Съвет - агресия, но не физическа, а вербална

  • 971
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 28
Моля ви кажете какво да правя с това дете - на 3 г. и 6 м. е и от известно време е просто ужасен. Не се бие, не хапе, но обижда ужасно, ако нещо не направиш както той иска. Сега обаче стана още по-лошо, защото започна да обижда и без причина и то баща си, баба си (мен по-рядко). Казва не те обичам, махай се, не те искам и т.н. Сами разбирате, че положението е меко казано ОТВРАТИТЕЛНО Ще оценя всяко едно мнение  как да се справя с положението. Embarassed Sick[/b]

# 1
  • София
  • Мнения: 4 865
виктория имаше един период, в който ми казваше, че не ме обича и че съм лоша майка - ей така, абсолютно непредизвикано. при такива изблици винаги гледах да я гушна и да й кажа, че аз пък я обичам и за мен тя си остава най-прекрасното дете, дори когато е ядосана... постепенно отмина и сега отнова съм най-добрата, най-милата, най-вкусно-готвещата, най-красивата...на света!

# 2
  • Мнения: 83
ДАаааааа и при мен беше така.Имаше редки ситуации,в които не исках да я гушкам(и на мен ми избиваха балансите понякога),тогава й казвах,че "както се държиш ти-така ще се държат и другите с теб"
Така се обръщах на другата страна и когато й минеше яда,тя след 5 мин,така или иначе вече иска нещо друго аз й отговарях с нейните думи и започваше с едно"Мамоооо,моля те,аз обещавам така повече да не ти говоря и т.н."
Но при всички подходи знай едно-това е период ,който отминава,но остава като спомен и нагласа за по-нататъшната комуникация на детето както вас,така и с др.деца.

Само търпение му е Майката.  bouquet

# 3
  • Мнения: 7 831
За мен това не са обиди, обида е да каже на баба си "Ти си тъпа!". Това е споделяне на чувства и е хубаво че детето го прави. Аз уважавам правото на децата да са недоволни от мен, както и да споделят проблема. Не се навирам в тях когато са сърдити или разстроени, давам им възможност да дишат свободно  Wink.
Иначе реагирам като Янита на подобни приказки, друго което правя е да се постарая да разбера какъв е проблема, какво е предизвикало недоволството.
От личен опит ще ти кажа, че бабите могат да бъдат много досадни, а детето е малко за да го учиш на лицемерие Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 13 200
Аз не намирам нищо ненормално! Александра също се държи така... на теб не ти ли идва да креснеш някой път "Махни се!"... идва ти, ама се контролираш.. е, децата не могат на тази възраст!

# 5
  • Мнения: 811
Това е споделяне на чувства и е хубаво че детето го прави.

 Peace  децата не трябва да подтискат лошите си чувства!

реагирам като Янита,или пък питам защо съм лоша?какво съм направила?или пък пускам някоя шега и той започва да се смее...и забравя...
това е период-ще отмине Peace

# 6
  • Мнения: 7 362
От личен опит ще ти кажа, че бабите могат да бъдат много досадни, а детето е малко за да го учиш на лицемерие Wink
         До колкото разбрах отношението не е само към бабите.Това просто си е период в развитието на децата,който отминава.Нашата е също на 3 г 6 м и по същия начин те кара да побесняваш като обижда без да се замисли според нас.Оказа се обаче,че тя съвсем целенасочено употребява обиди.в един момент казва "гадна мама" и майка и отговаря,че си тръгва щом е гадна.Отговора е :Ти си гадна защото си отиваш.Ха,дяволчето малко колко бързо се отметна преди обидата майка й не си беше тръгнала.Имаме изпълнения от рода "ти си гаден дядо защото те обичам" просто виждайки реакцията си допълва израза така,че ти не можеш да се сърдиш и да отреагираш на време.И си мисля,че това е и момент на подражание в къщи никой не говори по този начин,но на вън други деца са и казвали подобни изрази и след това тя ги прилага на нас.
                      Така,че спокойно вместо да се нервите просто игнорирайте израза и подчертайте колко грозно звучи,аз даже я имитирам и тя се смее "аз не го казвам като теб,а така..." и всичко се превръща в една игра,която омръзва в крайна сметка и обидите след това рядко ги чуваме.Е,на мода идват други. Mr. Green

# 7
  • Мнения: 495
според мен трябва да игнорираш тези изблици на гняв и ще отминат от само себе си
детето провокира, за да види какво ще стане
ако отговориш с агресия - ще стане по-лошо
ако дадеш вид, че си засегната - ще му дадеш "урок", че това е начин да предизвика дадена реакция
също може да е израз на недоволство от типа: "Обърнете ми повече вниманиееееее"

# 8
  • София
  • Мнения: 7 097
 ignore2 Все едно не си чула нищо! След време ще види, че няма "ефект" от думите му и ще престане. Насърчавай обаче всичко позитивно!

# 9
  • Мнения: 712
Миналата седмица Боян се прибра от яслата и ми каза:"Мамо, ти си гупак! Ти си покет! (проклет)"
При това се смееше.
Изтръпнах от изненада. Мислех, че това ще дойде на по-късен етап, но уви!
Попитах го:"Знаеш ли какво е глупак? Кой говори така?", а той се смее. Обясних му, че така говорят само невъзпитаните деца, макар да съм наясно, че е много рано за такива дискусии. Въпреки това реших, че може да долови неодобрението в тона ми.
Понякога, когато е бил много лош, приемам неговата тактика - обръщам му гръб и му казвам, че съм сърдита и не искам да говоря с него. Реакцията е мигновена - тича и се гушка. Тогава аз започвам да го бутам и да казвам:"Не ще!", "Махни се!", "Остави ме!" Той направо изпада в ужас и неистово се опитва да стигне до мен и да ме прегърне. Устоявам на напора 3-4 минути, но ми се къса сърцето. Накрая го питам:"Ще правиш ли пак така? Ще се дърпаш ли? Ще слушаш ли?" А той ме гушва толкова силно, че дъхът ми спира, и казва:"Мамо, бичам те!"

Така е при нас!................ Засега!

# 10
  • Мнения: 17 402
Моля ви кажете какво да правя с това дете - на 3 г. и 6 м. е и от известно време е просто ужасен. Не се бие, не хапе, но обижда ужасно, ако нещо не направиш както той иска. Сега обаче стана още по-лошо, защото започна да обижда и без причина и то баща си, баба си (мен по-рядко). Казва не те обичам, махай се, не те искам и т.н. Сами разбирате, че положението е меко казано ОТВРАТИТЕЛНО Ще оценя всяко едно мнение  как да се справя с положението. Embarassed Sick[/b]

Това не е агресия, просто си изразява емоциите. Дъщеря ми, когато не стане на нейното, е същата: "МАхай се, не те искам не те обичам, никой не обичам, искам друга майка...." В такива случаи й казвам, че аз пък я обичам и я карам да ми разкаже защо е сърдита. НЕ винаги иска, по-често се затваря в стаята си и тръшва вратата. ТОгава й казвам като й мине, да дойде при мен. След 2-3 минути пристига и я гушвам.

# 11
  • Мнения: 487
Аз пък мисля,че това е някаква фаза,през която преминава!Това с "не те обичам","мразя те" и т.н. и при нас го имаше и при двамата ни сина.Малкия го мина преди няколко месеца.И аз казвах,че въпреки това,аз го обичам и ще го обичам каквото и да каже.Е,случвало се е и да се "разсърдя"-зависи колко ме е бил изнервил преди това.Тогава се почваха едни сълзи и сополи - мамо,обичам те;обещавам вече няма да ти казвам така или онака и ще слушам.
Ще премине!Така мисля аз - от фаза във фаза или етап,ако щете.Нерви и спокойствие да имаш! Peace

# 12
  • Мнения: 3 491
И на мене ми се е случвало, предимно с по-голямото дете, преди около 2-3 години де, сега пък иска да се жени за мене и ми се обяснява в любов ... докога ли ...?  Grinning. Но не си спомням да съм приемала буквално думите му, или да съм се връзвала  Thinking. На 3-4 годишните речникът не е според мене толкова развит, за да изразяват кой знае колко засукани емоционални състояния. Просто "мразя те" или "не те искам" са най-лесни езиково. Опитвала съм да го гушна, и като се успокои, да му помогна да се изрази по-конкретно и по-нюансирано. Това "мразя те" може да има куп значения, но не смея да гадая какви ли ще да са при чуждото дете. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт