Провокирана съм от някои теми в този форум... Няма да навлизам в подробности, но самоубийства заради мъж, лоши свекърви, семейни неприятности между зълви и т.н. ми подействаха особено зле в този момент... Момичета, осъзнайте се! Щи ви кажа какво ме сполетя, за да разберете какво имам предвид...
Малко нетипична ще е за мен тази тема, но ми се ще да си го кажа...
Преди два дни ми се случи нещо кошмарно, като гръм от ясно небе - в един момент бях добре, в следващият - напълно парализирана. Не знам каква е причината - просто ми започна гореща болка в стомаха и гърдите, после мина през корема... започнаха да преминават "иглички" през цялото ми тяло и да се сковавам постепенно... След няколко минути не можех да си помръдна нищо - нито ръцете, нито краката, нито главата... Дори пръстите... Най-ужасното беше, че бях в пълно съзнание и проумявах какво ми се случва... Можех да говоря, после ми се схвана и лицето, не можех да си помръдна и устните... Затрудни ми се дишането... наистина мислех, че това е краят...
Пиша ви всичко това подробно, защото искам да разберете какво ми минаваше през главата... Мислех, че умирам... Молех се само да мога да стана и да отида до другата стая, където спят децата и да ги целуна за последно... Целият смисъл на живота ми ми се струваше, че се състои в това дребно нещо, което не можех да направя...
Помолих се на Господ да се оправя само заради децата си и той ми помогна! Толкова съм щастлива, че съм добре и че сега мога пак да правя такива обикновенички неща като да вдигна дъщеря си на ръце, да й приготвя закуска, да я облека и изведа на разходка... да сборичкам сина си на леглото и да го целуна по рошавата главица... да целуна мъжа си и да разбера колко го обичам...
Искам да ви помоля да помислете за малко поне за дребните радости, за смисъла на целия живот, защото всеки ден може да ни е последен, важното е как сме го изживяли!
Извинявам се за сълзливия пост, ще ми го простите, нали?
Иначе за тези, които любопитстват какво точно се е случило, ще кажа - не знам... Повикахме бърза помощ, дадоха ми нещо успокоително и постепенно се оправих... Казаха - нервен срив, преумора и т.н. Както и да е... вече съм добре, но се чувствам като душевно преродена, исках да го споделя и с вас и да ви помогна поне мъничко и вие да обикнете собствения си живот, както го направих и аз!
Малко нетипична ще е за мен тази тема, но ми се ще да си го кажа...
Преди два дни ми се случи нещо кошмарно, като гръм от ясно небе - в един момент бях добре, в следващият - напълно парализирана. Не знам каква е причината - просто ми започна гореща болка в стомаха и гърдите, после мина през корема... започнаха да преминават "иглички" през цялото ми тяло и да се сковавам постепенно... След няколко минути не можех да си помръдна нищо - нито ръцете, нито краката, нито главата... Дори пръстите... Най-ужасното беше, че бях в пълно съзнание и проумявах какво ми се случва... Можех да говоря, после ми се схвана и лицето, не можех да си помръдна и устните... Затрудни ми се дишането... наистина мислех, че това е краят...
Пиша ви всичко това подробно, защото искам да разберете какво ми минаваше през главата... Мислех, че умирам... Молех се само да мога да стана и да отида до другата стая, където спят децата и да ги целуна за последно... Целият смисъл на живота ми ми се струваше, че се състои в това дребно нещо, което не можех да направя...
Помолих се на Господ да се оправя само заради децата си и той ми помогна! Толкова съм щастлива, че съм добре и че сега мога пак да правя такива обикновенички неща като да вдигна дъщеря си на ръце, да й приготвя закуска, да я облека и изведа на разходка... да сборичкам сина си на леглото и да го целуна по рошавата главица... да целуна мъжа си и да разбера колко го обичам...
Искам да ви помоля да помислете за малко поне за дребните радости, за смисъла на целия живот, защото всеки ден може да ни е последен, важното е как сме го изживяли!
Извинявам се за сълзливия пост, ще ми го простите, нали?
Иначе за тези, които любопитстват какво точно се е случило, ще кажа - не знам... Повикахме бърза помощ, дадоха ми нещо успокоително и постепенно се оправих... Казаха - нервен срив, преумора и т.н. Както и да е... вече съм добре, но се чувствам като душевно преродена, исках да го споделя и с вас и да ви помогна поне мъничко и вие да обикнете собствения си живот, както го направих и аз!
Добре е ,че си се оправила 
, но все пак се прегледай по-обстойно за да си спокойна 
. Щади се! Аз непрекъснато това си повтарям - трябва да си щадим нервите, защото никой няма да ни ги върне. А смисълът на живота - когато бях самичка, истински сама, се научих да се радвам на това, че съм се събудила и че съм жива, че мога да чуя птиците навън, че виждам как изгрява слънцето. Малко отнесено и твърде лирично, да. Но и това може да бъде смисъл. Всеки ден носи изненади. Не винаги са приятни, но пък неприятните гледам да ги изтрия от съзнанието си и да запазя и скътам хубавите, които да си изваждам в облачните и мрачни дни.