Към работещите майки - как намират приятелчета децата ви?

  • 1 895
  • 17
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 960
Здравейте, дъщеря ми е на 1 година, върнах се на работа на 11-тия ден след раждането, първите 4 месеца я гледахме с майка ми, на смени, след това наехме една жена, страхотна, внимателна и много грижовна - леля Роси. Аз съм на работа до 5 часа, връщам се към 5,30. Обикновено по това време те са още на разходка, връщат се към 6,00. На детската площадка Роси се е запознала с няколко майки, Димана се заиграва с дечицата вече, вчера даже влязла в схватка с едно момченце, което не искало да й даде някакво вагонче. Стана ми много тъжно, аз не ги познавам тези хора, Димана само с лелята ги вижда, събота и неделя ходи или при майка ми ( тя живее в къща) или се срещаме с приятели на по бирка и си я водим с нас....И от няколко дни си мисля, ама как ще си намери приятели, едно дете на приятели стана на 2 години миналия месец и на рождения ден имаше много дечица...Ами ние, как ще се сприятелим като аз не ходя с тях по площадките....Чудя се да я дам ли на ясла до обяд от догодина, тогава ще е на 2, да съм сигурна че си има гарантирана детска компания...

Да ми имате проблемите нали, абе само да е жива и здрава, ама ето такива мисли ми минават напоследък.

Какво мислите?

# 1
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Мира, аз също работя, но от скоро - 3 месеца.
Нашите приятелчета ги създадохме докато бях в майчинство. Но тук се появява същият проблем като при теб - откакто съм на работа Рони не се вижда с тях и ги е забравила Sad...почти.
Събота и неделя излизаме с нея, но много рядко се виждаме с майките от преди и положението не се подобрява....
Ще следя темата с интерес.
П.П. Виж на рождени дни ни канят, но и там Рони се държи стреснато, защото повечето деца не ги познава Rolling Eyes.

# 2
  • Мнения: 9 990
Ами за нас социалните контакти никога не са спирали-в началото с майките от градинката, после останахме няколко само, които тръгнахме на работа, но не скъсахме връзки-напротив.До ден днешен се виждаме, вярно-понякога по-рядко.После-детето ми тръгна на ясла рано-от там също има компания голяма HugВ зависимост от работното ни време от време на време се събираме и с майки на дечицата от групата.Послоянно се търсим една друга, даже през работно време се чуваме понякога.Абе с две думи-не прекъсваме контакти, защото сме на работа вече.При нас отсъства и елемента баби.Събота и неделя не си даваме децата на баби, а организираме детски партита-все някое има рожден ден или просто посещение в зоологическата или в някоя градинка-важното е да се съберем-да се видим, да си поговорим, а децата да поиграят.Много ценни и за мен рпиятелства създадох покрай майчинството. Peace

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Ами Гери ходи на ясла, и определено това и влияе на контактите с други деца. Редовно я разпитвам с кого е играла, а преди време разбрах и че се е ступала с едно детенце /нищо сериозно де/.
Деца имат и нашите приятели и когато се събираме или излизаме - вземаме и малчовците с нас. Така, децата на нашите приятели стават нейни приятели - доколкото това се получава на тяхната възраст!

# 4
  • София
  • Мнения: 1 352
И аз се замислям много често по този въпрос. Затова смятам да пусна Митко от есента на ясла. Там ще контактува повече със себеподобни, а не само е баби и родители.

# 5
  • Мнения: 8 917
Гери е от децата, които бързо се сприятелява. Не мисля, че в градината, когато я пуснем ще има проблем Wink

# 6
  • Мнения: 426
Аз затова я пуснах на ясла. След работа бързам взимам си я. Ако е болна пак бързам прибирам се и почваме гушкане, игри и така. Зарязвам всичко. Къпим се заедно,тя заспива. Аз почвам да готвя, шетам, пера.Сега лятото ставам в 6ч. сутрин да гладя и още работи. Намирам време за нея тя само сега ще е на 1.6г.Като капнала съм, но и съпругът ми страшно много ми помага.

# 7
  • Magrathea
  • Мнения: 2 771
Аз работя, но това не пречи Нели да има приятелчета,с  който да играят всеки ден. Постоянно са заедно, търсят се, ходим си на гости. Няма значение дали аз ще я изведа на разходка или майка ми , която я гледа през деня.

# 8
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Мира, още сте много малки да мислиш за такива неща. Изчакай някоя и друга година, детето само ще си намери приятелчета.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Приятелчетата на моите деца в началото бяха децата на нашите приятели. Никога не съм се сприятелявала с майки по градинките. В блока също. Поздравяваме се само. Децата ми не другаруват с децата от блока. В ДГ създадоха много приятелства. И сега в училище. Никога не съм се притеснявала, че няма да имат приятели. Те толкова лесно и бързо влизат в контакт, че изобщо не са ми дали повод да се страхувам.

# 10
  • морето, сините вълни...
  • Мнения: 510
Стана ми много тъжно, аз не ги познавам тези хора,......................Ами ние, как ще се сприятелим като аз не ходя с тях по площадките....

Мисля, че напълно те разбирам. Проблема в случая не е на дъщеричката ти, а твой.
Знаеш ли на мен клко пъти ми е било тъжно, че не съм като онези майки, които бутайки колички се веселят взаимно. Или са се събрали с малчовците си и ........ погледнато от страни си правят купон.
Аз нито през бременността, нито в краткото "майчинство" се запознах с някой извън обкръжението си.....

Малкия е на ясла от ранната за някои възраст 1г и 2м, но понеже работя до късно освен лелките от яслата познавам само още една мама от групата му. И то ако случайно се засечем..... Да детето ми има приятели там, но тези приятелства си остават в яслата....
Написах ти всичко това, за да разбереш че познавам (дори все още си страдам) проблема ти. И затова думите като: "не се тревожи", "няма страшно", "ще си намери приятели" може би ще ти звучат по добре.
А и наистина, малки са ни децата още за да се притесняваме точно за приятелствата им. Децата ни са все още контактни и необременени, заразлика от нас.

# 11
  • Мнения: 268
здравейте,
моята принцеса е на 2 г. и 2 м. Ходи на ясля, а когато е болна си взимам болничен или ако продължи дълго, баба й я гледа. Съгласна съм със Shtereva, че детето на тази възраст има нужда най-вече от родителите си - да споделя с тях както игрите, така и всичко което го вълнува. Ходим всеки ден по паркчета и градинки, но като гледам нея и децата на нейната възраст повече се забавляват самостоятелно. контактуват като трябва да си разпределят играчките или да си определят тяхната си зона за игра. така че веселете се след работа заедно, а приятелчета ще си намери самичко след време...

# 12
  • София
  • Мнения: 15 198
Сега ще ти дам моята гледна точка за случая на една работеща майка, която все по-често вече пише тук Wink
Тя също тръгна на работа преди детенцето й да навърши 1г. Попадна на много добра детегледачка. От една страна, жената-по мое и по мнение на наблюдаващите отстрани майки-много добре гледа детето. От друга страна е много контактна и  се запозна с майките на връстничетата на детенцето, а така-то се запозна и сприятели с други деца от квартала. После, покрай малчовците, майката се запозна с останалите майки Grinning. Преди се разминавахме с нея по градинките и по улиците, сега си звъним една на друга през уикендите и излизаме заедно с децата. Покрай приятелството на дечковците се сприятелихме и ние.

Лесно ще се запознаеш с родителите на приятелчетата на твоето дете. Просто ще трябва няколко пъти да отидеш на площадката и да се настроиш на вълна "ще се запознавам с майки". Децата сами ще се намерят, а покрай тях-и ти ще разбереш кои са родителите им. От там нататък, ако не са тотални темерути, разговорът ви би могъл да тръгне леко и неангажиращо. А докъде ще стигнете с опознаването и сближаването с цел осигуряване на приятелчета на детето, ще зависи много и от теб.
Отварям една голяма скоба: Горният сценарий надали ще можеш да реализираш в следващите месеци. На 1г. децата са си бебета и дори и да си имат "приятелчета", не знаят как да ги ползват Laughing

# 13
  • Мнения: 1 172
И при нас го има този момент - някое дете и родителите му познават дечко, а аз не ги познавам по простата причина, че са се запознали или се виждат докато той е с детегледачката навън. В такива случаи се постаравам бързо да наваксам - някак си ми е неудобно някое детенце да се обръща по име към моето, а аз да не си направя труда да го питам как се казва, колко е голямо и т.н.
Виждаме се с наши приятели с малки деца, както и с колеги които имат дечица, но и за тях не бих могла да кажа, че са му приятелчета - просто играят заедно 1-2 пъти на 2-3 седмици. Единствените деца, които вижда редовно са съседчетата, с някои от тях играе и у нас или у тях - зависи от отношенията ни с родителите им.
Старая се да не ходим в една и съща градинка всеки ден, за да му осигуря максимално разнообразие при разходките. За сега не виждам проблем в това, че няма постоянни другарчета. Дори напротив, като ходи всеки ден по различни градинки и паркове, се научава да комуникира с различни деца, и като резултат от това, синът ми е едно много общително дете, което може да си играе с всеки и навсякъде, а не примерно, само с Ивчо, Пепи и Марти в кварталната градинка.
А и моята представа за приятели не включва ежедневно виждане. Не искам и детето ми да расте с убеждението, че приятели са му тези, които вижда достатъчно често.

# 14
  • Мнения: 294
Сега ще ти дам моята гледна точка за случая на една работеща майка, която все по-често вече пише тук Wink
Тя също тръгна на работа преди детенцето й да навърши 1г. Попадна на много добра детегледачка. От една страна, жената-по мое и по мнение на наблюдаващите отстрани майки-много добре гледа детето. От друга страна е много контактна и  се запозна с майките на връстничетата на детенцето, а така-то се запозна и сприятели с други деца от квартала. После, покрай малчовците, майката се запозна с останалите майки Grinning. Преди се разминавахме с нея по градинките и по улиците, сега си звъним една на друга през уикендите и излизаме заедно с децата. Покрай приятелството на дечковците се сприятелихме и ние.

Лесно ще се запознаеш с родителите на приятелчетата на твоето дете. Просто ще трябва няколко пъти да отидеш на площадката и да се настроиш на вълна "ще се запознавам с майки". Децата сами ще се намерят, а покрай тях-и ти ще разбереш кои са родителите им. От там нататък, ако не са тотални темерути, разговорът ви би могъл да тръгне леко и неангажиращо. А докъде ще стигнете с опознаването и сближаването с цел осигуряване на приятелчета на детето, ще зависи много и от теб.
Отварям една голяма скоба: Горният сценарий надали ще можеш да реализираш в следващите месеци. На 1г. децата са си бебета и дори и да си имат "приятелчета", не знаят как да ги ползват Laughing
Напълно съм съгласна! newsm10  Много е хубаво децата от малки да се учат да имат приятели, макар, че за малките (1,5-2г.) приятелството е малко "трудно разбираемо". Според мен колкото по-рано учим децата си на "приятелство", толкова по-рано те ще разберат какво е и ще започнат да го "практикуват", и ще им хареса. Успех! (трябва желание, старание и внимание)Hug  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт