Аз съм оня случай с постинора - предписали ми го бяха за предотвратяване на евентуален мастит и после се наложи да си възстановявам лактацията от нулата (някой може би си спомня) - беше кошмар, но пък си струваше всяко усилие... Искам да благодаря още веднъж на всички, които тогава ми помогнаха и на целия форум, защото ми беше ценен източник на инфо през цялото време и дори любимо място за "отдих"
Отбивах я много постепенно, бавно свиквах с мисълта, но вчера след ПОСЛЕДНОТО ни кърмене порядъчно си поплаках. И сега ми е кофти - определено ще ми липсват нашите си моменти на уединение... сякаш прочетох последната страница и затворих книгата - тъжно някак... Споделям всичко това тук, защото се чувствам като в дом на приятели - разбрана.
Желая на всички безкрайно много хубави моменти и дълго и безоблачно кърмене
И между другото - оказа се, че кърменето наистина е начин на живот - беше ми странно като си налях ритуалното питие след финала