През нощта винаги, когато се пробудя поглеждам към кошарата на малката, за да видя дали е завита, дали всичко е наред. Събуждам се оная вечер и установявам, че малката я няма в леглото й. Понавдигам се малко, с идеята, че не съм видяла добре, но не - нея я няма. Святкам нощната лампа и ставам. Решила бях, че е паднала от другата страна на леглото и първо поглеждам там, но нея пак я няма. Вече леко на нокти, почвам да оглеждам стаята и установявам, че се е паркирала в леглото при батко си и сладко, сладко си спят. Събудих баща й, за да я премести. Нагласихме се и си заспахме отново. Към 7 сутринта поглеждам към часовника, за да разбера време ли е за ставане и с ужас пак установявам, че леглото й е празно. Поглеждам към това на батко й като си мисля, че пак при него се е промъкнала, но нея я няма. Пак ставам и виждам, че този път се е проснала на земята, половината поне беше върху килимчето пред леглото й, и си спи най-невъзмутимо. Този път леко ядосана, че вместо да поспим още 10-15минутки, аз станах и я взех при нас на спалнята. Не че спахме, но поне се посмяхме на нощните й подвизи.
Не знам при вас случвало ли се е, но с баткото такива изпълнения сме нямали , а и на нея й е за първи път. Така, че ако искате разкажете и вие някоя нощна смехория на вашите деца.