Дори не знам какво да бъде заглавието

  • 1 355
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 210
Та така - не знам дали е проблем или не, обаче:

Синът ми си има едно приятелче. Заедно са откакто са се родили. Е последната година, понеже не са в една градина се виждат малко по-рядко (през вечер през две или уикендите).
Та преди 2 седмици почина баща му. Но пък то започна да се качва на главата на моя син, става със всеки изминал ден все по-лигав (в буквален и преносен смисъл). По агресивен е. На площадката майка му и баба му не му правят много забележки - особено майка му. Но дори и да правят той е все едно с тапи на ушите (слуша единствено моя мъж - ама може ли все с него да сме навън ....пък и той да замества бащиния авторитет).
Аз лично се дразня все повече, обаче не знам как да реагирам. От една страна ми е много криво, че приятелят ни почина и не искам да се отдръпваме само защото не знаем как да помогнем. От друга страна тези лигавщини ми идват в повече. И ми е трудно да се стърпя - вчера мелна с една люлка моя син по сцепената му от събота глава. И половин час не могат да му обяснят че е сгрешил и трябва да се извини (а определено го беше направил нарочно).
Не изкарват колелото му навън - да не се поти и да не настива (защото носа му се запушва и дишайки с отворена уста лигите му текат нон стоп). А като се събере с нашия само се карат за колелото и с мъка го връща на моя син.

Уф, не знам как да реагирам и какво да правя. От трета страна синът ми всяка вечер иска да ходи в градинката при това детенце (добре че не сме съвсем съседи) и ми е трудно да обясня, че въпросното дете ако иска може то да дойде - не трябва само ние да ходим.

А както вече казах, не искам да се отдръпваме. Бабата беше известно време бавачка на моя син и е свестна. Децата не знаят, че приятелян ни го няма вече (поне нашият не знае и не мисля скоро да му обяснявам - на 3г е).
Та така .... колкото и да ми е трудно да го призная, въпросното дете много ми лази по нервите.

И съм много объркана.

# 1
  • Мнения: 1 425
Много добре те разбирам.Аз имам подобен проблем.Имам приятелка с която сме близки още преди да се оженим.Сега вече имаме деца с 2м. разлика и са в една група в градината.Дето се казва израстнаха заедно.Но от около 2-3 м. нейното дете стана абсолютно неконтролеруемо .Агресивен до няма и каде повече,непрекъснато убежда ,плюе ,бие другите деца и .......Но проблема е в това ,че майка му се прави че всичко е наред и няма никакъв проблем,защото детето малко заеква.Тя каза че не правила изобщо забележки за нищо за да не се сресирал повече.Е съжалявам но аз търпях,търпях и когато един ден видях как въпросното дете взело едно въже омотоло го около врата на моя син и дърпа.Съответно изяде един пердах от сина ми ,защото той не е изобщо от децата които се оставят.А майкаму/"приятелката ми/ беше там и нямаше абсолютно никаква реакция,обърна си главата на другата страна и това е .Е ми това беше последната ни игра заедно.Не ми пука че ми е била приятелка,живота на детето ме е по важен,затова повече не дружим с тях- това е .
В твоя случай опитай да поговориш с майката и ако видиш че няма резултат като при  нас по добре известно време не ги събирайте децата.  bouquet

# 2
  • Мнения: 1 311
Много сложна ситуация, наистина. Разбирам те прекрасно, вероятно трябва да се опиташ да разбереш позицията и на другата майка, обаче. Едва ли и е много лесно - все пак съпругът и е починал преди две седмици. Възможно е в такива моменти, толкова скоро, въпроса с възпитанието на детето й да не е на първо място в дневния ред. Вероятно има други по-належащи въпроси за уточняване - като се започне с изхранването и осигуряването на елементарни неща от първа необходимост. Пък и предполагам (дай Боже да не ми се наложи да го изпитам някога) човек се замисля на много теми и може би изпитва желание да поглези детето си.
Подходете с малко повече разбиране по въпроса. Което не означава да оставите другото дете да прави каквото си иска.

# 3
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
Ситуациятя е изключително деликатна. Та само преди 2 седмици майката е загубила съпруга си.
Не искам дори да си представям какво и е.
Аз лично бих обяснила на моето дете за таткото на другото дете. Но така бих направила лично аз.
Баща ми е починал когато не съм иамала още 4 год, и тази тема ужасно ме натъжи, да оставим всичко друго - това детенце е загубило баща си, само преди 2 седмици, дори и да не разбира още, на семейството сигурно е страшно трудно в момента.
Както казах това е изключително деликатен момент, и както виждам, ти прояваваш нужното разбиране, от това което пишеш.
Тъжна история, много тъжна Cry

# 4
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Ситуацията е много трудна. Жената е загубила съпруга си съвсем скоро и в момента емоционалното й състояние е много деликатно. Ако наистина ти е добра приятелка трябва да се опиташ да бъдеш търпелива и според мен сега не е време за разговори относно държанието на детето й . А самото дете сигурно също е стресирано, нещата не са му съвсем ясни - то е малко и едва ли осъзнава напълно смъртта на баща си. Това може би е и негова реакция на протест срещу ситуцията - едва ли в последно време са му обръщали внимание, а и емоционалната обстановка в дома им е променена.
Ако чак толкова много те дразни просто не се срещайте известно време, но сега не е подходящ момет за генерални изводи, а за съчувствие и подкерпа към тези хора.

# 5
  • Мнения: 1 210
Ами аз лично доста отдавна съм се "отдръпнала" - много преди да разберем че другия татко е болен от рак. Просто по-рядко излизам вечер със сина ми. А когато имам такава възможност гледам да редувам нашата и тяхната градинка именно поради това поведение (а то е от доста отдавна).
На нея прекрасно знам какво й е, защото преди почти 3 години докторите ми съобщиха тази диагноза за моя съпруг (пу пу, добре че бяха сбъркали), но известно време ходех като сомнамбул.
Знам, че им е трудно - но не знам как да помогна. А при положение, че и тяхното дете се държи като че нищо не се е променило, аз наистина не знам какво да правя. Вчера все пак му се скарах за люлката - има поведение, което от нищо не се оправдава.
Ама той и моят мъж не знае как да реагира. Преди докато адаша му беше жив им се караше и на двамата, когато заслужават. Ама сега го отнася повече нашия калпазанин (въпреки, че е по-малкия калпазанин от двамата).

Уф, дори не мога да кажа какво ми е в главата.

# 6
  • Мнения: 8 917
Ами аз лично доста отдавна съм се "отдръпнала" - много преди да разберем че другия татко е болен от рак. Просто по-рядко излизам вечер със сина ми. А когато имам такава възможност гледам да редувам нашата и тяхната градинка именно поради това поведение (а то е от доста отдавна).
На нея прекрасно знам какво й е, защото преди почти 3 години докторите ми съобщиха тази диагноза за моя съпруг (пу пу, добре че бяха сбъркали), но известно време ходех като сомнамбул.
Знам, че им е трудно - но не знам как да помогна. А при положение, че и тяхното дете се държи като че нищо не се е променило, аз наистина не знам какво да правя. Вчера все пак му се скарах за люлката - има поведение, което от нищо не се оправдава.
Ама той и моят мъж не знае как да реагира. Преди докато адаша му беше жив им се караше и на двамата, когато заслужават. Ама сега го отнася повече нашия калпазанин (въпреки, че е по-малкия калпазанин от двамата).

Уф, дори не мога да кажа какво ми е в главата.


Каквото и да ти е на главата , със сигурност е по-добре от това, което е на главата на майката на това детенце. И как искаш да се държи другото дете под това, " че се държи сякаш нищо не се е случило" - ами то може още да не знае, знам ли...може да са го пратили някъде на погребението и сега да го залъгват, че тати е някъде и ще се върне....знам, че не е лесно , но моят съвет е  - опитай се да  намираш по-приятни занимания за твоето детенце, да не се сеща /поне засега/ за приятелчето си, а през това време да поговориш с майката - за това как се справя, как се чувства - със сигурност от един такъв разговор ще й олекне, а на по-късен етап ще може да й насочиш и вниманието към възпитанието на детето й /защото сега се съмнявам, че това й е приоритет след загубата на съпруга й Cry/. Намирайте да двете дечица занимания в които няма как да се наранят - избягвайте на този етал люлки и всичко, от което детенцето ти може да пострада.....не знам друго какво да кажа, но си мисля, че всечко ще се успокои и ще се оправи Peace

# 7
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Съгласна с ЛИО.

Много деликатна ситуация, ама много.... Confused
Детето не е виновно за нищо, според мен. Просто трябва да се обърне внимание на бабата и на майката за възпитанието му. Но от друга страна, на тях сега едва ли им е до това, така, че омагьосания кръс се затваря  Crazy

Съвет: Поговори с бабата на детето, щом я познаваш повечко.
И обясни на своя син, къде е таткото на приятелчето му.

П.П: И аз се натъжих страшно много. Чичо ми си отиде април  Cry и остави син на 13г. в една мнго тийн и щура възраст. Знам, как моли майка си да му разреши приятелчето му да е постоянно в тях или той да му е на гости... Tired

# 8
  • Мнения: 96
Не мога да разбера много добре от постинга ти дали по-агресивното поведение на приятелчето на детето ти е от 2 седмици. Ако е така - то явно преживява случилото се. Дори и да не знае за какво става въпрос, най-вероятно усеща променената и тежка обстановка в къщата си и реагира на това... Не забравяй и че тази смърт е настъпила след една по-продължителна агония, т.е. мъчителният период в дома му е от по-отдавна. Едва ли на майката й е било (и сега й е) до възпитание - та това е загуба на най-близкия й човек! Не я упреквай! Но и не се притеснявайте да ограничавате поведението на детенцето, след като няма кой друг да го направи; просто без грубост - само с твърдост. Така ще защитите интересите на собственото си дете, а така също и ще помогнете на майката в този труден момент.

# 9
  • Мнения: 1 383
А вие какво правите докато те си играят? Може би трябва постоянно да стоиш при тях и дори да участваш в игрите им, за да контролираш положението.
Иначе, ако ограничите срещите, това би означавало отдръпване, което не е желателно. Ако говориш с тях , рискуваш да ги нараниш и да изглеждаш егоистка. Жалко е наистина, но помисли си какво са твоите усилия в сравнение със загубата на другото семейство.

# 10
  • Мнения: 1 210
А вие какво правите докато те си играят? Може би трябва постоянно да стоиш при тях и дори да участваш в игрите им, за да контролираш положението.
Иначе, ако ограничите срещите, това би означавало отдръпване, което не е желателно. Ако говориш с тях , рискуваш да ги нараниш и да изглеждаш егоистка. Жалко е наистина, но помисли си какво са твоите усилия в сравнение със загубата на другото семейство.

Седим и си говорим и когато стане напечено тичаме при тях. Вчера пак бяхме в тяхната градинка и след като половин час тичах подир тях (само аз), наказах моя с прибиране вкъщи. Играха си на мечове, опитваха се да ронят някакви ябълки, на няколко пъти гонейки се излизаха на улицата и специално моя яде пердах за това. Въргаляха се като прасета в неокосената трева, където не ми се мисли какво има и е цяло чудо, че не се е овъргалял върху някое кучешко лайно. Та такива ми ти работи. А вчера към целия им кошмар, се добави и диагноза Астма на детето. А сега кажете вие какво ще направите. Аз лично мисля вече само мъж ми да го пускам там. Просто немам нерви дори за моите си неща.

Само не ме наричайте егоистка. Направила съм достатъчно (като приказки и даване на материали за четене и т.н.), за да предотвратя тази астма - ама като няма кой да слуша ...... (по-скоро само бабата, ама нали е свекърва и никой не я бръсне за слива).

Последна редакция: ср, 05 юли 2006, 08:59 от Anichka

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Аз не разбрах...  newsm78
Детенцето, което е останало без баща ли е с астма? Или твоето Аничка?

# 12
  • Мнения: 1 210
Другото детенце.

# 13
  • Мнения: 1 761
Само си помисли,че това,което преживяват майката и другото детенце можеше да се случи на самата теб и ще намериш отговор на въпроса как да постъпиш.
От болести и злополуки никой не е застрахован.Дори и да преодолеят болката и проблемите с астмата,тези хора имат нужда от време.Опитай се да си малко по-търпелива,въпреки,че ти е трудно.Твоят съпруг няма да замести истинския баща на детето,което е изгубило своя.Но неговото присъствие може да му помогне да се справи с агресията,породена от тъгата и безсилието да направи каквото и да било.

Когато нямаме проблеми с приятелите си показваме какви можем да бъдем.Когато имаме проблеми с тях показваме колко струваме.

# 14
  • Мнения: 5 877
Не се отдръпвай, щом сте били близки. Другото детенце вероятно би искало да има някаква бащинска фигура; казваш, че мъжа ти го слуша... нека той поговори с него и му каже, че е голямо момче и че много ще го уважава, ако се държи  мъжки и пази другите деца.


А когато сте заедно, наистина поиграй с тях, предложи им играта, развийте я малко и тогава седнете с майката да си говорите. Малко насочване не вреди.

Общи условия

Активация на акаунт