Бившият ми мъж се държи точно като двегодишен и аз съм решила, че за неговото благо, за да има детето нормален баща и аз спокойствие, ще го превъзпитам. Ама се чудя имам ли шанс?
Защо сега ли? - Защото, докато бяхме заедно аз като една добра майка на лигаво дете все му прощавах белите без последствия и оставах да 'мине от мен'. Но сега нещата са други... той не ми е мъж вече и не съм длъжна да му прощавам нито глупостите, нито да му влизам в положение, нито да го разбирам, нито...
Последната ни караница е от днес сутринта и беше по повод, че отказах да му дам колата си, за да иде с нея до морето за 3 дни /сам/ и каза, че аз съм виновна, че изпускал "топ-оферти".
Той си има кола, която е стара и аз винаги му давам моята/той не е дал и 1 лев за нея/, когато излиза с Дариа. Влизам му в положение, когато не е добре с парите и не може да плаща за Дари, разбирам го ту за това, ту за онова... Но не считам за редно да му дам колата си, за да ходи на море, а аз и Дариа да се возим в такси. Накрая свърших обвинена и заплашена как ще видя аз...
И все повече започвам да прилагам метода с наказанията. Казах му, че като съм толкова лоша и той не държи на поетите обещания /свързани с издръжката, с пари, които има да ми дава, с посещения за Дари/ уговорките ни отпадат и ако иска да вижда Дариа и да я взема - да се оправя сам - няма да му давам колата си. Естествено след 5 мин. тръгна да ме пита с полумиличък гласец "Защо се скарахме сега?", но аз бях вече прекалено бясна от глупостите, които ми изговори в безсилието си и му казах, че не ми дреме и да слиза от колата ми. /Действието се развива на връщане от детската градина, където заведохме Дари/.
Мислите ли, че постъпвам умно? В смисъл всеки път като започне да ми говори глупости и обвинения да му ограничавам придобивките? Това ли е пътя?
Мислех си да пусна темата в "Нашите деца", защото той наистина е това - едно глезено дете на 29, но реших, че тук мога да намеря някой превъзпитал /поне в отношенията с децата/ бившия.