ето на каква специална кинопрожекция бях днес!!!
Станах тази сутрин, пооправих се, взех си малко дребни (парички) и с Еми потеглихме към срещата на автогара Овча купел.
Дадох парички на Еми да ми купи на мен 1 билетче за прожекцията (цените са като на всички киносалони). Паркирахме колата на паркинга, дойде помощник, да ни разтовари и прибере багажа, а ние се запътихме към киносалон.
Филмът беше НЕВЕРОЯТНО ТРОГАТЕЛЕН!!!
Героите - трийсетина усмиханти малчугани на възраст от 3 до 7 години. И всичките трийсетина малчугани - ВСЕ С ГЛАВНИ РОЛИ! Всеки малък герой или героиня ни показа по блестящ начин, че е малка слънчева душичка, нуждаеща се от много любов и ласки! Във всеки герой усетих биещото със скорост сърчице, тръпнещо от вълнение и радост, от щастие заради малко лакомства и играчки. Никога не съм усещала такова излъчване и такова актьорско майсторство! А защо ли? Ами вероятно, защото големите актьори добре си знаят ролите, докато тези, малките, играеха своята същност, ежедневие, те си правеха ролите.
А! Да не забравя! Филмът беше много повече и от най-модерния АЙМАКС! Не, не, не раздават очила! Розовите очила си ги оставих в къщи, защото знаех, че отивам да не гледам точно комедия! Кадрите бяха истински( или айде, да съм по-точна - като истински) Можех да пипна, докосна, прегърна, целуна всяко малко човече, упсс (грешка) актьорче! Но по-важното!! И те можеха да ме гушнат, прегърнат, целунат. И не, не седях някъде в редовете, примерно на МЯСТО 34, ред 6, на балкона. Седях си на техните малки столчета, преглъщах с умиление, когато те си гризкаха и преглъщаха с удоволствие вкусните вафли. Галех малки рошави главички, опитвах се с всяко докосване да им кажа, че искрено се надявам, скоро да са някъде на топло, уютно местенце, с прекрасно детско легълце, приказен детски кът, едни любвеобилни мама и тате, които с усмивка да ги галкат все така... ееех мечти! Отплеснах се за миг от филма.
А, имаше и други актьори, естествено - второстепенните. Облечени с бели престилки. Е, те точно не играеха много добре, ролите им бяха едни - леко фалшименто! Гласовете на "белите престилки" стрелкаха детската глъч като мощни снаряди над тихо селце. Тътенът и грохот не предвещаваха нищо добро, в смисъл, нямаше онази блаженност и миловидност, с която трийсетте главни геройчета изпълваха кадрите. И хич не ми харесаха репликите на второстепенните - бяха като на гестаповски офицери пред страховитите погледи на осъдени концлагеристи. И само заповеди издаваха, значи...крещят, викат, карат се, а уж жени....пък вероятно и майки...
оххх, да не се отплесвам много по филма, че още мога да разказвам, вищо, че прожекцията не бе много дълга - колкото една серия от любим сериал. Ама като казах сериал - ДА!! ИСКАМ ГО ТОЗИ СЕРИАЛ, ЕМИ, ИСКАМ ДА МЕ ВОДИШ И НА ВТОРА СЕРИЯ!
За музиката ли попита някой? МММММ, да! Страхотно озвучение! Нали знаете, по филмите има обикновено 2ма автори - единия на музиката, другия на звуковите ефекти!
Е, мога да кажа, тук тези автори си бяха главните герои! Та, САУНДТРАКА беше страхотен! Даже вкараха във филма любимата ми песничка " ООО бим, бам, буки-буки, една Червена шапчииицааа", естествено пееха я главните герои и май нямаше никаква намеса от пулта на тон-режисьора! И понеже си чух любимата песничка, изпълнена не от смотания компютър, а от любимите ми актьори....се обърнах на страна и ми пробягаха няколко палави сълзички по лицето...издайнички неедни!!!МНОГО СЕ РАЗВЪЛНУВАХ, признавам си.
Та, хайде, да не ставам оттегчителна, да спирам да разказвам...
На който му се гледа този прекрасен филм - да дойде! Киносалонът (много по-истински от АЙ МАКС) си е на мястото, билетчето си е като на останалите салони, само дето героите са ИСТИНСКИИИИИ. И вместо някакъв си Титаник и някакви си умиращи на ужким Леонарди Ди Кабрио и Кейт Уинслет, много повече ми легнаха на сърцето тези безименни герои! Защото не умират, а ще живеят!!!!
Защото искат да живеят, искат да гребат с пълни шепи от задължителната им обич и любов, които им се полагат! Но малките ръчички "гребът" в пространството, там където няма мама и тате...там, където е празно!
А защо да е празно?
************************************************************************
за повече, прочети тук
Станах тази сутрин, пооправих се, взех си малко дребни (парички) и с Еми потеглихме към срещата на автогара Овча купел.
Дадох парички на Еми да ми купи на мен 1 билетче за прожекцията (цените са като на всички киносалони). Паркирахме колата на паркинга, дойде помощник, да ни разтовари и прибере багажа, а ние се запътихме към киносалон.
Филмът беше НЕВЕРОЯТНО ТРОГАТЕЛЕН!!!
Героите - трийсетина усмиханти малчугани на възраст от 3 до 7 години. И всичките трийсетина малчугани - ВСЕ С ГЛАВНИ РОЛИ! Всеки малък герой или героиня ни показа по блестящ начин, че е малка слънчева душичка, нуждаеща се от много любов и ласки! Във всеки герой усетих биещото със скорост сърчице, тръпнещо от вълнение и радост, от щастие заради малко лакомства и играчки. Никога не съм усещала такова излъчване и такова актьорско майсторство! А защо ли? Ами вероятно, защото големите актьори добре си знаят ролите, докато тези, малките, играеха своята същност, ежедневие, те си правеха ролите.
А! Да не забравя! Филмът беше много повече и от най-модерния АЙМАКС! Не, не, не раздават очила! Розовите очила си ги оставих в къщи, защото знаех, че отивам да не гледам точно комедия! Кадрите бяха истински( или айде, да съм по-точна - като истински) Можех да пипна, докосна, прегърна, целуна всяко малко човече, упсс (грешка) актьорче! Но по-важното!! И те можеха да ме гушнат, прегърнат, целунат. И не, не седях някъде в редовете, примерно на МЯСТО 34, ред 6, на балкона. Седях си на техните малки столчета, преглъщах с умиление, когато те си гризкаха и преглъщаха с удоволствие вкусните вафли. Галех малки рошави главички, опитвах се с всяко докосване да им кажа, че искрено се надявам, скоро да са някъде на топло, уютно местенце, с прекрасно детско легълце, приказен детски кът, едни любвеобилни мама и тате, които с усмивка да ги галкат все така... ееех мечти! Отплеснах се за миг от филма.
А, имаше и други актьори, естествено - второстепенните. Облечени с бели престилки. Е, те точно не играеха много добре, ролите им бяха едни - леко фалшименто! Гласовете на "белите престилки" стрелкаха детската глъч като мощни снаряди над тихо селце. Тътенът и грохот не предвещаваха нищо добро, в смисъл, нямаше онази блаженност и миловидност, с която трийсетте главни геройчета изпълваха кадрите. И хич не ми харесаха репликите на второстепенните - бяха като на гестаповски офицери пред страховитите погледи на осъдени концлагеристи. И само заповеди издаваха, значи...крещят, викат, карат се, а уж жени....пък вероятно и майки...
оххх, да не се отплесвам много по филма, че още мога да разказвам, вищо, че прожекцията не бе много дълга - колкото една серия от любим сериал. Ама като казах сериал - ДА!! ИСКАМ ГО ТОЗИ СЕРИАЛ, ЕМИ, ИСКАМ ДА МЕ ВОДИШ И НА ВТОРА СЕРИЯ!
За музиката ли попита някой? МММММ, да! Страхотно озвучение! Нали знаете, по филмите има обикновено 2ма автори - единия на музиката, другия на звуковите ефекти!
Е, мога да кажа, тук тези автори си бяха главните герои! Та, САУНДТРАКА беше страхотен! Даже вкараха във филма любимата ми песничка " ООО бим, бам, буки-буки, една Червена шапчииицааа", естествено пееха я главните герои и май нямаше никаква намеса от пулта на тон-режисьора! И понеже си чух любимата песничка, изпълнена не от смотания компютър, а от любимите ми актьори....се обърнах на страна и ми пробягаха няколко палави сълзички по лицето...издайнички неедни!!!МНОГО СЕ РАЗВЪЛНУВАХ, признавам си.
Та, хайде, да не ставам оттегчителна, да спирам да разказвам...
На който му се гледа този прекрасен филм - да дойде! Киносалонът (много по-истински от АЙ МАКС) си е на мястото, билетчето си е като на останалите салони, само дето героите са ИСТИНСКИИИИИ. И вместо някакъв си Титаник и някакви си умиращи на ужким Леонарди Ди Кабрио и Кейт Уинслет, много повече ми легнаха на сърцето тези безименни герои! Защото не умират, а ще живеят!!!!
Защото искат да живеят, искат да гребат с пълни шепи от задължителната им обич и любов, които им се полагат! Но малките ръчички "гребът" в пространството, там където няма мама и тате...там, където е празно!
А защо да е празно?
************************************************************************
...нарочно написах разказа така! Всичко е като на кино и всичко е кино. Но на цената на 1 билетче, за едно "киновреме", човек може да подари много щастие.... и да получи щастие. И няма от какво да се притеснява, няма да е главнияj герой, защото главните герои са шепа малчугани, растящи без своите родители в един от "онези" забравени от нас, обикновените родители, домове. Тези домове, които са забравени и от държавата, и от обществото, и от бизнеса.... всъщност май забравени от всички. А ТАМ РАСТАТ ПРЕКРАСНИ СЛЪНЧЕВИ ДЕЦА! Нека поне те не са забравени
за повече, прочети тук
. 
За съжаление в момента няма и финансовата възможност да се включа поне със средства , но от първата ми заплата след връщането на работа ще се включа във Варненските Благотворителни деяния 
хареса ми 
