Как се отървахте от следродилната депресия?

  • 2 208
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 394
Въобще имахте ли такава? Тресяха ли ви много хормоните? А бабините съвети дразнеха ли ви до безумие? А неразбиращия мъж подкрепяше ли ви или слушаше с тъп поглед сладките бабини слова? А беснеехте ли пред безсилието да дадете така скъпоценната кърма на ревящото вързопче? А борехте ли се като тигрица да не ви навличат бебчето с тарлъчки и вълнено елеченци, когато навън е 16-17оС? А дърпахте ли плачейки биберона от устата н амалкото слънчице ,за да му предложжите празната си гърда, само и само за да има от вашите антитела за него? А сълзите стичаха ли ви се непрекъснато където и да сте, дори и под душа те лееха ли се по-силно от шуртящата вода?
ВЪОБЩЕ КАК ОЦЕЛЯХТЕ И СЛЕД КОЛКО ВРЕМЕ???

# 1
  • Мнения: 46 434
Олее, звучи страшно Shocked ! Аз съм си оптимист, де и такава депресийка за щастие нямах!
Имаче проблеми не съм имала с бабини съвети, де да ги знам, аз ли съм ги наплашила, те ли са си тактични......Мъжа ми се справи много добре, но той има малка сестричка и някак си е свикнал с бебета. Кърма давах докато имах, т.е. 2 седмици Embarassed , но поне пое коластрата, все пак е нещо! Не се ядосвах за кърмата, каквото е писано, сега като нямам, да не е свършил света?
Може и да си е от хормоните, аз и през бременността не давах никакви признаци, че съм бременна /повръщане, смяна на настроенията, ядене и т.н./!
 Grinning

# 2
  • Мнения: 61
Позната история.Не си сама! Аз си ревях за щяло и нещяло, ама направо за всичко. Някъде бях чела, че кърменето още повече я засилвало - моля без нападки по това изказване Laughing . Време трябва да мине - минава, Това е добрата новина - при всеки индивидуално!Излизай, ако имаш възможност. Давай детето на тия дето "знаят" повече от теб да се грижат за него, а ти събирай сили - ще ти трябват, повярвай ми! При мен "джиткането" по София с колата помогна. Е, говорим за излизане за 1-2 часа, то иначе е невъзможно. И пиши в клуба или форума, винаги ща има кой да ти отговори/помогне! Хормони са това, като се урегулират и ти се възтановяваш! Плачи си, викай си и гледай да не задържаш негативното в себе си, че ти като си тъжна и бебка е неспокойна/ен. Хайде, пожелавам ти бързо и 100% възтановяване!

# 3
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 475
Да, бабешките съвети ме дразнеха безумно, елеците и терлиците да не говорим, беше 30 градуса, а Мими повита като за Северния полюс... Малка била за памперси... Добре, че дойде лекарката и се скара да не я навличаме така... После разкарах бабите и се оправих...
С малкия беше много по-страшно - не засуква - не тегли - побърках се - имал отворче на небцето, не можел да се кърми... ами то и с шише се давеше... И му сложиха сонда... а аз така исках да си го кърмя и него...
Акушерките ме насърчават да му изцедя кърма - а то не ще - нали не е сукал - и колкото по-се старая, толкоз по-малко тече... После намерих цаката, ако го слушам да реве, докато цедя, тече... 2 месеца така се кърмихме със заобиколки - кога имало кърма, кога нямало... До 9 месец се хранехме през тръбички, докато свикна да яде с лъжица и после операция... абе, имало глава да пати... Sad

# 4
  • Мнения: 1 793
и мен ме тресеше яко в началото. добре, че баби нямаше тогава наоколо да ме нервират още повече. ревала съм като магаре за дребни неща. имало е дни, в които от всичко ми се ревеше и сълзите тръгваха сами. имало е дни, в които непрестанния плач на бебчо ме е изнервял до безкрайност, а след това съм се чувствала виновна за това как може да се нервя на плача на бебо. ми то милото няма как иначе да си каже. какви ли не чувства се бориха в мен..............ама мина. сега от време на време също ми е много изнервено от безсънните нощи, но се справям. таткото помага много. когато се върне от работа поема грижите около бебчо. така е и в почивните дни, та да мога аз поне един ден да се наспя или да взема глътка въздух както се казва. свиква се, но според мен изнервящо е това, че ежедневието е еднакво - едно и също всеки ден по часове. може би това го отчитам като изнервящо, защото тук сме само ние тримката и няма на кого да оставим бебчо дори и за час. та така..........но всичко минава. като погледна усмихнатото личице, очичките, които засияват при всяка една моя усмивка, протегнатите към мен ръчички и душата ми се изпълва с обич - безкрайна и най-голямата. тогава ми минават всички депресии и кофти настроения. Grinning

# 5
  • София
  • Мнения: 572
При нас имаше баби 10 дни само.Аз и мъжът ми ги предупредихме,че нямат думата и те се съобразяваха.Понеже Кари се роди на 13.04 и времето беше топло се скъсвахме от разходки.Мисля,че това ме спаси  Grinning

# 6
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Според мен е нормално всеки да мине през тази депресия,все пак бебето е шок за майката.Не знае как да се оправя,какво иска,но скоро се оказва,че наистина бебето учи майката.Аз тарлъци слагах(тънки),защото на вън е топло,но в апартамента аз ходя с термо чорапи и пантофи Simple Smile За кърмата го преживях,все пак колко бебета са израснали на изкуствена храна и са живи и здрави.Сега на пазара млека колкото искаш..............Поне се успокоявах че се знае от какво са направени,преди това се притеснявах за всяко нещо което хапна,с какво ли е третирано.
Пак се връщам на обличането.......свиква се в един момент.Не че го навличам, но все пак малко бебе при това променливо време по-добре да е малко по-облечено(но не навлечено).
След като по цял ден ми течаха сълзите,реших че трябва да направя нещо,иначе потъвам.започнах за спортувам:15км. на ден с велоергомеръра,50коремни и два часа разходка с количката без да сядам.Ефекта беше много бърз,започнах да сде чувствам човек, който има енергия и желание за нещо.
 Но Ади............всичко е на психическа основа, не се оставяй да те победи депресияата,смачкай я!!!!!!!!!!
 УСПЕХ!!!!!!

# 7
  • Мнения: 7 831
Ади,
И в други теми съм писала, а и ти си знаеш нормално е и минава с времето. Не си сама, повечето сме така, просто някои не си признават  Wink .
За бабите - отсвиркай ги  Grinning . Ти живееш в чужбина, няма ли да си тръгват вашите баби?
За кърменето - хайде сега, време е да решиш ще кърмиш ли или не! Вземи решението и после всичко ще се нареди  Grinning . Трябва да знаеш, че нито раждането, нито кърменето те прави добра майка, има още много предизвикателства с които ще се сблъскваш.
За таткото - не му се сърди и той се чувства объркан, а и не е екстрасенс, разкажи му как се чувстваш, мисля че ще ти помогне, ако не ще се наложи да се вземеш в ръце сама.
И помни ти си най-добрата майка за твоето си буболече, то си има само теб, ти може и да се сравняваш с някой друг то не може да те сравнява  Wink .
Няма да ти пиша съвети за разнообразяването, мамите преди мен са го направили.
Успех  Grinning

# 8
  • Мнения: 704
Имаше, имаше депресийка.
Най-доброто, което можеш да направиш според мен е движение; много хубав съвет по-горе прочетох: коремни преси, разходки и колело. И вечер, когато татито се прибере - поне 30 минутки само за теб: баня, вана, депилация, маски, кремчета. Купи си нещо ново за празниците - някакъв тоалет, може само вкъщи да си го облечеш, но ще е нов. Simple Smile
Успех!

# 9
  • Мнения: 6 243
оКлиничната картина при първото ми дете беше точно такава -все едно аз съм го писала. Втория път нямаше време да ме хване депресията - бабите вече бяха дресирани да идват само по официални празници, мъжът - старо куче, а ако имаш грам свободно време, голямото дете ти сервира някой киндер сюрприз... Убедена съм, че на петото - шестото, няма да ми пука от нищо, ако ще свекърва ми по цял ден да виси в кухнята.

# 10
Хайде, малко кураж. Ще се справиш. Помни, че нещата понякога изглеждат по-лоши отколкото са в действителност. Аз още не съм родила, но също предусещам, че ще имам проблем с бабите и с навличането. Те още отсега за заплели едни ми ти търлъци и елечета, като че ли това бебе вечно през зимата ще живее и няма да идва лято. Обаче съм ги оставила сега да се вихрят, аз като си родя бебчето и ще си го обличам както аз намеря за добре. Ще им скътая плетените боклуци в шкафа. Още отсега съм се наострила. Така, че, давай смело. Ще се справиш със всичко. Желая ти успех!

# 11
  • Мнения: 4 414
чак толкова зле не беше, но сигурно така си мисля, защото е минало:)
разкарай бабите! нашите стояха 40 дни...е като си тръгнаха си отдъхнах! помагаха, верно е, ама и много ме товареха...а и навалицата вкъщи ме побъркваше Imp  
а борбата против терлиците и другите бабини измишльотини беше епична Simple Smile майка ми си замина, дойде свеки - свеки вика обличай на детето жилетка и чорапогащник /април - 25 градуса/, майка ми се обажда и ми дава наставления - "да не я обличаш, че ще я претоплите. ААААААААААААА! та така...като си заминаха всички баби, с таткото направихме купон с приятели и се успокоихме Laughing

# 12
  • Мнения: 4 414
Цитат на: sladka hapka
Убедена съм, че на петото - шестото, няма да ми пука от нищо, ако ще свекърва ми по цял ден да виси в кухнята.


 Party  Joy  Joy  Joy

# 13
  • Мнения: 580
Ох, милата.....Позанто ми е до болка чувството.
Само мога да те успокоя, че ще премине.И един съвет - ако можеш отпрати бабите, ще станеш много по-спокойна.Винаги съм се чудела на тия жени не схващат ли, че с присъствието си в този момент вместо да ни помагат повече нажежават обстановката?!?!
За реването си ревах здраво.Не се притеснявай - трябва и ти някъде да си излееш мъката.
Ако имаш възможност остави бебето за малко под грижите на така "услужливите" баби и излез с някоя приятелка или отиди на фризьор.
Дано бързо се нормализират нещата и всичко остане само един неприятен спомен.

# 14
  • Мнения: 260
леле бях го забравила
идваше ми да избягам от вкъщи
наи ме дразнеха когато ме питаха "сега защо ревеш?"
а за "скъпоценната" кърма думи нямам
знам със сигурност ,че помоща която си мислеха че ми дават,само ми пречеше и това го казвам наи-чистосърдечно
 7 месеца и малко след това

Общи условия

Активация на акаунт