Публикувана: 24 авг. 2006, 19:46 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2006, 14:03 ч.

Как се справяте с чувствата и мислите?

2 645
38
1

Гост

24 авг. 2006, 19:46 ч.

Не спирам да мисля за друг...Знам, че не е редно, че семейството ми е хубаво и сме в графа "щастливи" и въпреки всико не спирам да мисля за друг мъж. Казвам си, че няма да го правя, че няма смисъл, но стомаха ми става на топка при най-малкото свързано с него...
Нещо в мен ми подсказва, че ще се поддам и сърцето ми не иска да слуша разума...
Има ли как да се спася от грях, който толкова искам? Нещо което сънувам и за което мечтая...

Как се справяте с тези натрапчиви мисли, които изяждат и не те оставят на мира? Мога ли само със самовнушение да си наложа граници, които толкова искам да премина?

# 1 24 авг. 2006, 19:54 ч.

Мнения: 5 622

Ами...не знам. Аз лично не се справям. Живея си с тях.

# 2 24 авг. 2006, 19:58 ч.

Мнения: 1 860

Няма рецепта. Едни успяват с цената на много усилия и подтискане на собственото аз, а съмнението им винаги остава. Други се поддават и понякога печелят, друг път губят. Как може да сме сигурни, че точно това което сме направили е най-правилното? Може би просто за да се стигне до там нещо друго е провокирало, кой знае? Tired

# 3 24 авг. 2006, 22:57 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Никак. На хората е присъщо да мислят и чувстват Peace

! Истината при мен е, че отдавна не ми се е случвало и за това - не знам...

# 4 24 авг. 2006, 23:15 ч.

Мнения: 966

трябва да бъдеш силна и да не се поддаваш на това сладко изкушение.Тия работи не завършват на добре.

# 5 24 авг. 2006, 23:19 ч.

Мнения: 990

Цитат на: Zorri в чт, 24 авг 2006, 23:15

трябва да бъдеш силна и да не се поддаваш на това сладко изкушение.Тия работи не завършват на добре.

# 6 24 авг. 2006, 23:22 ч.

Мнения: 220

Мнооого си го закъсала Гостенке.Тоя номер със стомаха на топка ми е страшно познат.Сигурно не се и радваш на неща които са ти били приятни преди,а мислиш ли си какво би било ако си с него сега- позната история.И от тия мисли спасение няма.Влюбена си нали.Не го мисли много,а ако обекта на желанията ти има същите симптоми...ми просто се обичайте,пък каквото има да става - да става.Тоя живот не се живее по 2 пъти та да си оставяме нещо за втория дубъл. Sunglasses

# 7 24 авг. 2006, 23:23 ч.

Мнения: 1 416

Ако тръпката ти е споделена, изживей я! Peace

Ако не - преглътни някак си...

# 8 24 авг. 2006, 23:53 ч.

Мнения: 936

От една страна- животът е твърде кратък и не трябва да се изпускат хубавите мигове.
От друга страна - помисли си и за възможните последствия.

# 9 25 авг. 2006, 00:07 ч.

Мнения: 5 539

Времето лекува всичко. Ще ти мине Simple Smile

Намери си друга емоция, друго занимание. И стой по-надалеч от обекта на чувствата си.
Това са хормони, ще ти мине скоро, ще видиш...
п.с. макар че като специалист, не изключвам рецидиви Wink

# 10 25 авг. 2006, 09:00 ч.

Мнения: 2 103

Рецивите са сигурни ако преглътнеш и не се случи нищо.
а дали ще ти мине бързо Thinking

изобщо не е сигурно.
Случва се на всеки.
Отсрещната страна същото ли изпитва?

Последна редакция: пт, 25 авг 2006, 11:01 от kote.kote1

# 11 25 авг. 2006, 09:37 ч.

Мнения: 7 914

С натрапчиви мисли се справя като ги споделям и говоря за тях и то много... след време се размиват някакси ...това ми е най- сигурния лек... Peace

# 12 25 авг. 2006, 10:03 ч.

Мнения: 235

Я минат я не.
Измислям си разни начини да се справям . В повечето случаи и аз като Буба си живея с тях .
Ама пък си е развлечение , поне има нещо интересно за което да си мислиш Joy

# 13 25 авг. 2006, 10:45 ч.

Мнения: 260

Ако мислиш,че обектът на твоите мисли споделя твоите желания-изживей един красив миг.Животът обича смелите.Но по-важно е дали всичко ще си остане както си е било и дали няма да има последващо объркване в чувствата ти към сегашния ти партньор. newsm12

# 14 25 авг. 2006, 11:39 ч.

Емаесесаесесапипиа
Мнения: 488

Използвай изпитани библейски методи: моли се за това, изповядай "грешните" си мисли на Бог и не замесвай половинката си, освен ако не са прераснали в нещо повече, тогава и на него ще трябва да се изповядаш.
Аз съм имала едно такова почти изконсумирано прегрешение. Бях в чужда страна, далеч от мъж и дете. Успях да тегля чертата навреме, но доста бях хлътнала, а беше споделено... Признах го на мъжа ми при първа възможност. От тогава минаха повече от три години и осъзнавам, че никак ама никак не си струваше, освен за поуките, които мога да си извадя. За следващият път ще мога лесно да разпозная "анатомията" на този вид изкушение и да действам докато е още в зародиш. Колкото и хубава да беше тръпката за момента, сега това ми се струва пошло, егоистично, нещо което със сигурност не бих искала мъжът ми да ми причини. Простила съм си, но имам едно на ум, че дори и аз мога да попадна в подобна ситуация. Не си струваше просто. Бях заслепена от този човек за известно време, в което бях готова на всякакви глупости. После много бързо ми премина и опианение, и всичко, и в един миг той дори ми се стори противен, отблъскващ. За сравнение, след 12 години заедно съм все още много, много влюбена в мъжа ми и още го гледам с огромни, възхитени очи. Онова "влюбване" отшумя за по-малко от месец, а колко неща можеше да ми струва.....

Препоръчани теми

Проблем с котките на свекървата

Искам само истината , как ?

Значението на апартамента в романтичната връзка

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Причина:

Причина: