Когато се оженихме, съпругът ми ме предупреди, че един - два пъти в месеца ще излиза без мен - по мъжки. Честно казано доста се стреснах и ми беше много неприятно - може би защото бях бременна, по-чувствителна, а и до този момент се беше случвало само веднъж и то инцидентно.. Определено се получиха разногласия . Както и да е...
В карйна сметка за времето, в което сме женени (11.01.2003) всъщност това се е случвало 3 - 4 пъти . Освен това сега определено не приемам нещата по този начин и не му се сърдя, аз също излизам сама с приятелки, и то доста по-често.
Днес обаче ме попита дали съм съгласна да се качи на Витоша с компания - с преспиване. Реагирах доста бурно, бях много против. Как така ще ме остави той сама с детето днес, през нощта, че и утре през деня (ние живеем сами, родителите ми отидоха на вилата, приятелките я на работа, я по морето, абе иказвам ви САМА). Мразя да спя сама вкъщи (май никога не ми се е случвало : )
И така - примири се той, че няма да ходи, а на мен като ми стана мъчно, че проявавам такъв егоизъм... помислих, помислих и накрая се съгласих - да ми се чуди човек !
Та исках да ви питам как се чувствате вие, когато вашите мъже излизат без вас?