Моля ви,кажете-права ли съм?

  • 1 928
  • 19
  •   1
Отговори
Преди малко се обади бабата на т.нар.ми мъж.Поиска да и закарам детето да го види,и аз отказах.Обаче сега се чувствам виновна и една буца ми е заседнала в гърлото.Тя е единствения човек в тяхното семейство,от когото една лоша дума не съм чула,единствения човек,на който му пука за дъщеря ми,а аз я наказвам без да е виновна за нищо.Обаче идеята ми е такава-щом т.нар."Баща" може осемнадесет месеца да не даде един лев за детето си,да не положи една грижа за него,да не му купи една дрешка,да не се сети и един шоколад да й донесе-значи той не заслужава да вижда дъщеря си,щото хич даже не му пука.Искам този човек да разбере,че щом реши,че не иска да се събираме-крайно време е да си носи всички последствия от решението си.На него му стига да види детето си за половин час в седмицата,ама вече и за толкоз няма да я вижда.Искаше си свободата-има я,но загуби семейството си,и тепърва ще го разбира.извинявайте,че се отплеснах.Искам да накажа него,обаче бабата страда,без да е виновна и ми е криво.Ако заведа детето обаче,означава,че всичко ще си продължи по стария начин-виждат я,когато им е кеф,играят си с нея,сякаш е домашен любимец,и толкоз.После може и месец да не се сетят за нея,а на нея и става мъчно,вече не е малка и разбира.Кажете кой е правилния вариант според вас?Много ми е объркано,и ми писна да се чувствам виновна заради хора,които пет пари не дават за нас.Благодаря ви,че ме изслушахте и ще се радвам на съветите ви Hug

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 1 223
Права си естествено, но ти обясни ли на бабата какво мислиш по въпроса, така както на нас го обясни? Може пък да ти помогне по някакъв начин. Успех и  Hug Peace

# 2
Лошото е,че тя хабер си няма от държанието на внука си-те всички са влюбени в него,и всичко,което той прави,е правилното за тях.Те изобщо не знаят как се държи с нас и си мислят,че ще се събираме.Той е тип"мамино детенце",издигнали са го на пиедестал,изпълняват всичките му желания,и той очакваше същото и от мен-така е свикнал цял живот да мисли,че всеки му е длъжен за нещо и е центъра на света.Щом съм права,защо ми е гадно тогава?Май не наказвам правилния човек,макар,че той  етакъв тъпан,че едва ли има нещо,с което да мога да го нараня-а така ми се иска да изпита поне част от моята болка.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 1 223
Ами по добре се извини на бабата и й обясни какво се случва, и въпреки всичко заведи детенцето да го види. По принцип нямаш право дори и от юридическа гледна точка /да ме поправят адвокатите тук ако бъркам/ да лишаваш бабите и дядовците от контакти с детето. Но според мен е хубаво да обясниш за да знаят и ако могат да помогнат. Пък и да не ти се сърдят. Никога не знаеш кога ще имаш нужда от помощта им.  newsm78

# 4
  • На тавана. С Карлсон и Дребосъчетата.
  • Мнения: 434
Щом съм права,защо ми е гадно тогава?Май не наказвам правилния човек...

Аз определено мисля, че не "наказваш" правилния човек. Sad Ти сама казваш, че бабата е единствената жена от онази фамилия, заинтересована от детето ти - не отнемай на самото дете правото да се вижда с нея!

Аз съм отраснала в семейство на разведени родители с пълното право на избор кога с кого и къде да бъда. Изкарвала съм няколко години почти по цяло лято при баба ми от страна на баща ми, без майка ми дори да се опита да ме спре. Благодарна съм на родителите си, че са ме лишили от излишни разправии и че са ми позволили да опозная цялата си рода - такава, каквото е тя - и от едната, и от другата страна. Simple Smile Макар всеки да недолюбва "другата" рода. Wink

От друга страна, брат ми е разведен и има дете от първия си брак. Много ми е криво, когато звънна, за да поискам да взема детето, и от другата страна започнат да се правят на интересни - хем винаги го пускат, хем се чувстват длъжни да демонстрират, че изцяло от тях зависи дали това ще стане. Sad Не го намирам за нормално.

В твоя случай не мисля, че наказваш тях. Мисля, че наказваш себе си, отдавайки се на негативните си чувства към това семейството. Мисля, че наказваш детето си, като го лишаваш от правото да опознае част от хората, от които произлиза.

Съгласна съм със 6u6on4eto:
Ами по добре се извини на бабата и й обясни какво се случва, и въпреки всичко заведи детенцето да го види.
Щом и теб те гложди отвътре, не лишавай бабата и детето си от тези срещи! Пожелавам ти повече усмивки и горе главата!  bouquet

# 5
  • София
  • Мнения: 6 477
До колкото съм чела из съветите на адвокати - бабите и дядовците нямат юридически права да виждат детето, закона не задължава майката да ги води...или греша? newsm78 А в случай, аз ако бях на твое място, Магда, първо бих разказала на бабата нещата. Ако тя продължава да твърди, че точно и единствено нейния внук е прав, а ти не правиш достатъчно компромиси - тогава просто имаш всички основания да не й водиш детето. Друг вариант е ако живеете относително наблизо - някак да се срещнете и тя просто да се порадва за час-два на детето, ако толкова чак ти е гузно. Но нека и тя да разбере, че ти никак не си съгласна на отношението, което имат към детето ти баща му и цялото му семейство! Естествено, че детето не е домашен любимец и когато ти хрумне да му обръщаш внимание (за протокола - дори и моето куче се сърди ако постъпвам с нея така, какво остава за дете #Cussing out #Cussing out)

# 6
Работата е там,че баба му е единствения човек,който е на моя страна,много добре познава внука си,и даже ми се чуди на досегашното търпение.Лошото обаче е,че тя е безгласна буква,нейното мнение не се чува изобщо,а е много добра жена.Тя е единствения човек,който искренно обича дъщеря ми и наистина страда за нея.Обадих и се и тя в момента е у нас.Знам,че тя нищо не може да промени,щото оня ни се води,ни се кара,неговото мнение не подлежи на коментар,никой не е в състояние да му въздейства по някакъв начин.Казах й,че тя винаги е добре дошла у нас,но не и той.Наистина нямам право да я наказвам за неща,за които няма вина.Искам да накажа НЕГО,ама не се получава.Благодаря ви за мненията.

# 7
  • На тавана. С Карлсон и Дребосъчетата.
  • Мнения: 434
Работата е там,че баба му е единствения човек,който е на моя страна,много добре познава внука си,и даже ми се чуди на досегашното търпение.Лошото обаче е,че тя е безгласна буква,нейното мнение не се чува изобщо,а е много добра жена.Тя е единствения човек,който искренно обича дъщеря ми и наистина страда за нея.Обадих и се и тя в момента е у нас.Знам,че тя нищо не може да промени,щото оня ни се води,ни се кара,неговото мнение не подлежи на коментар,никой не е в състояние да му въздейства по някакъв начин.Казах й,че тя винаги е добре дошла у нас,но не и той.Наистина нямам право да я наказвам за неща,за които няма вина.Искам да накажа НЕГО,ама не се получава.Благодаря ви за мненията.

Мисля, че постъпваш правилно!  bouquet Надявам се скоро до теб да застане човек, достоен да бъде баща на дъщеря ти!  bouquet

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Работата е там,че баба му е единствения човек,който е на моя страна,много добре познава внука си,и даже ми се чуди на досегашното търпение.Лошото обаче е,че тя е безгласна буква,нейното мнение не се чува изобщо,а е много добра жена.Тя е единствения човек,който искренно обича дъщеря ми и наистина страда за нея.Обадих и се и тя в момента е у нас.Знам,че тя нищо не може да промени,щото оня ни се води,ни се кара,неговото мнение не подлежи на коментар,никой не е в състояние да му въздейства по някакъв начин.Казах й,че тя винаги е добре дошла у нас,но не и той.Наистина нямам право да я наказвам за неща,за които няма вина.Искам да накажа НЕГО,ама не се получава.Благодаря ви за мненията.

БРАВО! ДОбре, че си премислила.
Само една забележка - не си Господ да наказваш - остави тази работа на него, а ти с игледай живота! Тръгнеш ли да отмъштаваш - лоша работа!

# 9
Знам,че не съм Господ,но понякога толкова силно ме боли,че ми се иска да има някаква справедливост на този свят.Омръзна ми все аз да съм разбиращата,опрощаващата,добрата,и накрая пак аз да изяждам л...а/извинявам се,ама е така/.Все аз им влизам в положението,а никой не се сети веднъж да ме попита как аз се справям,как мъкнех детето зимата във виелиците на градина,как вземах пари назаем,за да и купя обувки,и още хиляди неща,през които със сигурност и вие сте минали.Ама нямам сили вече да нося всички отговорности,УМОРЕНА СЪМ.Радват се на детето,защото досега никога не съм ги лишавала да го виждат,а всички негативи остават у мен.Мислех си,че с добро ще постигна всичко,ама не става.Аз не съм Господ,но явно съпруга ми се мисли за такъв,щом си позволява да си играе толкова време с моя живот и с живота на детето си.Ама повече няма да го позволя.

# 10
  • Мнения: X
По принцип нямаш право дори и от юридическа гледна точка /да ме поправят адвокатите тук ако бъркам/ да лишаваш бабите и дядовците от контакти с детето.
става дума за бабите и дядовците на детето /а не на баща му  Wink/
Бащата има право да го вижда според постановеното в бракоразводното решение, същото право имат и неговите родители /т.е. бабата и дядото на детето по бащина линия/ и това е всичко. За останалите роднини не се касае. Това е по закон и тя може да се позове на него, ако така прецени.  Peace
Не е ясно детето дали ще извлече нещо от тези срещи. Моят дядо е починал, когато съм била на 3 годинки, живели сме до тогава в един апартамент и аз не си го спомням.  Peace

Аз някакси не мога да разбера този двоен аршин, с който се мери.
Ако с теб се отнесат несправедливо - всички ти казват - не се прави на жертва!!!! Т.е. ти си виновния, че се чувстваш като жертва, а ти просто искаш справедливост.
Ако ти се отнесеш несправедливо - пак си ти виновния - правиш се на Господ.
Пък и в случая няма нищо несправедливо в това да откажеш на неполагащите им се някакви блага.
ОК, Магда постъпва добре. Благородно, не справедливо, защото на жената даже не й се полага това, което тя й дава. Ама тиквен медал кой ще й даде.  newsm78 И 30 кинта за нови обувки.  newsm78
Бе не я разбирам аз таз работа ти добър пък нека ти се разхождат с копита по главата.  #Crazy

Магда, слушай какво. Права си и отгоре даже. Ти си гледаш детето, дала съм му шанс на онзи БНД дето хич не му дреме за нищо - какво повече се иска от тебе. Ми верно, ако можеше да си господ и да им дадеш опрощение, и индулгенция да им дадеш, и да си обърнеш и другата буза, щеше да е най-добре. Аз затова казвам, че е измислена гордостта, за да помага в случаи, когато човек е толкова добър, че сам си вреди - накрая да спре да си вреди от гордост.

Последна редакция: пт, 11 авг 2006, 16:01 от Анонимен

# 11
Детето не извлича никаква полза-напротив.Поиграят си малко с нея,сякаш е играчка,възхищават и се колко хубава била,колко възпитана,а един път не им мина през ума,че това,което е тя в момента,е благодарение на МЕН И НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ,не на тях или на баща й.Той само я е създал,а това всеки го може.Забавляват се с детето ми,а после могат и месец да не я потърсят,без да се замислят,че това е живо същество и има чувства.Онзи ден ме пита"мамо,що на нас ни се падна такъв татко,който не ни обича?"Какво да и кажа-че съм била заблудена,заслепена овца,като съм се женила ли,или,че баща й сега се е сетил,че му се живее?Каквото и да кажа,все контрата остава в мен.Не съм си позволявала досега да настройвам детето срещу тях,но тя вече е на 5 год.,разбира всичко и задава все по-сложни въпроси.Не съм я настройвала,но нямам и намерение да ги прикривам-нека види сама какво представляват.Между другото ние нямаме развод/засега/,така,че дали ще я виждат или не,зависи само от мен.

# 12
  • Мнения: 412
iskam i az da pitam kakvo da pravq?

# 13
  • Мнения: 412
извинявам се,за това,че предишното нещо бе на латиница.коригирам се

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Магда, това, че бившия е правил каквото си иска - е така да се каже твоя грешка - "Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава".
И не е въпроса да обърнеш другата буза - а да не изпадаш в някакви умопомрачени състояния на отмъщения, градене на планове как да го съсипеш и да правиш всичко само и само да му навредиш! Това е глупаво, детинско и много първично! Нещо като "Първичен инстинкт"...
Мисля си, че си добра и много интелигентна жена, но също така мисля, че  сега се поддаваш на лоши чувстав - излишно и ти страдаш дори повече от този на който се стараеш да отмъстиш! Да не говорим, че вместо да се порадваш на нещо - ти седиш и мислиш колко си нещастна и ккаво лошо да сториш, че да си го върнеш - ми загуба на време е.
Когато се сетя как мъжа ми ме е лъгал месеци на ред - и аз изпадам в бяс, ама нещо друго освен гестационен диабет - надали ще си докарам. Понякога като ме тресне злобата кроя планове как ще му го върна тъпкано... и после си мисля - за какво? Ок той ще страда - ма това мен ще ме направи ли щаслива? А ще заглуши ли болката и обидата? И след като аз така постъпя - аз каква ще съм - не по-добра от него... е струва ли си да се омръся и аз, да падна на нивото му, за да страда той ? Ми нищо не струва! И дори да изпитам МОМЕНТНО удоволствие - то ще е моментно, а загубите за мен като човек - вечни. Не си струва!

Общи условия

Активация на акаунт