Началото се губи в романтичните времена на моето студентство (около 1998-1999) по време на сесиите – най-тежките! – уча нощем, а по цял ден горе се блъска, никакъв сън... изтърпях обаче.
После по време на отпуските ми – човек си мисли, че може да си почине, да си отспи, но къде ти – отново прекрояване на апартамента горе. Почнах да го наричам черепобойната, щото си мислех, че си пробиват черепите горе... и това изтърпях.
После по време на бременността ми – в края по-точно. Когато си мислиш “Ех, сега са последните дни да си поспя...”, но не – разбиване на мозайка на балкон, точно над мен. Тече вода в стаята ми до компютъра върху тапетите, които съм лепила до миналата седмица с майка ми, бременна. Едва не родих по-рано от нерви. А, бе, ходих да викам горе, ама изтърпях, къде ще ходя.
И тази е поредната година –малката няма и годинка още... Аз се имам за търпелив човек, но ми се случи да изпадна в нервна криза, треперех, не можех да се владея, тоя път не мога вече... детето реве, а аз нищо не мога да направя – не мога да го държа навън по цял ден в жегите (става въпрос за преди няколко седмици). Не можах да изтърпя, понеже тя плаче, а аз нищо не мога да направя... толкова безсилна се чувствах, и толкова гневна в същото време. Наистина си мислех, че в този момент, ако се кача горе ще убия някого... А ако хващат клетви не ми се мисли какво ги чака. Къртене на плочки в банята и тоалетната – преживявали ли сте такова нещо? И то при положение, че а били сменяни преди не повече от 4 години... Всичко се тресе, целия апартамент, все едно, че има земетресение...
За пораженията върху нашия апартамент като тотално съсипан, течащ таван на банята и др.п. въобще и няма да споменавам... Апартамент се оправя, а нервите ми кой ще върне?
И това при положение, че горе също имат две деца, че едното е почти на възрастта на моето, че майка им посещава форумите към БГ Мамма... и аз си мълча толкова време... но дяволите ме хващат, като си помисля какво ли ни чака следващото лята (за това май свършиха, дай Боже!). Наоплаквах се... Да ви кажа за моята реакция: мълча си, от което се чувствам голям идиот, а като ми избият балансите, ходя да викам горе. Всуе!
Вие как бихте постъпили на мое място?
PS Sorry за дългия постинг, но имах нужда да си го изкажа!