Ох, не е лесно да пишеш против и лоши не ща за баща си, ама вече честно казано ми писна от него. От както се помня той пие. Постоянни скандали, разправии с майка ми и прочие. В началото на брака ни живеехме с мъжа ми в моите родители, защото учихме в същия град. Е, издържахме малко този кошмар.... Изнесохме се на квартира, вече трета година сме на квартира, сестра ми също се омъжи и си има свой живот. И останаха майка и татко сами. Е, искам да ви кажа,че кошмара е пълен, пие всяка вечер, тормози я психически, не я бие, но тормоза е постоянен, иначе като е трезвен е готин. В последно време имам чувство, че и като и трезвен взе да ги приказва едни не съвсем в ред, тоя алкохол вече му е изпил акъла. Майка ми постоянно ми се обажда и се оплаква, плаче. А пък и аз си имам своите проблеми, които не са малко. Цял ден ми е криево и се притеснявам, вече не знам какво да правя. Да взема майка у нас за няколко дни не е решение. Тя не иска да оставя апатамента, че щял да го разпродаде и изпие, е аз да не съм стражар, всчка вечер след работа вместо да си ида до семейството, аз ходя да говоря с нго, уж има файда за 2 дни и после старат песен на нов глас, моля ви посъветвайте ме
- Публикувана: 8 юни 2006, 09:59 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2006, 18:54 ч.
Баща ми ме побърква вече
много е тежък проблемът, който поставяш.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
много е тежък проблемът, който поставяш.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
Може би е много егоистично това, което ще кажа, но така ги мисля нещата.
Важно е човек да уважава и подкрепя родителите си, за да се отблагодари за дарения живот. Наистина е важно. Но не по - малко важно е да изживее собствения си живот със своето семейство, със своите проблеми. В този смисъл, проблемът в семейството на твоите родители трбява да си остане там, при тях. Не мисля, че с нещо можеш да помогнеш - просто така се случват нещата. Моят съвет е да започнеш да създаваш дистанция с тях, за да не рушиш своя живот. Знам, знам, че звучи ужасно, но и робуването на един порок не е изход. А с този порок няма оправия. Имала съм алкохолик в семейството, знам какво е. Знам какво е да имаш все едно двама души срещу себе си - най-прекрасния човек (когато е трзвен) и много гаден човек (когато е пиян - скандали, стигащи до бой; хвърлени предмети, безсънни нощи, а как съм ходила да го търся посред нощите, а бях на 6 години).
Та така - това са две отделни семейства. С два кръга проблеми.
Решението е в ръцете на майка ти. Ама го е изпуснала преди 20-тина години за съжаление.
Стой по-далеч (поне при мен това са 100 километра до свекърите и не ги и мисля). На мъж ми му е кофти, ама кво да прави. И най-кофтито е че приказката, че Бог пази децата, лудите и пияните. Колко пъти се е претрепвал и лежал по болнци - ама се държи човека и само тормози околните.
И не мога да ги разбера мазохисти около тях.
За съжаление не мога да ти помогна с никакъв съвет. Гледам ги едните как уж се "подкрепят" (свекърите) - тя му крие бутилките и не му дава пари за хоремаг-а, и другите (моя леля) как ще се изпотрепат и не може да се разведе по финансови причини. И ми е мъчно - ама няма какво да направя. Не мога да решавам вместо тях.
Иначе ако ситуацията беше в моята къща - вън алкохолика навреме. Животът ми е един, че да го пилея в помощ на егоисти.
Стой по-далеч (поне при мен това са 100 километра до свекърите и не ги и мисля). На мъж ми му е кофти, ама кво да прави. И най-кофтито е че приказката, че Бог пази децата, лудите и пияните. Колко пъти се е претрепвал и лежал по болнци - ама се държи човека и само тормози околните.
И не мога да ги разбера мазохисти около тях.
За съжаление не мога да ти помогна с никакъв съвет. Гледам ги едните как уж се "подкрепят" (свекърите) - тя му крие бутилките и не му дава пари за хоремаг-а, и другите (моя леля) как ще се изпотрепат и не може да се разведе по финансови причини. И ми е мъчно - ама няма какво да направя. Не мога да решавам вместо тях.
Иначе ако ситуацията беше в моята къща - вън алкохолика навреме. Животът ми е един, че да го пилея в помощ на егоисти.
С добро не става. На мен ми беше писнало дядо ми да се напива, абсолютно всеки ден - по обед и вечер. Така тормозеше всички. Един ден му казах, че е пияна свиня и го блъснах така, че отхвърча през стаята и се заби във вратата на килера в коридора. От тогава, сигурно го е хванало срам внука му да го бие, не е близвал алкохол (само на празници по 1-2 ракии или чаша вино). Друг е въпроса, че отказа и цигарите, след близо 60 годишен тютюнев "стаж". Евала, дано е жив и здрав.
Баща ми пиеше много и майка ми събра сили да се разведе след 22-годишен брак. Всичко с времето си, са казали хората. Сега е с прекрасен човек до себе си и с коренно различно ежедневие. Друг е въпроса, защо не го е направила много по-рано или защо твоята майка не го прави. Не мога да ги разбера!!! Но моята майка поне оправи живота си, настоявай и твоята да го направи! Аз например дълго преди да се реши съм й го повтаряла. И в един момент и тя се убеди, че това е начина. Бъди до майка си, внуши й да се махне. Вземете я при вас, няма да е лесно, но ще я отървеш от тормоза. И в един момент да поеме живота си в ръце!
Ох, Ванинаа какво да ти кажа- като четох и все едно разказвах положението при нас. Същото е от доста години и става все по-лошо. Майка ми живее с него и ми е много жал за нея! Сега е стигнала до решението- развод, което трябваше да го вземе много отдавна, но да видим какво ще стане. Толкова пъти сме и казвали със сестра ми да се разведе, а тя- не, защото след всяко напиване следват обещания че няма вече, че и той не знае защо го прави... пък и тя много го обичаше /предполагам и все още го обича макар и по-малко/.
Проблемът при нас е че апартамента се води на мое име, но ми е дарение и нямам право да изгоня нито един от тях, пък незнам ако евентуално се разведат какво ще правим- кой ще остане, дали няма да разпродаде всичко вкъщи, дали няма да я тормози, ако тя отиде на квартира и т.н.
Пък и за капак сега се е забъркал в нещо с неговото пиянство и трябва да връща пари, а няма от къде и какво ще правиме с него- незнам.
Иначе е много добър човек като не пие, но пустото пиянство му изпи акъла!
На моменти го мразя, аз дори вече не мога да го нарека "тати"- много ми е трудно... и дори вече не го усещам близък...
С Асса не съм съгласна- вярно че всеки си има отделно семейство, но когато обичаш някого толкова много /майка си/ не искаш тя да страда. Ами съжалявам но не мога да я оставя така да страда и да се тормози, макар и сама да си го е надробила...Пък и незнам какво може да се очаква от него...
Съжалявам само за едно- че не го е оставила преди много, много години- защото хем тя е била постоянно под тормоз, хем и ние със сестра ми ....
И това което много хора с подобен проблем казват, че остават заедно заради децата си- не го правете, защото и вие ще страдате повече и вашите деца също...
Проблемът при нас е че апартамента се води на мое име, но ми е дарение и нямам право да изгоня нито един от тях, пък незнам ако евентуално се разведат какво ще правим- кой ще остане, дали няма да разпродаде всичко вкъщи, дали няма да я тормози, ако тя отиде на квартира и т.н.
Пък и за капак сега се е забъркал в нещо с неговото пиянство и трябва да връща пари, а няма от къде и какво ще правиме с него- незнам.
Иначе е много добър човек като не пие, но пустото пиянство му изпи акъла!
На моменти го мразя, аз дори вече не мога да го нарека "тати"- много ми е трудно... и дори вече не го усещам близък...
С Асса не съм съгласна- вярно че всеки си има отделно семейство, но когато обичаш някого толкова много /майка си/ не искаш тя да страда. Ами съжалявам но не мога да я оставя така да страда и да се тормози, макар и сама да си го е надробила...Пък и незнам какво може да се очаква от него...
Съжалявам само за едно- че не го е оставила преди много, много години- защото хем тя е била постоянно под тормоз, хем и ние със сестра ми ....
И това което много хора с подобен проблем казват, че остават заедно заради децата си- не го правете, защото и вие ще страдате повече и вашите деца също...
съгласна съм, че е майка и точно на нея дължим най-много (обикновено).
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
Изказването е от собствената ми позиция, при което си мисля, че ако имам някакъв подобен пробелм не трябва да ангажирам децата си. Само в краен случай и то, ако могат да ми помогнат. Ако не могат - все едно да им прехвърлям собствените проблеми - това не е ли егоизъм от страна на майката спрямо дъщерята? Да, няма по - силна връзка от деца - родители. Но когато децата имат семейство, то трябва да е на преден план. И техните деца - живота е там, продължаването на рода е там.
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
Изказването е от собствената ми позиция, при което си мисля, че ако имам някакъв подобен пробелм не трябва да ангажирам децата си. Само в краен случай и то, ако могат да ми помогнат. Ако не могат - все едно да им прехвърлям собствените проблеми - това не е ли егоизъм от страна на майката спрямо дъщерята? Да, няма по - силна връзка от деца - родители. Но когато децата имат семейство, то трябва да е на преден план. И техните деца - живота е там, продължаването на рода е там.
Асса, разбирам те какво искаш да кажеш и отчасти съм съгласна с теб, но не мислиш ли че това може да стане само на думи... как може като обичаш един човек и едва ли не да кажеш "майната ти щом ти си си избрал така да живееш проблема си е твой"... аз не мога!!!
Пък и има и друга страна- ако няма къде да отиде, ако после ще последва още по-голям тормоз...
И моето изказване е от собствената ми позиция!
Не приемай думите ми като заяждане- нямам въобще намерение да се заяждам с когото и да е!
Пък и има и друга страна- ако няма къде да отиде, ако после ще последва още по-голям тормоз...
И моето изказване е от собствената ми позиция!
Не приемай думите ми като заяждане- нямам въобще намерение да се заяждам с когото и да е!
съгласна съм, че е майка и точно на нея дължим най-много (обикновено).
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
подкрепям 100%!Аз съм в същото положение,т.е. родителите ми живеят ненормален живот,изпълнен с конфликти,нерви,подозрения и т.н.Но майка ми не иска да се развежда,въпреки че цялата ситуация се отразява всекидневно върху здравето й.Аз съм буферът,но вече нямам сили.Моите проблеми също ме затискат и в крайна сметка,ако така продължаваме,рискувам да си разваля семейството.
Давам си сметка, че звучи недобре.
Обаче, авторката нищо не може да промени, защото решението е на майката. Разбирате ли какво се получава - майката взима решение за това, как да живее с бащата, а в крайна сметка дъщерята трябва да поема върху себе си значителна част от тормоза и угризенията. Считам, че не е добре.
подкрепям 100%!Аз съм в същото положение,т.е. родителите ми живеят ненормален живот,изпълнен с конфликти,нерви,подозрения и т.н.Но майка ми не иска да се развежда,въпреки че цялата ситуация се отразява всекидневно върху здравето й.Аз съм буферът,но вече нямам сили.Моите проблеми също ме затискат и в крайна сметка,ако така продължаваме,рискувам да си разваля семейството.
много и искрено ти съчувствам,но повярвай ми,в живота има и много по-лоши неща.да са живи и здрави родителите ти,не можеш да промениш човек на тия години,той е избрал този начин на съществуване.помагай на майка си!по-добре там да хвърляш усилията си,отколкото в една изгубена кауза.желая ти късмет и бъди щастлива! 
Според мен у4астие в разрешението на проблема трябва да вземеш.Майка тие все пак.И съвсем сигурна ли си 4е не и посяга,може да не иска да ти го каже.Говорете с психолози,има и организаций на алкохолици,но накарай майкати да разбере 4е тази ситуация вреди на нея, на теб,на твоето семейство,на здравето на баща ти и на сестра ти,защото рано или късно ще разбере.Така 4е ако сам не може да се съветва със специалсти или развод.
Според мен у4астие в разрешението на проблема трябва да вземеш.Майка тие все пак.И съвсем сигурна ли си 4е не и посяга,може да не иска да ти го каже.Говорете с психолози,има и организаций на алкохолици,но накарай майкати да разбере 4е тази ситуация вреди на нея, на теб,на твоето семейство,на здравето на баща ти и на сестра ти,защото рано или късно ще разбере.Така 4е ако сам не може да се съветва със специалсти или развод.
Пък ако няма шанс-изхода е развод!
