Нещо взе да ми става кофти напоследък с тая негова професия. Работи като такъв от една година. В началото не пътуваше толкова често, но това лято дали му се събира и седмица, прекарана у дома. Миналата година не можа да дойде с нас и на море. Тъкмо бях стегнала багажа, заминавахме в два през нощта и в осем вечерта се обади шефът му, че трябва да пътува. Та заминахме с Ива без него. По сбирки с приятели, било то рождени дни или други поводи, аз все сама. Всички са с мъжете си, аз сама с детето. Тогава ми липсва особено много. Понякога се чувствам като самотна майка. За рождения ден на детето не сколаса да си дойде, в сряда за моя май пак няма да успее да е тук. Няма го по една-две седмици, дойде си за два-три дена и айде пак. Дори не можем да се видим като хората. Уж за по-добре започна тая работа и от финансова гледна точка наистина сме значително по-добре, но за сметка на какво? Иска ми се да си имаме още едно дете, но като си помисля, че все е на път... Не знам... Даже не ми се прибира след работа, скука. Добре поне, че работя, а и приятели не ми липсват. Е, споделих си, каквото ми тежеше. Има ли някоя от вас със съпруг, който отсъства често от дома? Как се чувствате? Свиква ли се с тези отсъствия или напротив?
- Публикувана: 5 авг. 2006, 20:58 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2006, 23:29 ч.
Съпруг международен шофьор
.моя е в Прага и скоро не се о4ертава да го видя 
Добре дошла в отбора 
Моят не е шофьор, но...подобно...Когато разбрах, че съм бременна, го нямаше...Когато раждах, го нямаше...Първото море на детенцето - самички.Изобщо почти постоянно си бяхме сами 
После смени работата и се чувствахме съвсем различно 
Днес ми сервира изненадата, че пак се заформя заминаваме за над месец и съм направо...смачкана 
Уж вече нямаше такива неща да ни се случват, пък то.........
Иначе какво да ти кажа - свиква се, но никога напълно.Ако някой ден свикнеш напълно, значи е време да сменяш мъжа
Моят не е шофьор, но...подобно...Когато разбрах, че съм бременна, го нямаше...Когато раждах, го нямаше...Първото море на детенцето - самички.Изобщо почти постоянно си бяхме сами После смени работата и се чувствахме съвсем различно Днес ми сервира изненадата, че пак се заформя заминаваме за над месец и съм направо...смачкана Уж вече нямаше такива неща да ни се случват, пък то.........Иначе какво да ти кажа - свиква се, но никога напълно.Ако някой ден свикнеш напълно, значи е време да сменяш мъжа
Миличка,прекрасно те разбирам !Тъкмо се канех да пусна подобна тема и да споделя своите тревоги.
Моят съпруг преди два дни напусна старата си работа и почва нова .В чужбина.Замина преди два часа и от тогава сълзите ми не са спирали...
Много ми е тежко.Никога не сме се разделяли (няма да го има два месеца) за толкова дълго,а пък и не е в БГ.Малката също много страда и е една такава тъжна....Да не говорим за мъжът ми който се поболя как няма да я вижда толкова време.
Та и аз щях да питам как се свиква с това.И има ли изобщо рецепта .
И ние не сме били заедно през повечето празници (старата му работа беше много натоварена) и разбирам как се чувстваш - наистина като вдовица,като по-различна от другите,като...самотница.
Аз работя с много международни шофьори и знам колко им е тежко.В нашата фирма имаме политика дойде ли камион,да изпратим шофьора първо да види жена си и тогава да дойде да разтоварваме.
Ех,тия пусти пари,все не стигат мамка им !
Затова се принуждаваме да търпим това.
Скъпа Марина,не се отчайвай !Ще дойдат добри времена,убедена съм ! Имай вяра и най-вече знай,че това е за добро.И че сме с теб и те подкрепяме ! Пиши винаги когато се почувстваш самотна !
Ох,айде и аз от днес се присъединих към клуб "Съпруга на работещ в чужбина"....
Моят съпруг преди два дни напусна старата си работа и почва нова .В чужбина.Замина преди два часа и от тогава сълзите ми не са спирали...
Много ми е тежко.Никога не сме се разделяли (няма да го има два месеца) за толкова дълго,а пък и не е в БГ.Малката също много страда и е една такава тъжна....Да не говорим за мъжът ми който се поболя как няма да я вижда толкова време.
Та и аз щях да питам как се свиква с това.И има ли изобщо рецепта .
И ние не сме били заедно през повечето празници (старата му работа беше много натоварена) и разбирам как се чувстваш - наистина като вдовица,като по-различна от другите,като...самотница.
Аз работя с много международни шофьори и знам колко им е тежко.В нашата фирма имаме политика дойде ли камион,да изпратим шофьора първо да види жена си и тогава да дойде да разтоварваме.
Ех,тия пусти пари,все не стигат мамка им !
Затова се принуждаваме да търпим това.Скъпа Марина,не се отчайвай !Ще дойдат добри времена,убедена съм ! Имай вяра и най-вече знай,че това е за добро.И че сме с теб и те подкрепяме ! Пиши винаги когато се почувстваш самотна !
Ох,айде и аз от днес се присъединих към клуб "Съпруга на работещ в чужбина"....
Ох,знам ли!Търсете друга работа,за да е повече време с вас!Много семейства познавам,разделени заради работата и да си кажа честно-не им завиждам 
То така не се живее...
Неприятно е, но се свиква. Сигурно зависи и от човека разбира се. Гледай на нещата философски!
Имаш повече време за себе си, връзката с чести раздяли понякога укрепва, т.к. поддържаш непрекъснато тръпката и "розовите очила".
Разбира се, ако подобно нещо продължи прекалено дълго е изнервящо и се появяват мисли за развод, но и в този случай трябва да се мисли прагматично.
Решение ли е това?
Ще промени ли чувствата ти към него?
Ще промени ли неговото отношение към семейството?....в този род.
Доста неща се слагат на кантара. Аз търсих изход от положението 10 години. Не мога да кажа, че не бях "уморена" от такова "семейство"- намразих окончателно и летище и централна гара, но и доста бях свикнала.
Беше ми много терсене, когато заживяхме накрая заедно, въпреки, че цял живот към това се стремях и единственото нещо, което исках беше това.
Трябваше наново нагаждане един към друг и минаване през всички кризисни моменти на младо семейство.
Имаш повече време за себе си, връзката с чести раздяли понякога укрепва, т.к. поддържаш непрекъснато тръпката и "розовите очила".
Разбира се, ако подобно нещо продължи прекалено дълго е изнервящо и се появяват мисли за развод, но и в този случай трябва да се мисли прагматично.
Решение ли е това?
Ще промени ли чувствата ти към него?
Ще промени ли неговото отношение към семейството?....в този род.
Доста неща се слагат на кантара. Аз търсих изход от положението 10 години. Не мога да кажа, че не бях "уморена" от такова "семейство"- намразих окончателно и летище и централна гара
, но и доста бях свикнала.Беше ми много терсене, когато заживяхме накрая заедно
, въпреки, че цял живот към това се стремях и единственото нещо, което исках беше това.Трябваше наново нагаждане един към друг и минаване през всички кризисни моменти на младо семейство.
Миличка, разбирам те напълно. Не е приятно да си сам. Самотата *убива* бавно и постепенно. А и детенце има нужда от тати да си е вкъщи. Но нали всичко се прави, за да е добре семейството. Ако не е на тази работа ще си намери ли друга за същите пари? Едва ли. Наистина е неприятно и за теб и за детенце, но като знам как стои въпроса за намиране на работа в БГ... А и работодателите колко са коректни. Гушни детенце и си кажи, че има и по-тежки случаи.
Не искам да те плаша, но нашите съседи заради това се разведоха.
Не искам да те плаша, но нашите съседи заради това се разведоха.
преди да се омъжа за него, знаех, че ще бъде така. Не се оплаквам хич. Карах спокойна бременност, после почти пет месеца си се гледахме с малчо сами. От четири месеца сме заедно, но все някога отново ще замине. Изобщо не се чувствам като самотна майка, канят ме на всякакви сбирки, празници, дори повече ме канят - да не съм била самичка.
Има си предимства - домакинската работа е по-малко, съобразяваш се с един човек по-малко, и т.н.
Пък и дето вика охлалаа - това е добър начин да не си омръзнете.
Има си предимства - домакинската работа е по-малко, съобразяваш се с един човек по-малко, и т.н.
Пък и дето вика охлалаа - това е добър начин да не си омръзнете.