И така: На 5 ноември ( петък) трябваше в 7.00 часа да съм в Майчин дом, затова станах рано ( то толкова и спах де.. и в 6.30 часа бяхме готови за потеглянекъм болницата.Ако кажа ,че не бях притеснена и малко уплашена ще излъжа, но запазих самообладание, а и съпругът ми през цялото време ми беше опора и ми даваше кураж.
Пристигнахме навреме.Там ни посрещна акушерката Горанова, попълни документите , направи запис на тоновете на Бебо , измери ми кръвното( бях го дигнала от притеснение), след което пристъпихме към клизмата( не е болезнена), някои мами бяха писали , че боли...малко е неприятна манипулацията... И така бях готова за операционната в 8.00 часавече бях там и ме подготвяха за Спиналната упойка...Очаквах да ме заболи много при поставянето , а и като знаех , че трябва да не се движа при поставянето ме обхващаше ужас да не направя някоя "глупост", но уви не усетих кога ми я постави анестезиолога , може би страхът ми бе потиснал болката и аз не мога сега да си обесня , но факт е ,че не ме заболя...и искрено благодаря на анестезиолога , който беше в екипа на д-р Халачева по време на операцията за вниманието и грижите които положи.След поставянето на упойката усетих затопляне от гърдите на долу, първо ми изтръпна единия крак после другия и след няколко секунди вече не чуствах нищо .Поставиха ми катетър и след няколко минути спуснаха и "перденцето" пред погледа ми ..Така и не разбрах кога са започнали , през цялото време бях нащрек , очаквах да усетя болка, но не ...усещах само някакво дърпане и тласкане ..и в 8.30 часа се роди моя прекрасен син с име Севастиян 3640 кг и 52 см.Веднага ми го показаха, видях едно малко свито човеченце, което още в първия миг заобичах, сълзите ми напираха, сърцето ми се сви от радост и щастие, идеше ми да заплача с глас , но под въздействие на упойката нямах сили да изплача силно както ми идеше от вътре:)След това операцията продължаваше ,а мен не ме напускаше личицето което видях, и това ме караше да се чуствам на седмото небе от щастие , почти забравила ,че съм на опрационната маса...В 9.10 часа вече бях в Интензивното , а след половин час и упойката отмина и аз започнах да си чуствам кръста и краката.Отново очаквах , че ще ме свие силна болка , но не за щастие ...а и слагаха и обезболяващи...Станах още същата вечер...Е първото ставане е малко трудно ...но колкото повече се движех болката отшумяваше...И така престоят ми в Майчин дом беше изпълнен с много положителни емоции..И най - вече Раждането за мен ще остане най щастливия миг в живота ми изпълнен с приятни чуства , и без болка...от която толкова се срахувах...
Никога няма да забравя прегръдката на д-р Халачева , когато си тръгвах... без думи ...за мен този момент беше много силен и отново със сълзи на очи си тръгнах от кабинета и...Искам и тук да и Благодаря и да е жива и здрава и още дълги години да дарява щастие ...Никога няма да мога да и се отблагодаря за всичко което направи за мен и бебе Севастиян.Сърдечно благодаря и на д-р Корновски , той асистираше на д-р Халачева...на акушерката Снежка тя ми водеше консултациите, на акушерката Рени Корновска много сърдечна жена,,на целия екип в операцинната...На д-р Юдова ..тя се погрижи за Севастиян след като го извадиха....На акушерката Неви Кескинова, която с толкова внимание и ласки се грижеше за бебе Севастиян,,,Благодаря на всички от родилно отделение за грижите които положиха,,,за миг не съжаявам, че съм родила в Майчин дом ..ако един ден решим да имаме второ дете , то ще родя отново при д-р Халачева и то не къде да е ,а Майчин дом..условията са идеални...по скоро се чуствах като на хотел отколкото в болница...
От 8 ден след операцията сама се грижа за моя син...Чуствам се много добре ...остана ми само едно коремче ...но не е болка за умиране...На всички бъдещи майки пожелавам леко и безпроблемно раждане..и най вече трябва да сте спокойни...това е много важно условие за безпроблемно раждане!
Е това е от мен дано не съм ви досадила с дългия разказ!
Благодаря ви на всички за подкрепата !
Хиляди целувки от мен и бебе Севастиян!
Прилагам и малко снимки...