Понеже има много теми за това дали бебчо спи в общата спалня и има ли шанс да се отучи от това - е, ние го направихме. Искам само да споделя как стана при нас, пък дано да успеем да помогнем и на други мами и бебоци за по-спокоен сън.
Историята в началото - Вики още от начало ме вдигаше по 100 пъти на нощ, и така докато стана някъде на 5-6 месеца и започнах да го взимам да спи с нас на спалнята.
Историята сега - вече сме на 10 месеца и Вики вече /всъщност от скоро/ спи сам в леглото си по цяла нощ. Вечер го слагам в леглото, загасям лампата и излизам. Поплаква малко - не повече от 2-3 мин и заспива. /Иначе през деня пак се приспиваме заедно, но поне вечер се получава, явно номера е да е тъмно;)/.
Как стана - Една вечер /всъщност преди около 3 седмици/ Вики се събуди за пореден път през ноща и започна да се върти, да удря, да лази из леглото, да се стоварва върху мен, докато в един момент не издържах и го сложих в леглото му с ясната мисъл че най-много след 5 мин ще трябва пак да стана и да го взема при нас. Да, ама не!!! Не мога да ви опиша учудването си, когато се събудих чак на сутринта!!! Вечерта решихме да изпробваме още отначало дали ще си заспи в леглото и направихме същия сценарий. Загасихме лампата и легнахме - всеки на неговото си легло. Както вече казах поплака малко и... след 5 мин вече беше заспал. Сега само го оставяме в леглото, загасяме лампата и излизаме, а Вики си заспива бързичко и си спи така до сутринта.
Това е нашата история за спането. И аз не вярвах до скоро, че ще се научи да спи в леглото си, при това и сам да си заспива. Е... при нас се получи! Пожелавам го и на вас!