Как да постъпя с баща ми?

  • 3 074
  • 34
  •   1
Отговори
Здравейте на всички, имам проблем който все повече ми тежи в последно време, особено след като загубих близък човек  наскоро.Ще се опитам на кратко да обясня ситуацията и се надявам да ми дадете съвет.Та така: нашите в момента са разведени, баща ми е проблемен от както се помня/скандали, пиянски истории, бойща над майка ми като бяхме деца и т.н./майка беше в болницата, оперираха я когато разбрахме със сестра ми за първата му любовница, бяхме на по 9-10 години.Никога не е имало кой знае каква загриженост за нас от негова страна, майка ми под постоянен психически и физически тормоз.Както и да е пораснахме, аз заживях при мъжо, след като родих се разбрахме с баща ми, че ще останем при свеки докато малкия поотрасне и лятото ще се преместим да живеем в нас.В свеки бяхме като в дядовата ръкавичка , а и не се разбирахме изобщо.Дойде време, изместихме се, направихме ремонт , сестра ми също си ремонтира напълно от основи едната стая/апартамента беше голям/в деня в който дойде новият и гардероб, а и тъкмо щяхме да поръчваме нова кухня, баща ми изведнъж се развика "Мене някой питал ли ме е дали може" Shocked
Започна се история, че той искал и неговата любовница да дойде да живее с нас, със нейното дете/което пък не е добре здравословно, за което искрено съжалявам/, но ние му казахме, че тази жена няма да ползва мойте неща, че няма да си пере дрехите в моята пералня, че няма да се къпе в банята в която се къпе детето ми.Тук искам да вметна , че апартемнта беше колкото негов толкова и на майка ми, също така цял живот слушахме как той щял да остане за нас и т.н.
Както и да е с големи скандали решихме да продадем апартамента/по точно той постави такъв ултиматум/той си взе неговата половина, а майка раздели нейната м/у мен и сестра ми, тя не взе и една стотинка/.Стигнах и до съществения проблем:той ми се обади няколко пъти/2!/явно формално да си направи устата да види малкия, и от 2 години вече ни вест ни кост, освен това настройваше и дядо ми срещу нас за да му оставят техния апартамент тъй като той сега живее с жена си и с майка й,а аз просто очаквах да се поинтересува от детето, на мнение съм, че без значение от нашите разправии и проблеми все пак малкия е първородния му внук, за това много ме боли.Знам, че не заслужава, и  както има една приказка "единственото нещо което е направил за нас е, че се е изпразнил", но въпреки това го обичам и ми тежи.Чудя се дали ако оставя нещата така, да не се виждаме, един ден когато него вече го няма аз ще се обвинявам цял живот.Все повече усещам, че живота е твърде кратък за да го затриваме с такива неща.Наскоро един наш приятел го е видял и той му е казал, че ние не му даваме да вижда малкия, и как не го бил виждал от 2 години, а той просто така и не изяви желание.Стана доста дълго затова искам да попитам, как бихте постъпили:
дали да оставя нещата така и да плача нощем като нахлуят мислите
или да поговоря с него, да разбуня духовете/мъжът ми му се кани много заради всичко което е причинил на нас със майка ми но не е направил нищо само заради мен, също знам, че майка ми и сестра ми ще бъдат много разочаровани ако говоря с него и го допусна до малкия/И все пак аз се чудя, дали няма да съжалявам ако детето ми никога не познае дядо си, или може би е по добре да стой настрана....
Моля ви за съвет, защото настина ми тежи напоследък Confused
Извинявам се предварително за дългият и объркан пост

# 1
  • Мнения: 116
А, мислиш ли, че за детето ще е полезно да познава такъв човек? Ами ако почне да му внушава разни глупости? Очевидно ти е гадно и ясно защо, но дори и това постоянно усещане за вина ти е насадено от съжителстването с баща ти и неговия психически тормоз, прекалено  дълго е трябвало да внимаваш да не го ядосаш и вече ти се е превърнало във втора природа!(Това е мое странично, но и необременено мнение на неспециалист и любител на " списанииния" психоанализ.

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Нито плачи, нито си трови нервите.
Баща ти е, но това не значи, че има доживотно делегирани привилегии над живота ти и този на детето ти. Обади му се, говорете в прав текст за тези неща (които говори). Или пък - не.
При всички положения, ако нещата са така, както ги описваш, вероятно детето ти няма да усети липса.

# 3
  • Мнения: 5 313
Обади му се и по неговото отношение и държание ще разбереш нали трябва да се виждате занапред.

# 4
Все повече се убеждавам, че аз май съм единственият човек който продължава да се тормози заради него.Чак ме е яд на мене си Close
НеРижа Прекрасница , нещата дори са много повече от това което описвам, за мое и на семейството ми съжаление.Явно е оставил отпечатъка си върху мен и не ме пуска... Confused
Улавям се как понякога мъжО ако ми каже на майтап примерно "ще ти спра интернета заради тоя форум" аз вместо да отвърна на шегата или да се засмея очите ми се насълзяват, тъй като нахлуват не много приятни спомени от баща ми/като всякакви забрани от негова страна или нещо от сорта/Дори и да поговоря с него знам, че той си вярва на неговата версия, тоест, че заради нас е продал апартамента и т.н. го мразим и прочие.Но не знам какво ли си мисли за моментите в който като започнахме на невръстна възраст честно да си изкарваме парите, заради приятелките му ни наричаше курви и ни гонеше от вкъщи.Добре, че бяхме достатъчно големи да му се противопоставим...Както и да е, на мен ми се наложи да напусна училище, а на сестра ми университета, тя го изживяваше доста тежко, и 2 пъти се трови с хапчета, и имаше няколко нервни кризи , едната след като той се опита да я удуши пак заради скандал заради любовница....
Като се чета какво пиша ми звучи като от книга и ми се иска това да не беше моят живот.Единственото за което съжалявам е, че не се разведоха по рано с майка ми.И тук си задавам въпроса ЗАЩО?Защо ми е болно за него, защо след като знам какво сме изживяли заради него, защо по някакъв начин все гледам да го оправдая , защо го съжалявам.Дори и само от 2 мнения ми олекна малко на душата, че явно съм постъпила правилно като не съм го допуснала до детето си, може би наистина ще ни е по добре без него , и ако е наоколо само ще човърка в кофти рана....
Благодаря ви за отговорите, явно ми е време да приключа със оправданията на действията му и да живея живота си, благодаря ви още веднъж  bouquet

# 5
  • Мнения: 5 313
Както и да е, на мен ми се наложи да напусна училище, а на сестра ми университета, тя го изживяваше доста тежко, и 2 пъти се трови с хапчета, и имаше няколко нервни кризи , едната след като той се опита да я удуши пак заради скандал заради любовница....
Това звучи много сериозно.Май ще си променя мнението... Но знам ли,все пак ти е баща.

# 6
GEISHA ,  преди няколко месеца ми се наложи да говоря с него, трябваха ми документи, взех номерата му от дядо ми , общо взето и двамата се държахме доста хладно, а не сме говорили за друго освен за тези документи.След това дядо ми каза, че баща ми му се е скарал задето ми е дал домашния му телефон.Не знам как да го тълкувам това, но определено много ме беше яд, че аз си мисля понякога и се тормозя, а на него явно му е добре така.М/у другото малкия като се роди и в началото като живеехме в свеки той дойде точно веднъж да го види за 7-8 месеца...Явно аз прекалено се вживявам и само си тровя живота, но както казваш все пак ми е баща, и това не спира да ме измъчва Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 306
Човек може да избира всичко,но не и родителите си!Поговори с баща си,но не го вини.Запознай детето си с него,то има право да познава дядо си,защото след време може то да те упрекне,че не си го направила.Живеете в отделни къщи,не мисля,че има риск,но ти си знаеш най-добре. Hug

# 8
  • Мнения: 2 467
Цитат
Явно аз прекалено се вживявам и само си тровя живота
Сама си отговаряш. Гледай си живота, мъжа и детето е моето мнение. На таквоз чудо няма да му дам да ми помирише даже детето, камо ли да му го водя като мечка на панаир. Може да съм крайна, ама и ти душа носиш.

Като го изпляска един инфаркт след време и ще станете любимите дъщери... и колко много ви обичал, ама... На моя приятелка тате и така  Twisted Evil докато стъпи на крака и забрави за болежките.

# 9
  • София
  • Мнения: 11 658
Всичко,което си написала звучи много сериозно и според мен имаш оправдание за действията си/да не кажа 100%/!А защо те човърка...ами кръвта си е кръв,гена си е ген,той все пак ти остава баща,каквото и да е направил,човек не си избира родителите!
Затова си живей живота,доколкото е възможно,въпреки отрицателния отпечатък,който този човек е оставил върху него!Късмет!  bouquet

# 10
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Аз пък мисля, че човек се налага да прави избор и да има позиция. Не може при такъв тормоз над майка ти, по един или по друг начин да избереш него. Ай, сиктир, цял живот се е развявал, сега наготово-деца отгледани, внуци.  Sick
Говоря го от личен опит. Имам член на семейството (ако въобще мога да го нарека така), който не знае нищо за мен, нито знае, че имам дете (не е баща ми, но и такъв пример имам-в смисъл отношения дете-родител).
Не може някой да ти цъфне на вратата след сума ти години тормоз и още толкова години липса и да каже "Ами, аз мислех, че цял живот ще се чувствам като на 40"  Crossing Arms, пък после да плеснеш с ръце и да го приемеш, че и да го включиш в готово направено семейство.

# 11
  • София
  • Мнения: 8 272
Човек не си избира роднините, но това е означава, че им е длъжен.
Извинявай, но ако приемем за чиста монета разказа ти (нямам причини да не го правя), какво още искаш още от този "човек".
Радвай се на живота, на семейството си и не бъди мазохистка

# 12
  • Мнения: 4 621
Не виждам смисъла да се тормозиш. От всичко което си написала изглежда, че той не се интересува от вас и ви е причинил само меко казано неприятности. Едва ли ще постигнеш нещо с разговори и опити за контакт, а й моето лично мнение е, че той не заслужава.

# 13
  • Мнения: 945
Иzвинявай, ама на теб май живота ти е скучен и се опитваш да си съzдадеш сама неприятности, а и на блиzките си да не дадеш да спят мирно и щастливо. Тоzи човек те е тормоzил фиzически и психичедки. От това, което пишеш, ми се струва, че ти все още имаш някакъв респект пред него. Не вярвам да го обичаш, освен ако не си маzохистка. По скоро той така ти е промивал моzъка, че все още не можеш да спреш да мислиш zа него. По моите наблЮдения се случва често с малтретирани жени.

Отделно по въпроса, аz не мисля, че точно тоzи човек zаслужава да го наричаш баща. По скоро баща е последната думичка, която бих употребила zа него... И също не съм дорбия самарянин, че като ме ударят по едната буzа да обръщам другата. И честно, не раzбирам такива хора, които го правят.

Та накратко, zабрави, че съществува... Нито ти, нито сестра ти или майка ти zаслужавате да бъдете наранеини.

# 14
  • София
  • Мнения: 67
Аз пък бих се държала настрана, вярно баща ти е и те боли за него, ама като е такова чудо, колкото по-далече толкова по-добре.
Гледай си живота и не се тормози за глупости, от твоя разказ виждам, че на него не му пука особено за вас, така че не се измъчвай!
Успех!

Общи условия

Активация на акаунт