Просто не мога да пиша с ника си. Той чете тук от време на време....
Много съм объркана и не знам от къде да започна. Имаме две страхотни деца, с него много се обичахме. Но напоследък ужасно се караме, той непрекъснато ме притиска и налага постоянен контрол къде съм, какво правя, колко пари съм похарчила, за какво съм ги похарчила, за колко пари съм взела ябълките или доматите, защо не съм му изпрала любимите гащи, защо като съм му изпрала любимите гащи не са сухи, защо има петно на единя крачол, колко е мръсна мивката в банята, как си изоставям децата за да ходя на работа... Безкрайно, непрестанно мрънкане и контрол на времето ми. Аз работя и се опитвам да си гледам децата. Имаме нужда от моята заплата, защото иначе ще е много трудно за семейството ни. Същевременно съм страшно дружелюбна с него, не искам да се нервира, защото и на него не му е лесно. Има тежка работа, по цял ден тича на някъде, изморен е като се върне. Обаче всичко си изкарва на мен. Сякаш аз съм цъфнала и вързала. Сякаш на мен ежедневието ми е леко. Истината е, че и двамата сме изморени, но АЗ съм тази която понася постоянните му обвинения за какво ли не. Ужасно трудно ни е, но той не желае да чува за почивка без децата, защото живее с мисълта, че сме ги изоставили (или по-точно АЗ съм ги изоставила, защото ходя на работа) и трябва всяко свободно време да бъдем с тях. Да, съгласна съм, но когато имаме свободно време обикновено аз ги храня, преобличам, къпя, готвя и т.н., а той само им се радва. И това ме съсипва още повече. Когато му кажа да ги дадем на някоя баба за 1 ден той се цупи и ми заявява, че "Ето, пак ги изоставяш". Всеки ден се караме. Или по-точно всеки път когато сме заедно насаме. Снощи пак се изпокарахме, аз му казах, че не съм щастлива с него. Децата и работата ми са единственото нещо, което ми носят удовлетворение, но любовният ми живот е умрял и напълно нещастен. Правим секс доста често, поне по моите критерии, но на мен вече рядко ми доставя удоволствие. Не мога да говоря с него за тези неща. Т.е. говоря му, но той започва да се кара и нищо не постигаме от тези опити за разговори.
Много дълго и объркано стана. Не знаех къде да споделя. Мисля, че спирам да го обичам и това ме прави още по-нещастна и объркана. Не искам да се развеждам заради децата, аз съм много търпелива и мога да изтрая още доста време така. Обаче когато някой премине границите на търпението ми.... никога, АМА НИКОГА не може да се върне надазад. Когато дойде този момент решението ми ще бъде окончателно. Но.... искам децата ми да имат баща. Те толкова много го обичат. Как ще живят без него? Просто не мога да си представя...
Не искам съвет, но ако имате някакви добри думи кажете ги. Просто имах нужда да споделя, защото няма с кой. Пред всичките ни приятели ние изглеждаме едно щастливо семейство... Не мога да кажа на никой какво ми е.
Много съм объркана и не знам от къде да започна. Имаме две страхотни деца, с него много се обичахме. Но напоследък ужасно се караме, той непрекъснато ме притиска и налага постоянен контрол къде съм, какво правя, колко пари съм похарчила, за какво съм ги похарчила, за колко пари съм взела ябълките или доматите, защо не съм му изпрала любимите гащи, защо като съм му изпрала любимите гащи не са сухи, защо има петно на единя крачол, колко е мръсна мивката в банята, как си изоставям децата за да ходя на работа... Безкрайно, непрестанно мрънкане и контрол на времето ми. Аз работя и се опитвам да си гледам децата. Имаме нужда от моята заплата, защото иначе ще е много трудно за семейството ни. Същевременно съм страшно дружелюбна с него, не искам да се нервира, защото и на него не му е лесно. Има тежка работа, по цял ден тича на някъде, изморен е като се върне. Обаче всичко си изкарва на мен. Сякаш аз съм цъфнала и вързала. Сякаш на мен ежедневието ми е леко. Истината е, че и двамата сме изморени, но АЗ съм тази която понася постоянните му обвинения за какво ли не. Ужасно трудно ни е, но той не желае да чува за почивка без децата, защото живее с мисълта, че сме ги изоставили (или по-точно АЗ съм ги изоставила, защото ходя на работа) и трябва всяко свободно време да бъдем с тях. Да, съгласна съм, но когато имаме свободно време обикновено аз ги храня, преобличам, къпя, готвя и т.н., а той само им се радва. И това ме съсипва още повече. Когато му кажа да ги дадем на някоя баба за 1 ден той се цупи и ми заявява, че "Ето, пак ги изоставяш". Всеки ден се караме. Или по-точно всеки път когато сме заедно насаме. Снощи пак се изпокарахме, аз му казах, че не съм щастлива с него. Децата и работата ми са единственото нещо, което ми носят удовлетворение, но любовният ми живот е умрял и напълно нещастен. Правим секс доста често, поне по моите критерии, но на мен вече рядко ми доставя удоволствие. Не мога да говоря с него за тези неща. Т.е. говоря му, но той започва да се кара и нищо не постигаме от тези опити за разговори.
Много дълго и объркано стана. Не знаех къде да споделя. Мисля, че спирам да го обичам и това ме прави още по-нещастна и объркана. Не искам да се развеждам заради децата, аз съм много търпелива и мога да изтрая още доста време така. Обаче когато някой премине границите на търпението ми.... никога, АМА НИКОГА не може да се върне надазад. Когато дойде този момент решението ми ще бъде окончателно. Но.... искам децата ми да имат баща. Те толкова много го обичат. Как ще живят без него? Просто не мога да си представя...
Не искам съвет, но ако имате някакви добри думи кажете ги. Просто имах нужда да споделя, защото няма с кой. Пред всичките ни приятели ние изглеждаме едно щастливо семейство... Не мога да кажа на никой какво ми е.
Иначе си се обичаме 
щом не дава децата да ходят при бабите-карай го да ти помага
Това, че мрънка-и аз като проблем го виждам.Моя може да не ми е помагал особено-но и няма баш такива очаквания.
