Жената, която смогва:
да работи,
да влачи торби с покупки,
да готви, пере и глади,
да върти цялото домакинство,
да търчи по проблеми с децата
и какво ли oщe не...
и при всичките грижи и болка да успява да
бъде красива и нежна за нас, мъжете...ко-
ито често не забелязваме нейните усилия и
старания.
Поставете една чужденка при същите усло-
вия. Че тя няма да оживее и седмица...
Колко българки могат да се похвалят,
че за тях не е проблем да си купуват доб-
ра (и естествено скъпа) козметика?
Допускали ли сте някога колко лише-
ния им е коствало да си купят фино и неж-
но еротично бельо? А някои може би само
си мечтаят за такова...
Знаете ли колко струват чорапогащни-
ците, които носят и какво им коства една
такава елементарна на пръв поглед почти
ежедневна покупка?
Знаете ли каква е цената на тяхната
усмивка?
Едва ли...
И въпреки всичко успяват да бъдат
красиви и очарователни за нас...
Усмихват се, дори когато ги боли...
А ние, мъжете?
Забелязваме ли всичко това?
Оценяваме ли го?
Толкова малко му трябва на човек, да бъде
щастлив. Един жест на внимание. Едно
цветенце, подарено без случай (за случаи-
те е просто задължително), една топла
дума...някакъв дребен подарък. ...една
усмивка...един комплимент....един благо-
дарен поглед дори... и той значи много....
Направете така, че да има поне 1-2 часа
на ден само за себе си... занимавайте се с
децата, изведете ги някъде....отменете я в
домакинската работа...
(въобще не става въпрос тук за ремонта,
започнат или обещаван от преди няколко
години)
Нека не я лишаваме от това!
Българката е велико нещо - и майка, и
съпруга, и любовница.
Нека я обичаме и
уважаваме
от все сърце и душа!