Шансът ми да имам второ дете е много малък. През септември ми предстой инвитро и ако резултатите са такива, каквито се очаква, ще трябва да решавам. Дали да "не си усложнявам" живото при положение, че имам едно дете /както сигурно повечето от близките ми биха ме посъветвали/, но и винаги да съжалявам, че съм останала само с него или да започна процедура по осиновяване и да се изправя пред това, което ми предстои - прекрасно или трудно.
Преди време съм питала на лични някои от майките с рожденни и осиновени детца дали по някакъв начин правят разлика между тях. Аз се опасявам, че много повече ще треперя над осиновеното, че ако например го шляпна /както се е случвало с дъщеря ми/ няма да мога да си го простя.
Често тук пишат жени, вече родили, които искат да осиновят, но не споменават да имат страхове в тази насока. Може би премълчават или наистина нямат. За мен ще е много важно, ако някой с опит или наблюдения сподели какви са отношенията в семействата с осиновено и рожденно дете и евентуалните проблеми, които могат да възникнат от различния произход.
Предварително благодаря.