Нека да отглеждаме здрави деца, защото те са нашето бъдеще

  • 5 516
  • 61
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 323
Мили майки на български дечица, това което ме провокира да открия тази тема, е прочетеното в различните теми. Бих могла да дам един и същ отговор на много от темите, повдигнати във форума, независимо от тематиката. И той е " Мили майки, ние отглеждаме здрави деца." Защо във всички теми, даден проблем се описва като едва ли не нерешим или дори безнадежден. Ужилено от пчела, охапано от куче, болно от коклюш например или дори от дизинтерия, ударило си главата или си счупило ръката. Това е моето дете, което в живота си преживява и ще преживее много неща. Но те не го правят по-болно от другите, нито по-специално. С него се случва всичко онова, което се случва и на другите, и аз ако отдавам на всяко нещо такова подобаващо внимание и влагам често излишни големи притеснения, то аз ги предавам на детето си и го правя плашливо, а от там и непълноценно. Не съм лоша майка, просто мисля за бъдещето на детето си. Не може то вечно да бяга от оси и пчели, защото е с алергии например. Защото това дете ще порасне и ще стане мъж или жена, ще работи някъде и по време на работа ще му се случи. И тогава какво- ще припада от страх. Не трябва така, аз дори не знам дали силно алергичното ми дете към много неща, всъщност е алергично към оси. Може и да не е. Същото е и с болестите и със злополуките. Моето дете трябва да го възприемам като здраво дете, дете, което ще оздравее, каквото и да му се е случило. Дори и да е дете с доказано увреждане. Това увреждане е засегнало орган или система от тялото му, но то е здраво дете, дете на което му предстои живот, добър или лош, дете което има бъдеще.

# 1
  • Мнения: 1 116
А де ! Дай да направим всичко на децата че да видим дали ще им стане нещо,а ако им стане след време да пробваме пак дали няма да е отминало. Пазиш ги и това е.Не може да знаеш че детето ти има алергия към ужилвания и да не го пазиш или да се надяваш че ще израсте.Няма, дори и като порасне ще носи със себе си винаги една ампула метилпреднизолон или адреналин.Това вече го прави по-специално.

# 2
  • София
  • Мнения: 9 826
Не съм съгласна с авторката или по-точно не мога да разбера темата.Става въпрос да не се притесняваме ако децата ни са алергични или с увреждания...или какво?!Моето дете е с увреждане.Аз много се надявам с времето да се оправим.Но само с надежда не става.Не върви и все да си повтарям,че то е здраво,че ще е пълноценно и т.н.Дано е така,но ако се оставя само на надеждата нищо няма да постигна.Децата ткрябва да бъдат окуражавани,но трябва да бъдат и пазени и затова са родителите.Е,аз не тичам все след децата,но определено ако успея да ги предпазя и от едно падане ще е от полза.и това няма да ги направиприпадащи от страх.

# 3
  • Мнения: 2 082
четох,четох и  newsm78 може би от жегите не разбирам нещо  Cry какво искаш да кажеш-да не се притесняваме ако се разболеят децата ни.ако са болни,да гледаме на тях като на здрави,да не се мъча  да го предпазвам от евентуални злополуки ,защото някога ще порасне?и естествено,че се надявам детето ми да оздравее,каквото и да му се е случило.би ли обяснила ,моля те. нормално е в здравен форум,да се обсъждат такива неща...  newsm12  когато са болни децата ти ,как процедираш-не се ли притесняваш,не се ли интересуваш и как точно мислиш за бъдещето им.аз пък мисля за здравето им и не мисля,че ако ме е страх от пчела или куче съм по-малко жена...

Последна редакция: сб, 19 авг 2006, 15:01 от nano

# 4
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не може то вечно да бяга от оси и пчели, защото е с алергии например.
А ти какво предлагаш?!... Този форум не е ли точно за това- когато си притеснен от здравен проблем да потърсиш съвет или просто да споделиш. Това не са безобидни неща- ужилване от пчела (при наличие на алергия), охапване от куче или комоцио... Не ти ги пожелавам!

# 5
  • Мнения: 1 116
Или пък да си счупиш нещо.Това е толкова опасно.
Или ако куче ухапе дете - ами то вече също е специално, няма как да е като другите.

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не е болка за умиране, но този форум не е само за безнадеждно болни, нали?
Аз съм хапана от кучета- физически се възстанових за няколко дена, но психическата травма ми е за цял живот. При децата предполагам е още по-неприятно.

# 7
  • София
  • Мнения: 323
Аз имам две деца, и всичко което изброих се е случвало на едно от двете. И съм се притеснявала, като всяка майка. Нямах впредвид, че не трябва да се притесняваме за децата си когато им се случи нещо. Имах впредвид, че не можем непрекъснато да очакваме нещото да им се случи и да се чудим как да ги предпазваме. Така ограничаваме тяхната свобода. Те имат право да играят свободно, да се катерят, да тичат, да се ровят в тревите. Така растат. И злополуките там се случват- на площадката, в тревата, в училищния двор и другаде. Как ще го предпазите там. е е ли по-добре да го научите как да си помогне ако това му се случи.

# 8
  • Мнения: 3 914
Ето там е проблема на обществото ни ,никой даже не се опитва да разбере кокво искаш да кажеш.Аз като майка на дете с увреждане ,което личи от километри, мисля че така разбирам темата:Вместо да се вторачваме и да се самосъжаляваме ,да се опитаме да приемем нещата спокойно и адекватно ,вместо да да даваме повод на околните ,като Хитко ,да наричат децата ни различни.Знаете ли ,такива теми трябва да се обсъждат все по често докато обществото се научи да приема различните като самите себе си ,а и за собственото си дете аз например казвам: с какво е по различна, да не би дете с пневмония да е по здраво ,ами не е ,само дето външно не му личи.Значи ако аз приема детето си за здраво и нормално ,обществото един ден ще престане да ни гледа като чумави ,а аз от своя страна ще бъда по спокойна психически и ще имам увереност ,че дори да не се намери лек за болестта и ,тя все пак ще живее нормален живот.Поздравления за темата от мен и детето ми което всъщност Е като другите  bouquet

# 9
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Това е така, но какво против пускането на теми имаш? Аз пак не мога да разбера newsm78

# 10
  • София
  • Мнения: 9 826
Явно просто авторката не се е изразила разбираемо какво иска да каже...доста народ не я разбрахме Wink.
Вики и мама,увреждането на моето дете мисля не личи на пръв поглед,но като мине време човек забелязва,че е на 5г и не говори.В началото се притеснявах-хора всякакви.Сега не се притеснявамако някой ме попита директно отговарям-не говори,но ще проговори,ако обаче почнат да ме подпитват с недомлъвки,ммм,тогава ставам много лоша.Това обаче не значи,че се опитвам да се заблудя,че всичко е наред,когато нее наред.Оптимизма е нещо прекрасно,но реализма-още повече.Малката разбира всичко,но ако аз почна да и повтарям постоянно-ти много добре говориш,браво,не мисля,че ще я стимулирам,а просто ще я излъжа.Истината е важна за децата ни-като се започне от това детето да знае ,че примерно е алергично към ухапване от оси и да бъде внимателно.Така разбирам аз нещата,де.

# 11
  • София
  • Мнения: 323
Ето там е проблема на обществото ни ,никой даже не се опитва да разбере кокво искаш да кажеш.Аз като майка на дете с увреждане ,което личи от километри, мисля че така разбирам темата:Вместо да се вторачваме и да се самосъжаляваме ,да се опитаме да приемем нещата спокойно и адекватно ,вместо да да даваме повод на околните ,като Хитко ,да наричат децата ни различни.Знаете ли ,такива теми трябва да се обсъждат все по често докато обществото се научи да приема различните като самите себе си ,а и за собственото си дете аз например казвам: с какво е по различна, да не би дете с пневмония да е по здраво ,ами не е ,само дето външно не му личи.Значи ако аз приема детето си за здраво и нормално ,обществото един ден ще престане да ни гледа като чумави ,а аз от своя страна ще бъда по спокойна психически и ще имам увереност ,че дори да не се намери лек за болестта и ,тя все пак ще живее нормален живот.Поздравления за темата от мен и детето ми което всъщност Е като другите  bouquet
Точно това исках да кажа. Децата с увреждания не са по различни от другите, те също играят и също имат нужда от нормален живот. Имат нужда собствените им родители да ги възприемат като нормални и здрави. Тогава и само тогава тези деца ще се чувстват като част от обществото в което живеем. И двете ми деца имат увреждания. Но дори и не знаят за това и се смятат за здрави. И не ги пазя по специален начин. И ходят на училище. Това е положението

# 12
  • Мнения: 71
Опитвам се да разбера темата и за мен си я превеждам по следния начин:докато са малки децата е естествено те да боледуват по-често или да падат ,да се удрят,да се опарят и т.н. поради това,че откриват сега света.Ние като техни майки трябва да сме уверени,че тези неща са нормални и преодолими.И тази наша увереност да я предаваме на тях.До тук добре.Аз също споделям тази теза/ако това е имала предвид авторката/.Но...Защо тази теза не се споделя и от хората,на които най-много разчитаме,когато децата ни се разболеят.Говоря за докторите.Засега съм попадала на два типа доктори,нито един от който не можа да ми вдъхне увереността,нужна ми в трудните моменти.Първият тип-свръхдиагностиците.Заведеш детето с лека температура и хрема-излизаш от кабинета с дъъъълга рецепта-АБ,сироп за кашлица,капки за нос,витамини и стреса,че май нещата не са толкова безобидни,колкото изглеждат.Втори тип-безхаберните-детето видимо е зле,но той те успокоява и успокоява,и ти му вярваш ли вярваш,докато накрая осъмваш с детето в болница,а него-"вятър го вее на бяла кобила".Е,как да съм спокойна при поредния вирус  newsm78Ами не съм!Но поне се научих - съмнявам ли се в диагнозата,веднага второ мнение NaughtyЗащото майчината интуиция в повечето случаи не греши.И също- сверка със Здравния форум  Hug

# 13
  • Мнения: 2 082
имаш предвид да не се вманиачаваме и си права,но ние така или иначе и да искаме не можем да ги предпазим напълно.   Hug но тук търсим съвети за вече нещо станало и не мога да разбера защо говорите за деца с увреждания-никой тук не дели децата на такива с увреждания и на такива без...

# 14
  • София
  • Мнения: 323
Хубаво е че споделяме знания и опит. Но също така хубаво е да не се вторачваме в проблемите. Що се отнася до лекарите, те станаха повече бизнесмени. Налага се освен да разчитаме на тях, и да правим съответните преценки дали и доколко е правилно предписаното лечение, да взимаме решения дали да откажем лечение, да търсим, да избираме. Изучаваме медицина, за да знаем как да помогнем на детето си. Съгласна съм с това, че е необходимо подобно поведение за нашите условия. Благодаря че ме разбрахте

Общи условия

Активация на акаунт