кога и как се учихте да готвите?

  • 1 718
  • 25
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 4 865
децата са от месец и половина при майка ми заедно със своя приятелка на възрастта на виктория. преди малко по телефона с майка ми си говорихме как и трите дами вече се справят без проблем с неща като сервиране и отсервиране, а наскоро им е обяснявала за различните видове ножове, кое как се бели, реже и т.н. и вече децата имат ангажимент да приготвят салатите. първата ми реакция беше: "чакай малко, ти мен никога не си ме учила да режа. това всеки го може!"
според майка ми лишавам децата си от възможността да научат много неща като в бързината си просто ги върша аз - неща като приготвяне на лесни за готвене храни, гладене и т.н.

въпросите ми са конкретно за готвенето: кога започнахте да готвите? имахте ли специално обучение или просто ви идваше отвътре сякаш винаги сте го можели? кога е време да дадем на децата възможност да се развихрят в кухнята?

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 21 579
Янита, аз специално не съм се учила.
 Като малка не се втурвах да готвя, е не че не съм помагала на мама, но определено не ме влечеше. Когато заживяхме с мъж ми питах ту мама, ту свеки( при която до тогава а и след това де се хранехме често, та харесвах кухнята и') и така започнах да си готвя сама. Винаги съм приемала готвенето като необходимо а не приятно 'мероприятие' ... до неотдавна, когато ровейки из нета за рецепти неусетно така се увлякох.. и сега ми е мноооого приятно!
        За децата мисля, че сами ще си покажат. Аз щерката (която в връстнчика на твоята Виктория  Grinning) от около година близо, активно я вклювам да ми помага и тя напоследък показва огромно желание да действа повече сама. Ето първото и' самостоятелно Simple Smile  изпълнение. Скоро направи сама бонбоните Рафаело, който ми трябваха са украсата на една торта. Включвам и сина, макар и не толкова често. Участват и двамата в сервирането и отсервирането на масата, могати да мият чиниите.
Няколко пъти зареждахме заедно с тях хлебопекарната и вече ако им поръчам, ще заредят сами, като щерката е веща как трябва да изглежда тестото за хляба и ако е необходимо ще добави брашно или течност. 
Тя може да направи сама зелена салата например или домати краставици ..... реже ми кис. краставички на дребно/ едро. както и' поръчам, гъби .... чисти ориз, боб, леща,... бели ябълки, краставици и картофи... айде, че се отплеснах Embarassed Simple Smile

# 2
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
От дете ме влечеше. Първите ми пържени картофи си направих във втори клас, а първия кекс в трети Wink. Никой не ме учил в пълния смисъл на тази дума, аз питах и ми отговаряха. Мисля, че ако децата проявяват желание за това трябва да им даваме възможност да се изявяват в кухнята Wink. Твоята голяма госпожица е в подходяща възраст.

# 3
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 877
Никога , ама никога майка ми не ме е учила. То си е и разбираемо де, защото до като бях на 10 гд живеехме при баба ( нейната майка , лека и пръст ) и само тя готвеше. Като бях в гимназията , имах връзка с един господин доста по - голям от мен Embarassed, който имаше ресторант. Сутрин, обед, вечер се хранихме там. Един прекрасен ден въпросният дойде с една торба тиквички ( в ресторанта ) и много държеше аз да ги изпържа с предтекста че от моите ръце ще са по - сладки #Crazy. Ми до сега не бях пържила и яйца дори.
 И по живо по здраво пратих главния готвач някъде за да остана сама Embarassed, чудих се брашно слага ли се newsm78 кво се прави. Половината ги  направих без а другата половина с брашно. Е.... успях ooooh! Искам да кажа , че нищо не можех да правя до тогава и вместо да питам готвача за да не се излагам че не знам го натирих и какво сабя покаже. От тогава получих увереност в себе си. А сега проблема ми е че готвенето ми е хоби дори и пустите килограмии.... Ма кво да прайш тръпка Hug

# 4
  • Мнения: 2 550
На 20 години почнах да готвя  Laughing
От дъжд на вятър при това, от половин година някъде съм по-редовна и може да се случи да сготвя 2-3 пъти седмично.

# 5
  • Мнения: 1 708
Аз от много малка обичах да готвя,още от 13 годишна.Звънях на майка ми по телефона и тя ми казваше как да сготвя стъпка по стъпка.Взимах тенджерата и продуктите и отивах при една комшийка или тя идваше при мен.Така беше почти всеки ден.
Първото нещо,което се научих да готвя е картофена манджа.
Сега може да се каже,че готвенето ми е хоби!

# 6
  • Мнения: 5 577
Началото на април тази година, като се изнесох от мама - преди това тя готвеше, а аз изобщо не чувах петлите.

Малко по малко, питам този онзи, чета у форума - влече ме и се справям.

# 7
  • Мнения: 603
ами учила ме е майка ми и бабите ми,ние със сестра ми все се въртяхме из кухнята и от доста малки започнахме-първо салата,после пържено,супи и т.н.,но да ви кажа -трябва децата да имат желание Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 4 865
виктория не е като да няма желание. по-скоро ежедневието ни е такова, че когато се върна от работа тя или чете, или пише домашни, или се е захванала с нещо друго. аз набързо правя салата и приготвям нещо (или претоплям сготвеното в почивните дни) и викам всички за вечеря. та на нея наистина не й се предоставя възможност.

иначе е царица на изненадите! ако е станала преди нас в почивните дни намираме готово кафе и масата приготвена за закуска. на разни празници, които са през работни дни ни посреща я с бисквитена торта, я с друг сладкиш с всичките им кремове и украси. трите заедно печем коледни сладки - тук определено габа е в стихията си... двете не могат да си поделят точилката, когато правим tortillas...

май наистина съм обсебила кухнята и просто не им давам възможност. само като си помисля колко пъти съм казвала "ще се изцапаш", "нека аз да го направя за по-бързо"... Embarassed

# 9
  • зад парка
  • Мнения: 1 583
Първите ми спомени от готварското ми изкуство са от 14-15 годишната ми възраст. Учила съм се сама, по една стара готварска книга на баба ми. Приготвях няколко неща, най-любимо от което ми беше една торта с крем. Имах специална тава с форма на сърце, където изпичах блатовете.

Сега нямам време за такива "благини", а понеже живеем с родителите ми и поради високите ми "постижения" в кулинарията, ми е официално забранено от семейството да готвя  Mr. Green

Последна редакция: ср, 26 юли 2006, 09:29 от InaDot

# 10
  • София
  • Мнения: 718
Никой не ме е учил. И ние със сестра ми сме помагали за салатите. А с първите мекици, които правих можеше да се убие човек , ако го уцелиш  hahaha

# 11
  • Мнения: 793
Никога не съм можела, а и не съм и искала  Crazy по простата причина, че у нас все имаше кои да сготви- сестра ми/доста добра в това начинание/ майка ми и баща ми/и той добър, с кеф си готви човека/ и сега и сега се смятам посредствена готвачка, но пък ще разкажа случай за моята сестра която е била на 5-6 годинки прибрала се от някъде, не и се ядяло това което има вкъщи и си направила 5 пържени яйца сама  Wink от тогава прави засукани манджи  Peace и тогава и сега се смятам по скоро за помощник готвач, колкото за готвач   chef

# 12
  • Мнения: 6 472
Влечеше си ме от както станах на 14-15 години.  Никой не ме е учил. Въпрос на усет, проби и хубави готварски рецепти поне за началото.

# 13
  • варненка от София
  • Мнения: 4 880
Първата манджа, която спретнах беше леща яхния, от тогава баща ми казва, че по-хубава от моята яхния няма. Иначе мерак към готвенето придобих едва на 18 години. Майка ми беше заминала в Америка за половин година при брат ми и аз искам не искам трябваше да се справям с домакинството. То пък взе, че ми хареса и сега го правя с удоволствие.

# 14
  • Мнения: 2 825
Аз още се уча да готвя  Blush
Като малка съм правила доста бисквитени тортички, рулца, по лесни сладкиши, салати, таратор и яйца Simple Smile Помагала съм много в кухнята - режех продуктите, миех чиниите, наглежда яденето и тн
Като се отделих от полата на мама започнах да го готвя доста работи, но по обикновени, не неща, които да изискват много време, фантазия и творчество. От скоро се запалих по 'сериозното' готвене, в смисъл да правя по-засукани манджи  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт