Уж съм ветеран, а умирам от ужас...

  • 1 417
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 742
Брех да му се не види, за втори път ще ми е, но колкотно повече наближава раждането, толкова повече се плаша. направо ми прималява. една паника ме наляга, какви ли не мисли ми минават през главата- представям си как /пази Боже!/ нещо по време на операцията се обърква и бебето умира, или пък /пак пази Боже!/ аз се спатъквам... И моментално продължение на сценария- Стеди  и бебето безутешни сирачета,  бащата женен втори път щастливо /:x/, лоша мащеха, абе латино. Ще се побъркам . Сънувам какви ли не глупости. Че бебето се ражда с увреждания, че се ражда нормално, но ми го увреждат в болницата, че.... Нямат край. Направо се поболях от притеснения. А мъжа ми вика- споко, хормони са. Кви хормони бе, другите на секс ги избива от хормони, аз за какви глупости мисля. Искам да ми се иска секс, а не главата ми да бучи от ужасии. Има ли други бременеещи с подобни проблеми? Или да ходя да ме прегледа веселия доктор  #Silly

# 1
  • Мнения: 5 391
Хммм, доста време имаш до срещата с бебенцето, така че е хубаво да се успокоиш и да гледаш по-ведро на ситуацията.Наистина вероятно всичко това се дължи на хормони, и на мен сега като кърмачка ми минават какви ли не ужасии през главата, но се мъча да не се загнездват и да се радвам на мъника.Желая ти леко доизносване, спокойствие и едно лесно и бързо раждане на здраво бебче Hug

# 2
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Ами то си е нормално на жената да й минават шантави мисли през главата ... Sick
Намери си нещо да ти пренасочва съзнанието - срещи с приятелки, книги, някаква работа - има още време да си бременееш, а така наистина ще изкукаш Mr. Green - не ми се връзвай ...
Може би не си достатъчно ангажирана - на мен само това ми помага да си отвлека вниманието от черни мисли ...

# 3
  • Мнения: 742
ангажименти бол- Стеди си иска 100% отдаване, влязохме в нова къща и още оправям натурии, ходя на работа, въртя домакинство, вися във форума Grinning ,  обаче страхът си се страх... Хем чета, знам че е нормално да се притеснявам, но ми се струва че притесненията ми са по-натрапчиви от нормалното... Чак да сънувам и да се събуждам от ужас?!

# 4
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
не ми звучи приятно ... Sick
А има ли конкретна причина за тези мисли ... newsm78

# 5
  • Мнения: 5 391
Да не би пък подсъзнателно да те плаши бургаската болница? Wink

# 6
  • Мнения: 742
Причина- не мога да я локализирам.
Бургаската болница- плаши ме , верно. Преди четири три години раждах- не беше много зле, но сега като чета форумските мами, се чудя какво ще заваря като дойде ред... Но чак толкова не ме плаши, все ще изтърпя няколко дни.
От смъртта или от непоправимото  ме е страх... Не знам дали го обясних правилно. При първото раждане нямах подобни мисли, тогава си бременеех безметежно и щастливо, сега дали заради повечето инфо, знам повече и има повече неща, за които да се притеснявам.

# 7
  • Мнения: 5 391
... сега дали заради повечето инфо, знам повече и има повече неща, за които да се притеснявам.
Вероятно на това се дължи, и аз отдавам повечето си страхове на повечето информация Peace

# 8
  • Мнения: 8 917
... сега дали заради повечето инфо, знам повече и има повече неща, за които да се притеснявам.
Вероятно на това се дължи, и аз отдавам повечето си страхове на повечето информация Peace
Затова спри да четеш подобна информация, влизай тук само за веселите теми, гледай по-ведро и се успокой. Всичко ще мине гладко и съвсем скоро ще си гушнеш едно малко нежно сладко създание  bouquet

# 9
  • Мнения: 1 202
Погледни само ангелчето което имаш и си помисли,че още едно ще имаш след известно време и се надявам да забравиш за тревогите.

# 10
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Има такъв един синдром - имам прятелка, медик, която като учеха за разни болести все си намираше симптоми за някоят от тях -  ooooh!
Това е нещо подобно - четеш за нещо / например здравословен проблем / и започваш да го пречупваш през собственото си съзнание, да го свързваш със себе си ...
Аз не съм професионалист, просто разсъждавам - причината ще я намериш в себе си, аз напипвам на тъмно ... newsm78
А на преглед какво ти казват? Как е бебчето? Hug

# 11
  • Мнения: 5 391
Има такъв един синдром - имам прятелка, медик, която като учеха за разни болести все си намираше симптоми за някоят от тях -  ooooh!

Вероятно говориш за хипохондрията Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 3 421
 Аз вече избягвам да чета в здравният форум - кой от каквото се оплаче и аз си намирам симптомите в мен или при децата(което е още по-ужасно). Многото информация за мен си е и плюс, но и минус в определен момент.
 Спри малко да четеш за раждане, болници, проблеми и т.н.
 Намери си повече занимания на вън. Времето вече е хубаво и излизайте, мисли за нещо приятно.
  Второто раждане ще е по-бързо от първото, ти ще си по-подготвена и всичко ще е наред Simple Smile

 Имам една приятелка - по-същият начин се притесняваше повече за второто раждане от колкото за първото. Беше направо психясала - всяка вечер и звънях да я успокоявам, а една вечер мъжа й ни се обади да излезем, че го побърквала, а аз съм й "влияела" добре Grinning.
 Роди за 2 часа нормално, живо и здраво бебе.

# 13
  • Бг-мама
  • Мнения: 2 223
Същото го преживях преди 6 месеца повярвай ми докато родих да видя че всичко е наред се бях поболяла от претиснение. Сега гледам по друг начин на нещата ама нали при мен всичко свърши.Исками се да ти кажа споко и ......... ама знам че няма да ти олекне ..... а и при второ раждане е нормално да те е повече страх та нали вече знаеш какво те чака .Най много ме беше страх какво ще се случи с по голямото ми момченце ако нещо се случи с мен ...
Всичко ще бъде наред усмихни се и целуни детенцето си може и да ти олекне.

# 14
  • Мнения: 742
бебето е шест Peace, пу-пу,  и каката е ОК.. Между другото, Слънцето е права- обикновено страховете ми се засилват когато попадна на инфо за някоя ужасия, моментално  в главата ми се прожектира филм на тема "това може и на мен да ми се случи"... Оф, не ща да съм хипохондричка, че имам край себе си една такава роднина, много отвратно. Тя и на себе си, и на другите диагнози поставя и акъл за лечение дава. Не ща да стана такова чудо.
Всъщност тези ми настроения започнаха сравнително отскоро, откакто бебето почна да шава в корема ми. Дано да ме отпусне нервата, че още три месеца, верно ще изкукам.

Общи условия

Активация на акаунт