Най-пресния пример от преди малко - имаме една активна гимнастика, която тя отдавна не е виждала и представлява огромна калинка - исках да я ползвам - да слагам в нея дъщеря ми, защото подложката е мека и има отстрани повдигнат ъгъл, който ще я предпази до някъде от наранявания когато се килне (уточнявам, че отскоро стои седнала доста стабилно, но като се умори прилягва настрани). Та тя се уплаши от въпросната калинка и последва онова, което описах вече по-горе.
Въпроса ми е - това някакъв период ли е и колко горе-долу трае? Не съм се шашнала, но се чувствам много безпомощна пред тези страхове. Мога само да я гушна и да я отдалеча от обекта на страх, а така ми се иска да можех да й обесня, че страховете и тази ужасна паника са напразни. Чувствали ли сте се така и вие?