Публикувана: 6 юли 2006, 15:45 ч.
Последно мнение: 7 юли 2006, 00:26 ч.

Как сте със самочувствието?

2 170
43
1

6 юли 2006, 15:45 ч.

Мнения: 5 228

Как се възприемате - имате ли някакви специални дарби, познания или качества? Имате ли усещането, че ви е дадено да разбирате повече неща от другите и потрисате ли се от елементарността и ограничеността на останалите?От какви потвърждения имате нужда, за да хвръкне нависоко самочувствието ви?
Ей такива въпроси ми се въртят в главата в последно време, прескачайки от тема на тема във форума...

# 1 6 юли 2006, 15:56 ч.

Мнения: 1 520

Самочувствието ми е на ниво , мисля. Peace

Даже може и малко да го поотпусна нагоре.
За дарби - нямам усещането че имам.
Но за да се покачи самочувствието ми е нужно (поне сега така мисля) да започна работа и то в сферата, за която съм учила. Това, съчетано с добро семейство и щастливо дете, е в съсътояние да ме направи идеална в мойте си очи.

# 2 6 юли 2006, 15:58 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

има една приказка, че човекът бил дроб-числителят - това, което е, а знаменателят-това, което си мисли, че е. Аз се старая да клоня към единица bowuu

# 3 6 юли 2006, 15:58 ч.

Мнения: 5 299

Ами както стана ясно от една друга тема - завистлива съм Mr. Green

# 4 6 юли 2006, 15:58 ч.

Мнения: 7 837

Арлина, тук никой не се потриса от ограничеността, просто защото тя не съществува при останалите. Ние, като едно голямо семейство, не можем да си позволим да се втрисаме, обожаваме се. Статистическата извадка тук е от уникални натури, пропити със самочувствие. Няма злоба, ограниченост, завист...

Относно самочувствието, да, имам го. Нямам специални и уникални дарби, но мога само да се гордея с това, което съм. Нямам нужда някой да ми го вдига и почесва от време на време.

# 5 6 юли 2006, 16:04 ч.

Мнения: 2 550

Цитат на: Кейси в чт, 06 юли 2006, 15:58

комплексарщината яко ме друса

# 6 6 юли 2006, 16:08 ч.

София
Мнения: 61

Сложна тема! Аз мога да кажа, че не мен повече ми е взето от колкото дадено... Всъщност мразя хора които ходят в облаците, хора които се мислят за съвършенни. Перфектни хора просто няма, поне аз досега не съм срещал такива и може би няма да срещна. Съвършенните хора са само в фантазията ни, в сънищата... Също така не е хубаво когато човек е без самочувствие. ,,Честта е тази невидима кост, която държи главата изправена''

# 7 6 юли 2006, 16:11 ч.

Мнения: 779

Темата ти предполага задълбочен размисъл, на който моя изпържен мозък не е способен в момента.
Така че ще бъда кратка -
специални дарби - да се усмихвам ( хората все по- рядко го правят)
познания - ограничени с тенденция към увеличаване
качества - приемам хората такива , каквито са
Най-трудно е да опознаеш и приемеш себе си. Ако успееш и да се обикнеш - ставаш щастлив човек Hug

# 8 6 юли 2006, 16:15 ч.

UK
Мнения: 3 959

Ох, много съм зле със самочувствието... Не иронизирам, наистина е така. Знам, че има неща, в които съм по добра от много хора, както има неща в които останалите са по добри, и това е естествено. Но просто нямам самочувствие. Имам отлична обща култура, особено за 19 годишна, имам много таланти, смятам се за умна и много други хора, къде по близки, къде по чужди на мен неведнъж са ме определяли като най умната в някакъв колектив, например бившия ми клас... Но нямам самочувствие. Пречи ми, защото се затварям в себе си когато не трябва и не се изявявам както мога. Кофти.

# 9 6 юли 2006, 16:17 ч.

Мнения: 5 577

Как се възприемате - имате ли някакви специални дарби, познания или качества? Нормалко момиче за годините и положението си. Дарби нямам, само няколко дипломи.

Имате ли усещането, че ви е дадено да разбирате повече неща от другите и потрисате ли се от елементарността и ограничеността на останалите? В никакъв случай не разбирам нещата повече от другите, затова редовно ги заливам с въпроси (къде умни, къде не) по кю. Не се потрисам от споменатите неща. Потрисам се само от липсата на чувство за хумор при младите хора, с която се сблъсквам.

От какви потвърждения имате нужда, за да хвръкне нависоко самочувствието ви?
Едно съм запомнила - как съм в 10 клас, уча по химия, но не разбирам особено материала.
Тогава баща ми дойде, затвори учебника и ми каза "Ти си достатъчно хубава, нямаш нужда от химията за да успееш". А татко за мен е с убийствен вкус, умен и естествено успял човек, който не ми мисли злото. Мъж, на чието мнение държа.

# 10 6 юли 2006, 16:21 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Малчо в чт, 06 юли 2006, 16:11

Най-трудно е да опознаеш и приемеш себе си. Ако успееш и да се обикнеш - ставаш щастлив човек Hug

Много точно. Много усилия ми костваше, но откакто се научих да се обичам, нямам проблем със самочувствието - бива редовно подхранвано и обгрижвано от свои и чужди. Те и преди са го правили, ама пусто слепота...

# 11 6 юли 2006, 16:24 ч.

Мнения: 1 986

Хм...

при мен,честно казано,липсва повече самочувствие-не че се имам за "най-най-най",но определено ми е трудно да свикна с комплиментите,които ми отправят-по-скоро,сменям темата,защото се чувствам неудобно да се концетрира вниманието върху мен Embarassed

Около мен е имало и има хора,които пък са със страшно високо самочувствие-при половината от тях-без покритие;като че ли понякога се чувствам засрамена заради тях,не ми харесва демонстрираното,или по-точно казано-натякването,набиването в очите на другите "вижте колко съм умна и прекрасна"-оставям хората сами да преценят що за човек съм,как изглеждам,старая се да се усмихвам по-често/хич не ми е трудно Grinning

/ и да бъда това,което съм Peace

# 12 6 юли 2006, 16:45 ч.

Мнения: 130

Моето самочувствие е в строга зависимост от хората около мен.Те ми го "вдигат и свалят"както си искат.Би трябвало да не се влияе от такива субективни фактори,но на този етап е така.Може би се дължи на прекалена чувствителност. Kissing Heart