По неволя се наложи да живеем в къща с брата на майка ми. Етажите са самостоятелни. Дворът е общ, но въпросния човек властва над всичко. Завзел е и мазето, и тавана. За да е мир, ние нямаме никакви претенции към нищо извън етажната ни собственост.
Живяхме така в мир 2 месеца.
Само да вметна, че въпросният ми вуйчо има 2 деца - син, който живее при него, но не помага за нищо и продължава да си е добър син; и дъщеря, която живее с един италианец на квартира. Вуйчо ми има кола, която постоянно "не е в движение" и постоянно "нямаме пари".
Та, от две седмици тормозът започна.... Решава да прави нещо по двора и без да пита свободен ли е мъжа ми, може ли, директно го заставя да прави с него ограда. След няколко дни - с нашата кола да караме цемент. Ама няма - имате ли сега пари да го купиме, имате ли време, ще те пуснат ли от работа по-рано,защото затваря склада.... Не! Направо - "Утре си ела по-рано, че..." еди кво си.
Вчера ни среща на стълбите и направо - "Аре да ме караш да се подстригвам." Моят мъж му казва - имам работа, вземи колата и ходи сам. Онзи като се напуши, не е за приказване.
После.... имаме един стар гардероб в нашия си коридор, който ще махаме, за да сложим портманто, че чакаме /живот и здраве/ бебче, и учтиво го молим да ни освободи в мазето някъде малко място да сложим боклуци от него... Отговорът беше "Никой за нищо не ми помага в тая къща. Нямам време да ви освобождавам място. Защо ще хвърляте гардероба?" Че как ще освободи място, като се е зарил с боклуци. Дворът е като къщата на Плюшкин. Както и да е...не се разправяхме. Ще си намерим място.
Днес вече чашата преля с викове от двора /защото знае, че го чувам от отворения ми прозорец на спалнята/: "Толкова работа има по тая къща! Никой не ми помага! На работа бил... /мъжът ми/, късно се връща...само и само да не помогне! Омръзна ми все да си мълча, за да не обидя някого!"
И седя, и се чудя.... преди да се нанесем кой му е помагал? И защо да му помагаме, като нищо не е наше в тоя двор и това мазе....
Пуста простотия....нелечима е явно.
Ще попитате защо мълчим? Ами, възпитани хора сме, искахме да живеем в мир и разбирателство. И на ракийка ги канехме. И дребни услуги.. и защо, като добросъседството при тях се изчерпа за 2 месеца?!
Нямаме в момента избор къде да отидем, а и доста пари дадохме тук за ремонт.
Бременна съм, а те хич не се съобразяват, че злобата им може да има последствия за мен.
Мъжът ми има тежка работа и като си дойде, хич не му е до безмислени работи по тъпия двор.
Не зная какво да правя. Как да ги поставим на място? Помогнете, ако сте минали по такъв път. Имам нужда от съвет!
Живяхме така в мир 2 месеца.
Само да вметна, че въпросният ми вуйчо има 2 деца - син, който живее при него, но не помага за нищо и продължава да си е добър син; и дъщеря, която живее с един италианец на квартира. Вуйчо ми има кола, която постоянно "не е в движение" и постоянно "нямаме пари".
Та, от две седмици тормозът започна.... Решава да прави нещо по двора и без да пита свободен ли е мъжа ми, може ли, директно го заставя да прави с него ограда. След няколко дни - с нашата кола да караме цемент. Ама няма - имате ли сега пари да го купиме, имате ли време, ще те пуснат ли от работа по-рано,защото затваря склада.... Не! Направо - "Утре си ела по-рано, че..." еди кво си.
Вчера ни среща на стълбите и направо - "Аре да ме караш да се подстригвам." Моят мъж му казва - имам работа, вземи колата и ходи сам. Онзи като се напуши, не е за приказване.
После.... имаме един стар гардероб в нашия си коридор, който ще махаме, за да сложим портманто, че чакаме /живот и здраве/ бебче, и учтиво го молим да ни освободи в мазето някъде малко място да сложим боклуци от него... Отговорът беше "Никой за нищо не ми помага в тая къща. Нямам време да ви освобождавам място. Защо ще хвърляте гардероба?" Че как ще освободи място, като се е зарил с боклуци. Дворът е като къщата на Плюшкин. Както и да е...не се разправяхме. Ще си намерим място.
Днес вече чашата преля с викове от двора /защото знае, че го чувам от отворения ми прозорец на спалнята/: "Толкова работа има по тая къща! Никой не ми помага! На работа бил... /мъжът ми/, късно се връща...само и само да не помогне! Омръзна ми все да си мълча, за да не обидя някого!"
И седя, и се чудя.... преди да се нанесем кой му е помагал? И защо да му помагаме, като нищо не е наше в тоя двор и това мазе....
Пуста простотия....нелечима е явно.
Ще попитате защо мълчим? Ами, възпитани хора сме, искахме да живеем в мир и разбирателство. И на ракийка ги канехме. И дребни услуги.. и защо, като добросъседството при тях се изчерпа за 2 месеца?!
Нямаме в момента избор къде да отидем, а и доста пари дадохме тук за ремонт.
Бременна съм, а те хич не се съобразяват, че злобата им може да има последствия за мен.
Мъжът ми има тежка работа и като си дойде, хич не му е до безмислени работи по тъпия двор.
Не зная какво да правя. Как да ги поставим на място? Помогнете, ако сте минали по такъв път. Имам нужда от съвет!
Това е положението, за жалост...но ако се държиш на неговото ниво може и да разбере 
- т.е. с неговите камъни по неговата глава 
Че защо трябва да се изнасяте, я не се излагай! 
Тази къща да не е негова??? 
Аз само слушам и си мълча. Не ме интересуват техните дразги. 
Опирвахме с какви ли не средства да му обяасним че така не може, че двора е неизползваем, че имаме малки деца, че вдига много шум, прах и т.н. Нищо не помага, то с простаци човек трудно може да се разбере. Накрая остана само един начин, мъжът ми му постави ултиматум да освободи двора до 10 дена, че започваме да правим ограда пред къщата и няма да има откъде да си изкара колите от двора. В резултат на цялата тази дандия, простотия и прочие, има един хубав елемент - ограда и без коли и шум. 
