Страх

Мене ме беше страх от раждането само-а за другото се влиза много бързо в час, особено ако детенце няма никакви проблеми от самото начало, да чукам на дърво. И с режима се привиква-бавно, но се привиква. Имай предвид, че преди да се роди Танито, си бях в болничен за задържане и спях до 10-11 часа...после респективно познай.

Нормално е да се изпитва страх. Мен сега ме е страх дали с бебо всичко е наред, после раждането......за справянето, абе все ще се оправим. Мисли си за нещо хубаво и се заобиколи с позитивни хора около себе си. Страх винаги ще има, все пак детето е голяма отговорност, но всичко в границите на разумното.

и мен в един момент ме беше обзела подобна паника,но повярвай ми когато гушнеш малкото си слънчице всички страхове се изпаряват.поне с мен така стана
леко бременеене

Страхувах се точно от това, че ще съм неподготвена и страховете ми се оказаха доста основателни, въпреки всички книги и статии и лекции, които изчетох и изслушах!
Човек се учи от грешките си, важното е да имаш търпение и много обич /второто съм сигурна, че няма да ти липсва, като гушнеш мъничето/! И все пак - ако мен някой ме беше посъветвал да направя едно просто упражнение - да взема една възглавница и представяйки си, че е бебчо да "отиграя" основните неща - къпане, смяна на памперси, кърмене и т.н. поне неудобставата от сорта на "бебето е изкъпано, а хавлията му е на другия край на къщата" щях да избегна.

И друго - разбирам, че ти е първо бебче - може да се случи както при мен - първата седмица ме беше хванала голяма паника какво да правя, дали това, което правя, е правилно и т.н. Хубаво е да имаш  някого, когото да питаш - близък, лекар, дори тук във форума. Един вид да си сигурна, че имаш подкрепа и упора! Най-важното - слушай бебчо - то само ще ти покаже кога е гладно,кога му се спи и т.н. Режимите са прекрасно нещо, но не всички бебета мислят така. Понякопга има периоди, в които ще ти се струва, а и не само ще ти се струва - че го кърмиш  на 20 мин. - всичко това е временно и необходимо - остави бебето само да си направи режим и всичко ще е песен!

Това от мен, то цяла книга мога да изпиша, но да не прекалявам! леко раждане и много прекреасни мигове след това!

Този страх , който го изпитваш изчезва в мига в който гушнеш своето бебче.Тогава ще си уверена в себе си и няма да имаш никакви притеснения , че ще направиш всичко за него.

           Успех и смело във всички начинания!

ей, вземете се в ръце
няма нищо по-хубаво от миговете, които ви очакват в бъдеще
всичко се научава,нямам предвид от лекции,книги и курсове
на 21 г. родих,синът ми е на 1 год. вече и не съм имала никакви проблеми
и трябва да ви кажа, че първите месеци не съм го оставяла нито на баби,нито на дядовци
дори един път бях изгонила и двете му баби,защото от перпеленето покрай бебето бяха на път д ми стопят нервите
сама си правех всичко
не се научих сама, научи ме Макс
честно казано сега ги търся да го гледат много повече отколкото тогава
не казвам,че мен не ме е било страх, искам да кжа, че няма поводи за страх
малкият човек има нужди, а света е така устроен ,че майката пъра получава индикации за тези нужди, а как точно да ги задоволиш те учи малкият голям човек
защото сами разбирате, че когато е нервен или не в настроение трябва нещо да се промени
всъщност мен лично преди да родя много ме беше страх за самото бебе дали е ок всичко с него
когато се събудих( раждах със секцио с пълна упойка) дойде сестрата при мен да ме види как съм и ме попита дали съм добре и дали искам да ми донесе момчето да си го видя
казвам ви,че за мен не е имало по-страшно нещо от тази среща,първата среща с моето дете
исках да го видя повече от всичко,но така ме бе страх дали е здрав и не знам...е мога да го обясня
аз в паниката си и казвам-не
и тя отговаря" Майче,майче, какво ли те питам
ще го донеса след малко и ще помниш цял живот думите ми,че това ще бъде най-хубавата ти любовна среща в целият ти живот,защото когато една майка гушне бебчето си за пръв път има толкова любов в тази първа прегръдка....
аз пак уплашена казвам:"Всичко ок ли е с детето ми?"
тя:" да , има си по 5 пръстчета на всяка ръка и всеки крак"
Аз:" и по три да има не е проблем-питам дали при първите прегледи,които са му направени са установени някакви проблеми с мозъка и сърцето"
тя:'Не, майче,всичко със сина ти е ок
и го донесе
...............
много се отплеснах от темата
не се сърдете-разчувствах се
искам да знаете, че не трябва да губите времето и емоциите си в страхове,защото малките човеци,които чакат да излязат на бял свят ще имат нужди, желания на които вие трбва да откликвате
Леко бременеене и спокойни бебета

Определено точно това ми бяха страховете. Първо се страхувах от раждането- после нямах търпение да родя, защото имах чувството, че още един ден и ще се пръсна по шевовете
После се страхувах, че изведнъж ще се окажа с едно крехко и беззащитно същество, за което ще трябва да се грижа и много се притеснявах да не и навредя по някакъв начин.. но да чукна на дърво, се справих   

Според мен е съвсем нормално да изпитваш такива чувства.
И аз бях така,даже и аз пуснах подобна тема.Като видях бебето не се успокоих много,но ми олекна.До ден днешен се притеснявам за нещо свързано със сина ми!
Всичко ще бъде наред!Мисли позитивно.Няма жена,която е родила и да не е добра майка!
Желая ти от все сърце УСПЕХ!

СЪвсем нормално е да ти минават такива въпроси през главата. Но не се поддавай на лоши мисли. Аз разсъждавам така - щом всички могат, защо аз не бих се справила.  Мисля си само как ще гушна малката, другото се учи

За раждането - нямаше как да ме е страх, защото бях секцио - пълен непукист Събрах си рано сутринта багажа - хилихме се здраво със съпруга ми, майка и татенцето ми /мир на праха му/, преди да ме "предадат"в операционната, но понеже имаше някаква спешна операция се наложи да изчакам лекаря си в предродилна зала - там някакво момиче се спукваше да вика - щеше да ражда нормално, а на мен ми бе гузно точно в този момент, че "съм избрала лесният вариант" Докато чаках към час - си говорих в коридора  със семейството си по мобилният и майка ми като чуваше виковете от стаята само ме "успокояваше", а на мен въобще не ми дремеше,че ще раждам - нали отивам, заспивам и толкова Колкото до това дали ще бъда добра майка, като знам каква луда глава бях - да, страхувах се, че няма да бъда такава, но сега съм убедена, че сам най-прекрасната майка на света за моята дъщеричка Спокойно, всичко ще си дойде на мястото

Чак пък страх! Може би леки притеснения.

Не, точно от това никога не ме е било страх. Ще се справиш, просто защото няма къде да ходиш, колкото и банално да звучи

аз също бях изпаднала в паника,но недей му мисли много,че да не стане накой фал преди финала.всичко си минава и се забравя.УСПЕХ   ще стискам палци