Сигурно има много такива теми и сигурно всики започват с точно такова изречение, но бих предпочела да приема съвети отправени към мен, а не да търся отговора в другите теми, които съм сигурна са много индивидуални, въпреки еднаквия проблем. Сина ми е на 1.год. и 7 месеца. и съм изправена пред много сериозната дилема, дали да го псна на ясла или не. Сега ще споделя с вас страховете и притесненията си, както си мотивите си, а вие моля ви ако сте минали вече по този път ми помгнете да избера най-правилното.
ще се опитам да ви напиша всичко възможно най-нагледно, за да не ви обърквам и за да ви спестя излишно четене на дълги и объркани изречения.
Искам да го пусна защото :
1-во и основно, забелязвам колко щастлив е когато е сред други деца. Мисля че има нужда да си играе с някого.
2-ро Срам ме е да си го призная но понякога просто не успявам да се справя с него. От малък си е доста ревлив, сега вече има моменти когато..незнам какво му става но е като фурия...чупи,блъска пищи, реве мнного, тръшка се, ужасно е;( В тези моменти пробвам но не успявам да се овладея, започвам да му крещя и понякога му удрям и шамар, след тези сцени които се е случвало да продължат и по няколко часа, се чувствам УЖАСНО, ОТВРАТИТЕЛНО и ГНУСНО, че съм посегнала на детенцето и че не съм могла да намеря начин да изляза от ситуацията. Тогава секи път си казвам че ще го пусна на ясла защото така вредя още повече и на себе си и на него.
3-то Искам малко разнообразие, искам да работя и въпреки че вземам минималната работна заплата ( колкото е и майчинството), искам да чувствам че....незнам, правя нещо различно, да си потърся нова работа и да не зависи финансовата част толкова от съпруга ми.
Сега идват и притесненята ми ,Не искам да го пускам поради няколко причини
1-во, страхот това дали ще боледува много. По принцип се разболява през 2-3 месеца, ( до 1-та годинка изобщо не боледуваше), и задължително изпиваме по 2 шишета антибиотик. Незнам какво ще стане когато иде на ясла. АКо тръгна на работа, както работят и двете баби, кой ще го гледа ако се разболява? Ако си намеря нова работа, няма да ми е удобно от самото начало да казвам че е болно детето и трябва да ме няма. От друга страна ако така разъждавам.....трябва само аз да си го гледам:(
2-ро, мисля че мога да го възпитавам само ако съм както сега цял ден с него. Ако го пратя на ясла, за него ще се грижи някой друг и....може да се разлигави, може да се научи на неща които по принцип аз не одобрявам и т.н.
3-то педито каза ако съм имала възможност да го гледам до 2 год. и 6 месеца и от там насетне да пробвам. Искам да ч послушам, неискам да ми боледува, искам да започна нова работа но....понякога не издържжам, просто чувствам че немога да се справя:( Унижавам се да си го призная и ми е съвестно дори когато го оставя на майка ми да го гледа....незнам:(
Кажете ми как да постъпя моля ви. Дали да не изполвам докато имам платено майчинство до края на януари и да го пусна да видим какво ще стане...Хем докато съм в къщи ако има проблеми в началото да го гледам ако се налага...незнам....Истината е , че единсвеното което ме спира е това че ме е страх колко често ще е болен.
ще се опитам да ви напиша всичко възможно най-нагледно, за да не ви обърквам и за да ви спестя излишно четене на дълги и объркани изречения.
Искам да го пусна защото :
1-во и основно, забелязвам колко щастлив е когато е сред други деца. Мисля че има нужда да си играе с някого.
2-ро Срам ме е да си го призная но понякога просто не успявам да се справя с него. От малък си е доста ревлив, сега вече има моменти когато..незнам какво му става но е като фурия...чупи,блъска пищи, реве мнного, тръшка се, ужасно е;( В тези моменти пробвам но не успявам да се овладея, започвам да му крещя и понякога му удрям и шамар, след тези сцени които се е случвало да продължат и по няколко часа, се чувствам УЖАСНО, ОТВРАТИТЕЛНО и ГНУСНО, че съм посегнала на детенцето и че не съм могла да намеря начин да изляза от ситуацията. Тогава секи път си казвам че ще го пусна на ясла защото така вредя още повече и на себе си и на него.
3-то Искам малко разнообразие, искам да работя и въпреки че вземам минималната работна заплата ( колкото е и майчинството), искам да чувствам че....незнам, правя нещо различно, да си потърся нова работа и да не зависи финансовата част толкова от съпруга ми.
Сега идват и притесненята ми ,Не искам да го пускам поради няколко причини
1-во, страхот това дали ще боледува много. По принцип се разболява през 2-3 месеца, ( до 1-та годинка изобщо не боледуваше), и задължително изпиваме по 2 шишета антибиотик. Незнам какво ще стане когато иде на ясла. АКо тръгна на работа, както работят и двете баби, кой ще го гледа ако се разболява? Ако си намеря нова работа, няма да ми е удобно от самото начало да казвам че е болно детето и трябва да ме няма. От друга страна ако така разъждавам.....трябва само аз да си го гледам:(
2-ро, мисля че мога да го възпитавам само ако съм както сега цял ден с него. Ако го пратя на ясла, за него ще се грижи някой друг и....може да се разлигави, може да се научи на неща които по принцип аз не одобрявам и т.н.
3-то педито каза ако съм имала възможност да го гледам до 2 год. и 6 месеца и от там насетне да пробвам. Искам да ч послушам, неискам да ми боледува, искам да започна нова работа но....понякога не издържжам, просто чувствам че немога да се справя:( Унижавам се да си го призная и ми е съвестно дори когато го оставя на майка ми да го гледа....незнам:(
Кажете ми как да постъпя моля ви. Дали да не изполвам докато имам платено майчинство до края на януари и да го пусна да видим какво ще стане...Хем докато съм в къщи ако има проблеми в началото да го гледам ако се налага...незнам....Истината е , че единсвеното което ме спира е това че ме е страх колко често ще е болен.
До момента дъщеря ми е пила веднъж антибиотик /по-малко от 1 шише/, а се разболява също през 2-3 месеца. Потърси хомеопатия, давай витамини и имуностимуланти и смени педиатъра. Не бях чувала в последно време за толкова изявен любител на антибиотици из педиатрите - поне не в София. 
)), разбира абсолютно всичко и повечето неща говори, като ги свързва доста правилно, ето ТОВА аз смятам за СВОЯ заслуга, така че Isa, не се отнасяй към възпитанието ми в кавички и не налитай така, не се обиждам! смятам че просто така изглежда моя проблем в твоите очи но не си права. Признавам си моментите на слабост и не се срамувам, затова потърсих тук съвет. А относно това, че се чудиш какво е такова моето дете,дето пие толкова антибиотици мога само да ти пожелая да не ти се случва и на теб така да ти боледува. Знам,че е много лесно да кажеш :" смени си педиатъра", но когато твоето дете е здраво.