета ! Как продължихте напред?След решението ви да продължите сами имахте ли колебания и правили ли сте крачка назад, въпреки че отново сте осъзнавали ,че това е грешка.Как успяхте да се преборите с колебанията си и чувствата си!Дълго ли продължи това лутане за правилната посока и правилния избор? newsm78

# 1
  • Мнения: 5 475
При мен мина доста време ,докато взема окончателно решение...още в първите месеци на брака ни разбрах,че съм направила голяма грешка..че това не е човека,който искам до себе си...но времената бяха други(става дума за преди 1989 г.)..трябваше да се примиря..Обичах го..Но за да се запази продължително любовта силна, са нужни усилия, търпение, желание и .. най-вече чувства. Естествено и от двете страни.А от негова страна нямаше нищо-само желанието да властва и командва,материални интереси...той си се чувстваше перфектно,а аз се чувствах постоянно подтисната и унижавана...
   На жените винаги им е по-трудно да си тръгнат, поради натиска на традиционния морал. Мислех,боях се ,че всички роднини на мъжа ми, собствената ми майка, просто познатите на семейството ми ще срутят върху мен своето "обществено мнение". "Тя разруши хубавото си семейство, тя напусна мъжа си, за нея няма нищо свято..."
  В края на краищата първоначално реших да се съобразя с общественото мнение.Стиснах зъби,беше ясно,че не мога да го променя,мъчех се аз да се нагодя според неговите изисквания. И ето тук се появиха подводните камъни.
  Ден след ден...беше като някакъв ад...борех се със себе си...и се питах на кого ли е нужна тази жертва?Два пъти подавах молба за развод и после я оттеглях-той ревеше и се кълнеше колко много ни обича,след бурята всичко си продължаваше по старому...
  Накрая нещата се развиха от самосебе си...той замина "да печели"...и се видя кой наистина имам насреща си...стъпи си малко на краката и изобщо не се замисли за общественото мнение...спря да праща пари...и изтри от живота си жена си и детето си...
  Защо ти разказвам всичко това...защото раздялата с любимия някога човек не е приятно събитие. Финалът на някои връзки обаче след застой може да се развие със скоростта на светлината.   
   И не можеш да избягаш от съдбата си. Навярно е щастие и нещастие това, че влюбвайки се и изцяло потъвайки, се разтваряш в любимия човек така, че не си в състояние да различиш някои зловещи нотки от характера му и респективно от това,което те очаква в бъдеще.
  След раздялата ти се струва , че светът се е срутил и че повече нищо няма значение, и че не е възможно да го преживееш...  Разбира се, ще се наложи просто да се преживее първият период на болка, тъга и отчаяние, граничещо с изстъпление. В този момент ти не си способна да чуеш никого. Но този "мъртъв сезон" ще мине, той не бива да се проточва и ето тогава вече ти просто ще трябва да си помогнеш сама на себе си.Да се изправиш и да продължиш напред.
 
  Като епилог на моята лична история...омъжена съм повторно от около 7 месеца...но след 2 години съвместен живот....и сякаш се преродих...живея нов живот!
  Така,че не се бойте да промените живота си!Заслужавате да живеете така,както го искате Вие!  Peace

# 2
  • Мнения: 332
neznam kakvo da ti kaja-tragnes li nepoglejdai nazad.Pomisli si kakvo pe4elis ako se varnes i kakvo guvis.Badesteto e nejsno za vsi4ki ni,no tova e jivota.Normalno e da imas kolebanij i da si neresitelna.ne e lesno resenie.Men li4no me iznenadaha - nasijt tako sam si tragna predi 5 mesetsa i ne ni iska./e,pone men sas sigurnost,za deteto se prisesta na momenti/razvedohme se.Men sasto mi minavat 1000 vaprosa,grize me savesta 4e deteto mi ste raste bez basta,no kato se zamislj 4e toi vze resenie i ni napusna za 10 dni ....kakav basta e tova?
KURAJ

# 3
  • София
  • Мнения: 6 999
Забелязала съм, че хората имат навика да се съдят прекалено строго сами...

Няма лошо в това да направиш крачка назад. Ще тръгнеш напред, когато сама го решиш, когато си убедена, когато си стигнала края, когато... му дойде времето.

Да - връщала съм се назад много, много пъти. Цели две години, даже повече знаех, че трябва да се разделя с бившия ми вече мъж. Тръгвах, връщах се, отказвах се, надявах се... Накрая го направих. Стана тогава, когато трябваше да стане, нито по-рано, нито по-късно. Не съжалявам за това забавяне. Най-малкото раздялата я изстрадах още докато бяхме заедно - сега нямам негативни чувства, само желание да продължа напред с живота си Simple Smile

# 4
  • Мнения: 357
Да - връщала съм се назад много, много пъти. Цели две години, даже повече знаех, че трябва да се разделя с бившия ми вече мъж. Тръгвах, връщах се, отказвах се, надявах се... Накрая го направих. Стана тогава, когато трябваше да стане, нито по-рано, нито по-късно. Не съжалявам за това забавяне. Най-малкото раздялата я изстрадах още докато бяхме заедно - сега нямам негативни чувства, само желание да продължа напред с живота си Simple Smile
Да - и аз съм се връщала много пъти. Все прощавах и се надявах, че всичко ще е наред, но явно, когато много силно обичаш някого, изобщо не си в състояние да прецениш правилно ситуацията. На всички около мен им беше ясно, че това ще се случи, въпроса беше кога? Ето случва се, тогава когато ти си готова за това, когато си убедена, че така трябва, когато ти писне тотално да те тъпчат и най-вече, когато се почувстваш достатъчно силна и уверена в себе си, за да предприемеш решителната крачка.
Някъде сред залитанията се крие истината, въпроса е да я откриеш навреме, за да можеш да продължиш смело напред! Wink

# 5
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
Не съм правила крачка назад,защото много дълго отлагах крачката напред,т.е. раздялата.Сега мноооого съжалявам за изгубеното време ,за самотните опити да имам добро семейство,но всеки го прави до вземане на крайното решение.
Когато човек вътрешно е убеден,нищо не може да го спре.

# 6
  • Мнения: 2 723
Хмммм трудно е да се каже дали раздялата е крачка назад или напред.
Раздялата и по-късно разводът с бившия ми мъж, беше едно от най-трудните решения в живота ми, но и решението, за което не съм съжалявала нито за миг. То ми отвори вратите към един различен свят.
Бях сигурна, че каквото и да се случва след раздялата, няма да е по-зле от това, което преживях през брака си и се оказах права Peace
 

# 7
  • Мнения: 6 472
Сигурно щях да направя крачка назад, но просто нямаше такава алтернатива. Това ми спести доста колебания и най- вече ме научи да гледам само напред Grinning

Общи условия

Активация на акаунт