А близнаци ли се гледат по-лесно или породени

ама много малко майки на близнаци имат и породени деца , макар да се сещам за някои от Форума, а и дори в тези случаи, ситуацията им е усложнена, з-то децата стават общо ТРИ 
Извеждането на близнаци е голяма авантюра, почти невъзможна за осъществяване от сама жена, нищо, че повечето от нас го правят някяк...

Излизането само с мама, поне докато не станат на 4-5 г., е почти "мисията невъзможна". Еднакво трудно е да свалиш 2 бебета, заедно с количката и да гониш поулицата 2 диванета, които (незнайно защо) винаги искат да ходят в различни посоки или се подкокоросват за поредната беля.
Но за манджите и храненето съм съгласна, че при близнаците е по-лесно. Просто едно е да бъркаш 2 шишетас АМ или да готвиш една тенджера супа, отколкото 2 различни храни. Обаче..., когато почнат да се учат да се хранят сами, близнаците са далеч по трудни. При породените деца се предполага, че едното вече си се храни самичко от известно време и мама може да бърше след другото и да повтаря "Не така лъжицата." или "Не ръзхвърляй храната с вилицата, ами я лапай.", докато мен храненето на дъщерите ми понякога ме довежда до лудост. Въпреки, че се хранят доста чистичко, обикновено доста бясно бъркат супата и тя хвърчи наоколо (аз стоя с парцала и се чудя коя първо да почистя), а по отношение на вилицата - най-голям кеф им е да вземат храната с ръка и после да я сложат на вилицата (слад това просто ги изкъпвям и сменям дрешките им, докато те с бойни викове се опитват да ме прегърнат и да ме погалят по косата - ей затова косата ми все изглежда мазна - просто често служи за салфетка на шушулките).
Къпането пък е просто за снимка. Като бебета, ги къпехме една след друга, като обикновено първата я обличахме набързо и я "хвърляхме" в кревата, а втората вече беше почти заспала от чакането. Сега влизат заедно в банята, поливат всичко наоколо, а накрая (когато реша да ги вадя от водата) дружно ме плискат, за да не мога да се приближа до тях (а днес просто ми изсипаха по една кофичка с вода в пантофите и се сбъркаха да се хилят, докато аз едвам се сдържах да не ги плесна).
За ученето едно от друго си права - нас ни отглеждаха заедно с по-малкия ми братовчед и аз служех за нагледен пример "Вик кака как хубаво папка, хайде и ти така. Я виж как кака ходи на гърнето, ти вместо да се напишкваш вземай твоето гърне и сядай до нея. Сега баба ще иде да измие едни чинийки, а кака ще ти каже стихче - ти повтарая след нея..." Само за игрите с по-големи деца не съм съгласна - аз бягах от братовчед ми, защото той беше "бебето". Започнахме да имаме общи приятели чак в пубертета.
Мога доста + и - да напиша, ама става късно.
А за породени деца в комбинация с близнаци при второто раждане, дано да се разпише Надето - тя е най-точният пример.

Аз лично мисля, че породени деца се гледат по-трудно. Но и това си има предимства - Вики например сега дава на бебетата бибероните, носи им разни неща като й кажа, проверява ги дали спят в другата стая. А като пораснат и те и тя, съм сигурна , че още повече ще помага, пък и ще си играят заедно.
 А ето каква е нашата  програма :
сутрин храня първо бебетата и им правя сутрешния тоалет, после мия Вики и правя закуска за нея и мен;
обличам първо Вики  за навън, после бебетата;
приготвям торбичка пълна с шишета, салфетки за навън, играчки на Вики;
свалям количката , после бебетата с помощта на баба ми;
след прибирането по обратния ред- бебета, количка, храня бебетата, после Вики и ако все още ми се яде и аз хапвам;
 приспиваме с баба ми бебетата, после Вики.
Това се повтаря още веднъж, като излизаме повторно.
Когато се къпем, първо Вики, след това бебетата едно след друго.   

Вечер първо бебетата се хранят и заспиват, после Вики към 10,30 и ние.
Вики спи при баба ми , макар че някой нощи идва при мен след буен рев.
За таткото не пиша , защото той през два дни е вкъщи и когато се прибере най-много на една разходка да излезем и го оставям да почива - но и той помага да ги храним, къпем като си е вкъщи.
Както виждате нищо не пиша за домакинска работа. Баба ми готви, мие плочките, глади . Прах, прахосмукачка, пералня пускам аз при добро желание.
 Абе не е лесно - ако нямах помощник за готвене, за сваляне на бебетата , за хранене,  сигурно щях да лудна. В началото ги кърмех едновременно като ревнеха и двете, ама сега са много тежки и дълги и е много трудно.
Като ме видят навън почват да ме оплакват, пък аз съвсем не мисля, че съм чак толкова за оплакване. Нали са ми живи и здрави децата. С другото човек свиква.
Пък толкова се радвам като и двамата ме гледат в очите, като ми се усмихват и гукат, като се гушкаме и си играем с Вики.
Извода е : повече деца, повече купон, повече радости. Останалото са подробности.

Определено породени деца се гледат по-трудно.
Първата ми работа в щатите бе като детегледа4ка на 15м. моми4е и новородено мом4е.Тези деца ми взеха здравето и нервите!
Отглеждането на близнаците ми си вижда като песен в сравнение с тях.Но вси4ко опира до деца все пак.

всичко си е до деца, но и аз съм на мнение, че породените са по-трудни от близначетата..както и че най-лудите момиченца са по-лесни от кротките момчета..
все пак си зависи от темперамента на децата..и от търпението на майката хехе

Май породени се гледат по-трудно. Само теоретизирам, но: сгъваш се с корема, защото едногодишното прохожда. Тъкмо си научил едното да яде и започваш със следващото. Едното прохожда и се нуждае от внимание , другото вече търчи като свободен електрон и тн...
Не че близнаците вървят абсолютно едновременно в развитието си, но поне разликата е много по-малка.
 Единствения плюс според мен е, че можеш да кажеш на едното:" ти си по-голям, трябва да отстъпиш", което не можеш да кажеш на близнаците когато се сбият

Хехе, друг плюс са дрехите. Моите деца малко се разминават в сезоните и в пола, но се случва нещо да поизносят едно от друго, май при близнаците не става този номер..