- Публикувана: 7 юни 2006, 11:53 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2006, 15:34 ч.
Да поговорим за живота извън града
Напоследък се замислих над живота в панелните кутийки.
Смога и шума на натовареното движение ти е постоянен спътник!
Отваряш прозореца,блъсва те миризма на кръчма от комшийския купон!
Простреш прането,а бабата от горе полива цветята....
Детето иска домашен любимец, а то у дома за вас трудно се намира място, камо ли за коте или куче.
Та се замислих дали пък да не си спретнем една къщурка, на село близо до града, на около 20 км (път по магистрала)
Така ще има стаи за всички,ще имаме домашен любимец. Ще има двор за беснеене. Тишина и спокойствие.
Моторизирани сме. Апартамента в града ще остане.
Така на децата няма да се налага някой ден да ползват обществения транспорт, за да се приберат на село
А като пораснат, имат къде да си правят купони, далеч от дъртите. Могат и да поживеят самостоятелно...
Ей такива щурави мисли са ми в главата. Ма на жена без работа, кво да прай???
Вие сте на ход!
Смога и шума на натовареното движение ти е постоянен спътник!
Отваряш прозореца,блъсва те миризма на кръчма от комшийския купон!
Простреш прането,а бабата от горе полива цветята....
Детето иска домашен любимец, а то у дома за вас трудно се намира място, камо ли за коте или куче.
Та се замислих дали пък да не си спретнем една къщурка, на село близо до града, на около 20 км (път по магистрала)
Така ще има стаи за всички,ще имаме домашен любимец. Ще има двор за беснеене. Тишина и спокойствие.
Моторизирани сме. Апартамента в града ще остане.
Така на децата няма да се налага някой ден да ползват обществения транспорт, за да се приберат на село
А като пораснат, имат къде да си правят купони, далеч от дъртите. Могат и да поживеят самостоятелно...
Ей такива щурави мисли са ми в главата. Ма на жена без работа, кво да прай???
Вие сте на ход!
Не ми се живее на село!Аз съм от тези на които им харесва да живеят в града.Само си помисли какво е на село само бабки с кой или пък къде можеш да излезеш?Всички приятели познати ще са в града а и как ще ти идват на гости ако нямат кола примерно.Хубаво е да имаш къщичка близко до града но да идеш за събота и неделя да си починеш,да направите някой купон с приятели вие или децата.Абе аз на село бих си отишла някой щастлив ден като стана пенсионерка.
Живот на село,не ,поскоро бягство от лудница през уикенда!Има скопойствие и тишина,чист въздух,но я си помисли за всичко останало - детска градина,у-ще,лекари(недай си боже),мазазини,аптеки,контакти и прочие!Живяла съм две години близо в малък град и не бих го причинила на детето си,честно!Но все пак е въпрос на лично мнение и нагласа 
Моят отговор е "Не" - просто не бих могла да живея така.
Ние дори я имаме въпросната къща (с всички удобства - т.е. не е "къщичка", а е "къщище" - с голям двор, лятна кухня, отделен гараж, 3 етажа, 8 стаи, вътрешна и външна баня, 2 "работилници" и т.н.), но аз не бих отишла да живея там никога. На 25 км. от София е - 20 км. по магистралата + 5 км. "селски път".
Дори и за уикенда се чувствам вързана там. Децата наистина могат да играят спокойно - тичат, въргалят се в тревата, няма "кучешки подаръци", няма коли - като отвързани са направо. Че и 2 песа има на двора.
Обаче... Хубавото е само дотук.
Приятелите са далеч. Магазините и заведенията се свеждат до 2-3 селски кръчменца, които работят само следобед. Няма разни познати за приказка (освен роднините на мъжа ми и то, ако са отишли и те - лелите и братовчедите му имат вили на същата улица, но ходят само събота и неделя + отпуските). В една къща винаги си има работа (най-малкото, докато я изчистиш и подредиш, а да не говорим за двор и градина, дори и да има само рай-грас, пак трябва да я поддържаш). Ако ти дотрябва нещо, трябва да пътуваш с колата до София, а пазаруването за там става с кашони - не можеш просто да идеш до магазина зад блока.
За да идеш на работа и да се върнеш, трябва да си постоянно зад волана. Ами детската градина, училището, личният лекар (не дай Боже да ти дотрябва спешно).
Ами зимата - дори и с местно парно или камина - трябват дърва за огрев...
Мога да пиша против цяла седмица.
Обаче... Бих отишла да живея в по-малък град, за да ми е по-спокойно.
Абе, много си ми е добре в мръсния и шумен град и с комшии-чалгаджии. Дори и на по-тясно и без двор.
Супер ми е сутрин да стана, да се облека и да отида на кафе в парка с приятелки; на обед, докато шушулките спят, да ида да се разходя по магазините; следобед - на кино или на сладкарница; вечер с мъжа ми на ресторант и т.н.
Тези неща на село просто ги няма...
А и аз не обичам да шофирам.
Пътят от апартамента ни до къщата е около 30 мин, ако ни хванат всички светофари по пътя (живеем в Западен парк, а къщата е във Вакарел). До центъра на София е 20 мин., но идеята да съм винаги зависима от кола не ми допада. Обичам да се прибирам пеша от работа и да се разхождам из града.
Ще отида да живея там, само ако като онези американци "третото" ни дете някой ден се окажат 6-знаци
.
Ние дори я имаме въпросната къща (с всички удобства - т.е. не е "къщичка", а е "къщище" - с голям двор, лятна кухня, отделен гараж, 3 етажа, 8 стаи, вътрешна и външна баня, 2 "работилници" и т.н.), но аз не бих отишла да живея там никога. На 25 км. от София е - 20 км. по магистралата + 5 км. "селски път".
Дори и за уикенда се чувствам вързана там. Децата наистина могат да играят спокойно - тичат, въргалят се в тревата, няма "кучешки подаръци", няма коли - като отвързани са направо. Че и 2 песа има на двора.
Обаче... Хубавото е само дотук.
Приятелите са далеч. Магазините и заведенията се свеждат до 2-3 селски кръчменца, които работят само следобед. Няма разни познати за приказка (освен роднините на мъжа ми и то, ако са отишли и те - лелите и братовчедите му имат вили на същата улица, но ходят само събота и неделя + отпуските). В една къща винаги си има работа (най-малкото, докато я изчистиш и подредиш, а да не говорим за двор и градина, дори и да има само рай-грас, пак трябва да я поддържаш). Ако ти дотрябва нещо, трябва да пътуваш с колата до София, а пазаруването за там става с кашони - не можеш просто да идеш до магазина зад блока.
За да идеш на работа и да се върнеш, трябва да си постоянно зад волана. Ами детската градина, училището, личният лекар (не дай Боже да ти дотрябва спешно).
Ами зимата - дори и с местно парно или камина - трябват дърва за огрев...
Мога да пиша против цяла седмица.
Обаче... Бих отишла да живея в по-малък град, за да ми е по-спокойно.
Абе, много си ми е добре в мръсния и шумен град и с комшии-чалгаджии. Дори и на по-тясно и без двор.
Супер ми е сутрин да стана, да се облека и да отида на кафе в парка с приятелки; на обед, докато шушулките спят, да ида да се разходя по магазините; следобед - на кино или на сладкарница; вечер с мъжа ми на ресторант и т.н.
Тези неща на село просто ги няма...
А и аз не обичам да шофирам.
Пътят от апартамента ни до къщата е около 30 мин, ако ни хванат всички светофари по пътя (живеем в Западен парк, а къщата е във Вакарел). До центъра на София е 20 мин., но идеята да съм винаги зависима от кола не ми допада. Обичам да се прибирам пеша от работа и да се разхождам из града.
Ще отида да живея там, само ако като онези американци "третото" ни дете някой ден се окажат 6-знаци
.
Да. Аз живея в къща в Панчарево и се чувствам много добре 
И двамата с мъжа ми сме с коли, до работата ми е 15 минути (работя на летището), а до центъра на София стигам за 20 - 25 минути. Всяка седмица поне по 2 пъти излизаме вечер, обикновено уикендите, като или някой от двамата шофира или ползваме такси. Що се отнася до гости...ами имаме почти всека седмица, та чак ми идва в повечко
Детето ми няма да ходи в местната градина и училище, ще ходи в такива в София, както на повечето от хората, кото нас, които не са местни, а са си закупили парцели и дошли в последствие.
За мен е прекрасно, но всеки разсъждава по различен начин
И двамата с мъжа ми сме с коли, до работата ми е 15 минути (работя на летището), а до центъра на София стигам за 20 - 25 минути. Всяка седмица поне по 2 пъти излизаме вечер, обикновено уикендите, като или някой от двамата шофира или ползваме такси. Що се отнася до гости...ами имаме почти всека седмица, та чак ми идва в повечко
Детето ми няма да ходи в местната градина и училище, ще ходи в такива в София, както на повечето от хората, кото нас, които не са местни, а са си закупили парцели и дошли в последствие.
За мен е прекрасно, но всеки разсъждава по различен начин
Проблема е с училището на децата. Бих живяла, ако децата ми са достатъчно големи, за да се грижат сами за себе си и си имат собствен транспорт. Другия вариант е до като не са тръгнали на училище. Иначе ангажимента е много голям. Аз си мечтая за къщичка за уикенда.
Явно аз не съм се изразила правилно.
Децата ще посещават детска градина и училище в града.Денем ще ползват апартамента в града. Вечер всички заедно на село. Пътя е евентуално 15 мин.
Ние работим в града. Нямам намерение да ползвам селскя хоремаг, а магазините на града.
А кво му е на ходенето по кръчми? Качиш се на колата и си при приятелите?Нас ни кефи да шофираме.
Децата ще посещават детска градина и училище в града.Денем ще ползват апартамента в града. Вечер всички заедно на село. Пътя е евентуално 15 мин.
Ние работим в града. Нямам намерение да ползвам селскя хоремаг, а магазините на града.
А кво му е на ходенето по кръчми? Качиш се на колата и си при приятелите?Нас ни кефи да шофираме.
Мимито, сега го разработвам и аз този вариант - в края на месеца почвам да строя. Магазините няма да ми липсват - работя в града, на връщане към къщи пазарувам в попътното Пикадили. А пък кръчмите, дори като съм в града посещавам на трите месеца веднъж - мога и с такси да се върна, ако толкоз я закъсам за кръчма. Децата и сега ги водим и връщаме от училище и ДГ в друг квартал, така че няма да се смая.
Иначе след съседките, които мият и тупат на главата ми, съседите дето си цепят дървата над дневната ми, боклука през балкона и тъпкания паркинг, кучетата, дето ги извеждат да ги изпикават от 5 сутринта, та до 12 през нощта, последната екстра на апартамента ми е мишки зад гипс-картона, които се качват от мазетата.
Иначе след съседките, които мият и тупат на главата ми, съседите дето си цепят дървата над дневната ми, боклука през балкона и тъпкания паркинг, кучетата, дето ги извеждат да ги изпикават от 5 сутринта, та до 12 през нощта, последната екстра на апартамента ми е мишки зад гипс-картона, които се качват от мазетата.
Ако има вариант в покрайнините на града да..но извън него не 
Имаме вила на 30мин от София...много си я харесвам..особено за лятото е супер..но до там
Виж иначе бих искала да се преместя в Пловдив..много ми харесва, хората са много по- спокойни...много по- различно е от София.
Имаме вила на 30мин от София...много си я харесвам..особено за лятото е супер..но до там
Виж иначе бих искала да се преместя в Пловдив..много ми харесва, хората са много по- спокойни...много по- различно е от София.
Мимито, сега го разработвам и аз този вариант - в края на месеца почвам да строя. Магазините няма да ми липсват - работя в града, на връщане към къщи пазарувам в попътното Пикадили. А пък кръчмите, дори като съм в града посещавам на трите месеца веднъж - мога и с такси да се върна, ако толкоз я закъсам за кръчма. Децата и сега ги водим и връщаме от училище и ДГ в друг квартал, така че няма да се смая.
Иначе след съседките, които мият и тупат на главата ми, съседите дето си цепят дървата над дневната ми, боклука през балкона и тъпкания паркинг, кучетата, дето ги извеждат да ги изпикават от 5 сутринта, та до 12 през нощта, последната екстра на апартамента ми е мишки зад гипс-картона, които се качват от мазетата.
Иначе след съседките, които мият и тупат на главата ми, съседите дето си цепят дървата над дневната ми, боклука през балкона и тъпкания паркинг, кучетата, дето ги извеждат да ги изпикават от 5 сутринта, та до 12 през нощта, последната екстра на апартамента ми е мишки зад гипс-картона, които се качват от мазетата.
Все едно живеем врата до врата, само дето у нас липсват мишките и по - добре!
И ние водим баткото на другия край на града на градина
Селото което ми допада е кипричко. Братя сиган няма. Има няколко къщи на Англичани.
Има и хобава гледка
Но умуваме още!