ХУХК - имате ли представа за това?

Аз съм почти от 4 години и половина с поставена диагноза. 1999 година лятото бях с разсройство и кръв в изхожданията, но не ме събори и от самосебе си се оправи. Мислех, че са хемороиди. Но в края на 2004 година изкарах грип и от антибиотика пак ми се получи. Тогава ходих при много лекари, защото никой не ми поставяше правилната диагноза и нямах никакво подобрение, а точно обратно от ден на ден се влошавах повече. Така месец след грипа бях свалила почти 24 кг.. Отначало мислеха, че е щитовидната жлеза, кървяща язва и какво ли още не. Докато не стигнах в Пловдив и там за 10 дни ми спряха всички лекарства, започнаха вливки и след колоноскопията ми поставиха категорично диагнозата ХУХК. бях 2 месеца на лечение там и ми овладяха разсройството, спря кървенето и слузта. След кортизоновата терапия/ а тя се наложи,защото неможех да приемам никакви други лекарства/, която продължи 6 месеща преминах на Салофалк. Пих го 2 години и след това го спрях постепенно. До тази пролет бях в ремисия. Но преди месец, не си обяснявам защо, не съм била нервна, не съм имала някакви по- сериозни притеснения пак ми се появи кръв в изпражненията, но този път изхожданията не бяха много. Единственото, което беше предпоставка за възбуждането на колита е грипа,който карах. Всеки има някакви притеснения по принцип, така, че не знам. Сега като  се замисля миналата година ми беше доста натоварена защото имах абитуриент/ а всеки знае какво е напрежението как ще мине, купуване на тоалет, купон, екскурзия, матури, кандидат- студентски изпити, записване , а после и отделяне на едното дете, просто не съм си мислела, че толкова тежко ще изживея тази раздяла./Сега вече съм добре, успях да спра кървенето с диета и пак с кортизоновата терапия и от днес съм на Салофалк. На мен по принцип не ми действат зле сладките неща, но много обичам пържени картофи. Докато бях в ремисия съм си позволявала доста от забранените неща, но само едно на седмица. Надявам се и занапред да стане така. Ако имаш въпроси питай аз съм насреща. Аз си пия по едно кафе дневно, но не повече.

диария = или повече от 3 ихождания дневно или повече от 300 гр. и аз се извинявам.
има хора, които са с кашави изпр. без да са болни

Не се притеснявай, при нас е така- ходиш ли до тоалетна,  какво ходиш, колко пъти какво ходиш- все такива въпроси. Аз цял живот съм си ходила по2-3 пъти на ден и никога не съм имала запек. Сега пак си ходя някой ден 1 друг 2 а може и три, зависи какво и колко съм яла.  По време на ремисията изхожданията трябва да  са не повече от 3 и то без кръв и слуз, и не трябва да са кашави. А що се отнася до колоноскопията на мен са ми правили само веднъж при поставяне на диагнозата, не съм питала трябва ли отново да ми се направи. Някой казваше, че 1 годишно трябва да се прави, за да се следи състоянието на червото. А аз не разреших на лекарката в нашия град, по простта причина, че тя едва ли е правила повече от 10 колоноскопии, а лекуващата ми лекарка в Пловдив ми беше казала, че за момента няма нужда от нова колоноскопия. С това заболяване забрави или намали до минимум лекарствата, които пиеш, и задължително за каквато и консултация да отидеш при лекар казвай, че си с ХУХК за да се съобразят с лекарствата, които ти изписват. Аз от както съм с диагнозата не съм пила антибиотик и почти никакви лекарства. Грип лекувах с хомеопатични лекарства.

добре е колоноскопията да е веднъж годишно, а ако има възпалителни тласъци по преценка на лекуващия екип. заболяването е преканцероза иу трябва да се проследява ендоскопски по време на ремисия. добре е да е с анестезия, за да може да се огледа, да се вземат повече биопсии (една биопсия обикновено дава незадоволителен отговор) и да се стадира.
освен това в българия са чести язвени бактериални колити, които могат да имитират хук. така че трябва да се правят чести посявки и да се лекува с антибиотици. 

Сисони, аз съм много доволна от екипа от лекари на МБАЛ" Св. Георги"- Пловдив. Бях 2 месеца непрекъснато при тях и бях очарована от екипа. Мен лично ме лекуваше д-р Петрова. Много отзивчива и много обяснителна лекарка. Нито веднъж не ми направи забележка , че много питам, търпеливо  ми обясняваше и ме изслушваше. Там не видях нито един сърдит човек- било то санитерка, сестра или лекар. Винаги усмихнати, винахи отзивчиви, страхотна хигиена/ като се има в предвид, че сградата е може би най- старана в комплекса/ По време на колоноскопията бях в съзнание и най- подробно ми обясняваха и показваха какво точно правят и как точно изглежда самото заболяване. Не разбирам защо се е налагало да ти правят пункция и на какво?

Тогава преди 4 години правеха колоноскопията без упойка там. След няколко месеца бях пратила моя позната за консултация и я приеха в отделението и я направиха вече с упойка. За болка бих казала, че не боли, при мен първо правиха ретроскопия и тя е много болезнена. Но при колоноскопията мисля, че слагаха някакво обезболяващо, но не съм сигурна. Бях в пълно съзнание, не беше приятно, защото вкарват въздух за да раздуят червото, но е поносимо. В болницата приемат по принцип след предварителен преглед в тяхната поликлиника и с направление и без направление. Мен лично ме прехвърлиха от инфекциозно/ а бях там за да изключат бактериоза някаква, която ми бяха сложили в Ст. Загора/, просто след излизане на резултатите и ректоскопията веднага ме прехвърлиха в гастро. Отначало си водех строги записки какво ям и кое ми действа добре. Спазвах стриктна диета, не бях пила кафе от месеци. И на един от поредните прегледи моята лекарка я нямаше, а  беше друга и тя ме посъветва да започна да опитвам. И така станах по- решителна, пробвах едно, после друго. Но и аз не съм сигурна какво ми подейства за тази дълга ремисия. Имашемоменти, в които се затварях в къщи и непрекъснато си плачех, докато един ден моя приятелка/ много ти благодаря Поля/ ме посъветва и ми показа как да шия гоблени. Те ми разнообразиха ежедневието и когато съм нервна, може с дни да трае сядам и шия, а поссле и месец може да мине и дане хвана гоблена. Това е !! Загова те посъветвах и ти да си намериш някакво занимание, което да те отвлича. Не трябва да се натоварваш физически и психически, поне в началото.

Не се безпокойте за килограмите, постепенно се свалят. Важно е да се чувствате добре. Аз преди да се разболея бях около 70 кг. Отслабнах с 24 г., след което от лекарства и вливки качих и в продължение на 2 години бях между 75-80-85. Тази пролет вече мога да кажа, че си влезнах в килограмите преди да се разболея. Важно е да си поддържаме общо добро състояние, не толкова килограми.я

Аз бях силно обезводнена и затова ми правиха вливки, а след това минах на кортизон. Не си спомням какво точно са ми слагали в началото, защото и състоянието ми бе такова, че се борех да оживея и най- малкия ми проблем бяха вливките. Доста след това започнах да следя какво ми се слага и да си следя изследванията, които ми правиха.