След по малко то два месеца очаквам първото си бебче.Таткото не ще и да знае за нас. Всички мои приятели до сега ме подкрепят. Но това което ме претиснява е тогава когато се срешна с нови хора. Например в таксито като ме попита шофьора "таткото радва ли се" аз автоматично отговарям "да, много". Като ходя на контролни прегледи и доктора каже - "другият път ако искаш доведи и половинката да види наследника" аз казвам "непременно".
Чудя се като отида да раждам как ще се преборя с тъпите си комплекси. Възможно ли е заради това че нямаме татко да се държат с мен по по различен начин в болницата. Споделете опит моля ви.
А това че е тъпо да имам такива разсъждения и реакции го знам много добре. Ако трябваше да давам съвети на приятелка която е на мое място щях да съм много убедителна, но за себе си не успявам да намеря аргументи и да се справя психически със ситуацията.