Бащата не разрешава детето да пътува в чужбина

Мила дрийми,
по въпроса за извеждането на детето от страната. Ако детето има вписани в акта за раждане двама родители, това означава, че детето може да напуска страната, придружено от единия родител и с нотариално изрично съгласие от другия. Същото се отнася и за издаването на паспорт на малолетен. Фактът, че бащата и майката са разделени, пък и че той я бие и т.н. нямат НИКАКВО отношение към случая. Докато съдът не постанови друго, те имат равни родителски права (дори и ако никога не са сключвали брак). Ако са разведени, ситуацията не се променя, поради факта, че с постановяването на развод между родителите съдът присъжда и от кого ще бъде отглеждано детето, но не ограничава правата на родителя, при който детето няма повече да живее. Другият родител (най-често за съжаление) продължава да се "бърка" и ако е достатъчно "напорист" може да прави големи проблеми преследвайки най-често личния си интерес. Което води до примери с мои приятелки, които не могат например да отидат с децата си на море в Турция, до навършване на пълнолетие на децата, само защото бившия се е запънал и не, та не. Децата, вече тийнейджъри, не могат на една екскурзия от училище да идат. Бащата може 10 години да не е виждал детето си, обаче, ей така, да се почувства "мъж" може да си направи гъдела да каже "не".
Нещата имат две остриета, държавата по принцип така се застрахова от отвличане на деца в чужбина, но пък от друга страна Конвенцията за правата на детето казва, че всяко дете има право на свободно придвижване което бива ограничено само в особени случаи.

В тази ситуация ако твоята приятелка иска да изведе детето си в чужбина, няма значение за 1 ден или 10 години, на нея при всички случаи ще й трябва съгласие от бащата според Закона за българските документи за самоличност.
Има законови начини обаче, да се направят постъпки детето да напусне и без съгласието на бащата пределите на България.
Давам пример с моето собствено дете. Бях разведена, когато се омъжих втори път за чужденец. И на мен се наложи да потропам на вратата на изрода, дето не знаеше как изглежда детето  и дето не беше видяло 1 стотинка от него... и нищо. Та завежда се иск в съда (ако на някой му е интересно ще разкажа и какъв точно и по кой член от СК, как протича един такъв процес и т.н.) с молба съдът да замести съгласието на бащата за издаване на паспорт и за напускането на страната на детето, придружено от майката. Искът обаче, трябва да е добре аргументиран, пак казвам, мога да обясня как и защо. Ще призоват и другата страна да обясни защо не е съгласен и т.н.
След дълго чакане и триинстанционен процес аз получих очакваното съдебно решение в моя полза и без никакви проблеми напуснах страната с детето. Решението го представих на ГКПП вместо нотариалното пълномощно от бащата.
Има още един начин да се разреши излизането от страната на дете. Той е малко по-особен, обжалва се по административен път акта за отказ на РДВР или СДВР за издаване на паспорт на детето и напускане на страната.

Да не пропусна още нещо. Освен напускането на страната, животът в чужбина изисква уреждане на документи. Едно легално пребиваване на майка с дете чужбина, тоест подаване на документи за необходимите разрешителни за престой според законите на страната, изискват също съгласие на бащата (пак казвам, зависи от страната).

Успех и ако имаш питане, пиши на лични.

Този стил ми е доста познат. Приличате ми на една моя клиентка, с която след дълги дела и разправии се справихме накрая и сега живее щастливо в Германия.

По темата: Да правилно е написано, води се дело, ако не се обжалва в летните месеци съм изкарвала РЕШЕНИЕ за два месеца и едно с.з.

Не съм клиентката ти със сигурност  , живея в Италия.
То хубаво решение за два месеца, ама ако нямаме "напорист" противник да обжалва до дупка (и до ВКС сме стигали) и да погажда всички мръсни възможни номера. Да се губят призовки, да не може да бъде намерен ... да обжалва без да плати държавната такса, да му се прати нова призовка, после да внесе половината сума .... и т.н.
Без да съм адвокат имам "стаж" по съдебните зали около 5 годинки  то разводи ли не бяха, издръжки ли не бяха, дела по 72 ли не бяха, административни дела ли не бяха ...
 
Поздрави!   

А защо не си завършила право?
От такива хора става чудесни адвокати и съдии.
Имам преки и непосредствени наблюдения. Най-близката ми приятелка /колежка/ се е развеждала, няколко години, след това около 10 години дело за делба, сменила няколко адвоката /които той все подкупвал/ и накрая завършила право и то успешно, след едно висше образование.
Дерзай никога не е късно!
Добрите хора след много страдания стават още по добри и човечни!

Много ти благодаря, считам постинга ти за компличент   
Моята бивша директорка на дирекция, доктор по право, ми казваше, че аз съм изкарала на практика ОТП и семейното право, та ако ще се записвам, да карам направо от 3 курс 
Няма мръсен номер по разводи, съединения на искове, привременни мерки, делби, призовки и държавни такси, вещи лица, насрещни искове и т.н. дето да не го знам. Писмените защити съм си ги писала сама. Всички дела, които съм завеждала, (поне 10) съм ги печелила  . включително и срещу СДВР заради административния им отказ да издадат паспорт на сина ми.