ОБАЧЕ
Напоследък все по-често (пак от мързел!) вместо с количката, извеждам детето вързано в слинга - напред към света. Хем аз не трябва да се съобразявам от къде минавам (че то от дупки и строежи околовръст, се налага да сканирам по три пресечки напред), хем на Ани й е страшно интересно. Всичко е идеално, докато не спра или не вляза в някой магазин...
ТОГАВА
се започва съвсем невинно от усмивки и възклицания от рода на "леле, какви бузи", през "виж, мамо, бебето" до... това, което ме влудява: непознати хора да ми пипат детето! То не е по крачета, по ръчички, ами онзи ден една магазинерка като се втурна и докато се усетя, удари голям (лигав) целуфан по петичката. Вчера пък влизам в една аптека и една женица почва по познатия тертип да се радва, да пипа (все едно на витрина за продам съм я сложила!), накрая даже по бузката щипна! Аз стоя и се усмихвам кисело, докато женицата обяснява как тя имала още по-малко бебе дори...
Еми НЕ ЩА чужди бактерии, флори, бацили, вируси и гени!
Може аз да съм лудата, затова и всъщност пиша тук, за да разбера. Хормон ли е, майчин инстинкт за самосъхранение или обикновено психо разстройство (след като ми мина през ума дори да избродирам надпис на слинга: "Не пипай детето!")
В случай, че няма проблем за Ани, се чувствам напълно готова да се препрограмирам стоически да понасям чуждите лиги. Ако има обаче, моля, дайте акъл за невинно-любезен начин да ги отклонявам и, ако се наложи, да ги финтирам.
Предварително благодаря
С поздрав,
лудата майка.