Търся една приказка

Ето текста:

Работна Мецана


Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

 

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре,

Меца сама си говори:

- Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две меродия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

 

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

 

Бързала Меца, но спряла -

сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? -

тя заприказвала сладко. -

Хапваш ли честичко зеле?... -

Час или два отлетели.

- Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

- Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: - Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха -

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря...

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

- Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай - да има!

Скоро ще дойде и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Тук-там Мецана поспряла -

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

 

- Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!

 

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

 

Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата...

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

 

Това е една и от моите любими приказки от детството. И аз след толкова години си спомням хубавите картинки в книжката.

Малко по-пълен текст

...беше една от любимите ни...

Не мога да ви опиша колко съм ви благодарна, момичета!!!    Наистина не очаквах, че някой ще се сети... Обичам ви!

Аз имах приказката на филмче. Всяка вечер мама ни подреждаше с брат ми и се пускаше прожекционния апарат, най-често въртяхме приказката за Мецана и Мунка малката маймунка.

А как ми се иска да намеря книжката, ама онова старо издание, с тогавашните картинки... А сега като казваш, май и ние я имахме на филмче  И така да е- прожекционът изчезна от мазата заедно с камарата филмчета...

 Това ни беше една от любимите приказки . Брат ми я знаеше цялата наизуст и беше на около 3 год. като я рецитираше(беше много сладък).
Обаче моите зверчета нещо не са й фенове. Не мога да разбера защо


Има я книжката на пазара. Същите картинки са, но смалени, по-ситен шрифт и с меки корици. Не ми хареса. Старата в къщи е огромна с твърди корици и картинки на почти цялата страница, а текста е тдолу като стих.

Преди 2г.моята майка я беше изровила и чела на Дени. А тя, милата, я беше научила наизуст

Димана, а тази не си ли спомняш

Баба Меца е сърдита,
че синът й без да пита,
още рано във зори
хванал гъстите гори.

Тя кого ли не попита
меченцето къде скита.
Но напразно - не сполучи
нийде нищо да научи.

А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и през стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.

Сред гората на поляна
зрее ягодка засмяна.
Меченцето, щом я зърна,
тъй към нея се обърна
- Слушай, ягодке любима,
слуд студена тежка зима
имам аз едничка грижа
малко мед да си поближа.

- Мед ли искаш, мече сиво?
Катеричката игрива
цял ден тича и играе
сигурно пчелина знае.

Мечето се покатери,
къщичката то намери
и почука -чук,чук чук!
- Моля, кой живее тук?

Катеричката отвори,
малък Мечо заговори
- Я кажи ми, за обед
де ше хапна малко мед?

Аз не зная, мече малко,
питай бате си Шишарко.
Ето, той е там, насреща,
седнал и рендосва нещо.

Лакомото малко мече
към Шишарко се завтече.
Отдалече със надежда
то започна да нарежда

- Много ми се иска, батко
да си хапна нещо сладко!
Знаеш ли в коя долина
ще намеря аз пчелина?
Аз не зная мече малко,
питай дядо си Гъбарко.
Той е близък мой съсед,
знае мястото със мед.

- Ей, Гъбарко, добър ден!
Моля те, кажи на мен
где ще мога за обед
да си близна малко мед?

- Мед ли искаш, малко мече?
Та пчелинът е далече.
но решиш ли - ето на!-
ще ти дам аз две крила.

Подир час в една долина
зърна мечето пчелина
и към кошерите с мед
бързо полетя напред.

Но го спря мишок напет
яхнал на велосипед
- Мечо, ти къде тъдява?
Сигур имаш кожа здрава....

Ала Мечо хич не чува,
бед дори да се сбогува,
той мишленцето отмина
и се втурна към плечина.

Кошер един той отвори,
бръкна с лапички отгоре
и дограби цяла пита
мед да ближе до насита.

Ала стражите във миг
вдигнаха се с боен вик-
- Вмъкнал се е тук крадец
зарад нашия медец!

И започна вик и вой
- Бързо, тръгвайте на бой!
Литнаха безброй пчели
със насочени стрели!

Меченцето хукна в миг
и нададе силен вик
- Оле, мамичко, боли,
колко зли са тез пчели.

Малък Мечо взе да рита
хвърли медената пита,
маха лапички и бяга
ала нищо не помага.

От отровните стрелички
на задружните пчелички
лакомото малко мече
като буренце отече.

Чак когато в храсталака
то се мушна и заплака,
цялата войска отмина
и прибра се във пчелина.

Покрай Мечо в този час
мина д-р Га тогаз
Позасмя се доктор ГА
и му рече на шега

- Я, кажи какво си яло,
та си тъй надебеляло?
Чантата отвори бързо,
с бинт и марля го превърза,
със лекарства го намаза
и накрая тъй му каза-
- Щом от чуждото крадеш,
нямаш право да ядеш!

Мечо върна се във къщи,
без назад да се обръща,
и за своята вина
той написа, ето на
тези думички с боички,
за да се четат от всички-
''Аз направих важна грешка
и от всички искам прошка!''

Думите на доктор Га
Мечо помни и сега
и не мисли той отново
мед да ближе наготово.

Имаме си едновремешното издание,свекървата го пази  ,страхотна приказка.

  Страхотно... Сега като я прочетох, установих, че някои моменти ги зная перфектно. Много мерси 

Ей,и аз си я спомних и ми стана едно такова мило.

  верно, че имаше такава магия навремето...къде ли е моят 
на мен любимото ми филмче беше за д-р Охболи