Мъничко съвети

  • 1 178
  • 9
  •   1
Отговори
Здравейте,

нещо много тихичко стана тук последните дни, та да взема малко и аз да се включа:)

Исках да попитам как се справяте с един проблем. Когато детето ви се буди през нощта и е сравнително спокойно имайки желание да си играе часове наред...  А на вас ви се спи:)

Карате ли ги да заспиват пак? Обръщате ли им внимание? Иска ли ви се да ги научите първо да летят, а после да ходят и после да съжалявате за тези мисли? Peace

И въобще как се справяте с безсънието?

# 1
  • Мнения: 883
Здравей ross_bulр
Не знам какво да те посъветвам. Моите дечица са вече големи и отдавна не се будят нощем /понякога дори сутрин е трудно да ги събудя  Wink /
Но когато беше бебе дъщеря ми заспиваше около 8.30 вечер, след като я изкъпех и към 1 през нощта /точно когато беше дошло време аз да си лягам/ се събуждаше с широка усмивка на лицето и готова за среднощни подвизи /разбирай за игра и забавление/. Първо трябваше да си похапне /и досега се храни добре, макар да не й личи/, после си пеехме песнички, разказвахме си приказки, играехме с топка, с плющени мечета и зайчета... и всякакви такива. Това продължи месеци наред, може би докато навърши годинка и 2-3 месеца. После някак от само себе си си "пренастрои" режима и заспиваше малко по-късно - около 9 - 9.30 вечер и спеше чак до сутринта /до около 6.30 - 7 часа/. От много малка /може би след 7-8 месец/ отказа да спи преди обяд и спеше само следобед - по около 2-3 часа.
Знам колко е изморително и колко не ти стига съня.  Но този период ще отмине и след години ще си спомняш за него с умиление. Аз се бях тренирала да използвам следобедния сън на дъщеричката си и да заспивам "в движение"  Rolling Eyes

Дани

# 2
  • Мнения: 441
Моят скромен опит показва, че изпитана формула няма.

понякога се буди и иска вода, търси си крайчето на чаршафа...реве

понякога иска на ръце, иска при нас да спи и наистина заспива, но не веднага - целувки, прегръдки, гушкане и т.н.

понякога иска да играе, гладен е (предполагам), нервничи, върти се като шило

понякога го чувам, че е буден и се върти, говори си нещо, но не хленчи и си заспива сам

не мога да свикна все още и когато има нощ, в която не се буди викам "ура"

общо взето гледам да гушкам, успокоявам, да бъда търпелива и да не насърчавам игрите

за мъжа ми, който ходи на работа е още по-изтощително, но...ако това може да ни успокои - не сме само ние

повечето деца правят така и в крайна сметка така растат

и този период ще отмине Simple Smile си казвам и така...

ross_bul ,чакаме ви на Арбанаси



така като гледам, ross_bul , малко сме останали с този проблем Wink

Последна редакция: чт, 31 авг 2006, 21:44 от Април

# 3
  • Мнения: 295
Нашият син обикновено спи добре и не се буди през нощта. Но когато има такива моменти, гледам да не го разигравам допълнително. Ако сам не се успокои, обикновено сменям памперса, давам чай, гушкам, целувам, люлея докато утихне (старая се много да не му говоря, за да не го разбуждам), после го слагам в леглото и си заспива. Мисля, че всяко дете си има своите периоди и наистина няма изпитана формула, както е писала вече Април. А при нашите деца сигурно това е свързано и с това, колко големи са били като сме ги осиновили, колко време са прекарали в дома - може би това е реакция и на новата ситуация, може би искат да бъдат поваче гушкани. Помня на нашите занимания в центъра по осиновяване разказваха, че едно семейство месец след като осиновили, се обадили за съвет - не могат по никакъв начин да успокоят детето - реве и се върти преди да заспи. Вече мислели хората, че те правят нещо не както трябва. Оказало се, че просто детето така заспивало в дома - всички деца ревяли и явно на него му е липсвало това в началото. Но мисля, че с малко повече търпение от наша страна и това ще мине.

# 4
Благодаря за съветите  bouquet

някъде бях чел, че едно доста жестоко мъчение е било използвано в Китай - безсънието.

Слагали човека вързан а на главата му оставали да капе вода. До 10 дни хората напълно полудявали.

Наистина всички деца са много различни. В нашия случай нямаме никаква възможност да сравним това, което ни се случва с нещо друго ( Боян ни е единственото дете.... ЗАСЕГА:) и затова вашите мнения ни помагат много.

Предполагам, че ви се струват доста банални тези въпроси особено за тези, които са минали даже няколко пъти по този път, но първият път..... си е първи:)

Всъщност май търся възможност да си помрънкам. Имам нужда да помрънкам. По - принцип не е прието да се мрънка от тежестта, която поемаме с решението да си променим коренно живота - да имаме дете.

Но понякога бидейки хора с всичките си хубави и лоши страни би трябвало да натежава доста.

Така, че ако не смятате за кощунство да споделяте в кои моменти ви е било наистина трудно да се преборите със себе си и сте се запитвали дали високата цена, която плащате си заслужава ще се радвам много да ги споделите с нас.

За мен лично споделянето на моментите, в които моето дете е пораждало силно недоволство ( може би даже и агресивни желания:) би ми помогнало да не се чувствам зле от тях.

Всъщност нормални ли са тези чувства според вас?

# 5
  • Мнения: 441
Абсолютно нормални.

Чакам Теа да се включи, тя знае защо Simple Smile

Признавам си - дотежава ми. Толкова години чаках и бленувах детето си и го обичам безкрайно, това е ясно. Но на моменти направо  изтрещявам. Просто си мисля, че съм на ръба физически и психически.

Това за изтезанието ми хареса. От около седмица Ники пищи много силно и пронизително, явно преживява нещо си по свой начин(това е др. тема) и имам чувството на моменти, че не мога да чуя собствените си мисли. Разбрах на кое викат бебешки пубертет.

Ставам неспокойна и аз в такива моменти, а това не е добре, защото Ники е като радар - веднага ме засича и се получава порочен кръг.

Изпитвам някакво чувство за вина, което беше по-силно в началото. Много особено чувство...

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз да си призная при силно недоспиване ставам звяр... и рано или късно си го изксарвам на детето - по еидн или друг начин
просто е нечовешко да се твърди, че можеш винаги да си добър  всеки има моменти на умопомрачение /вчера съсипана от неяденето на сина, втората бременост и проблемите така го тъпках насила с храна, че сигурно сатвах за филм на ужасите - -као майките измъч(ващи децата си/
има такива момнти и мисля, че е нормално да си ипусне човек нервите - важното е това да не е систематично, постоянно и нещо нормално в ежедневието му

Иначе Дани ми е спал нощем - но имам съвет - дано помогне:
- продължавате да си лежите - но взимате детето при вас, може да му говорите, но не си играете с него и ако си поспивате между приказките - не пречи;
- ако детето си играе само - не му пречето, оставете го, а вие си спете - само се убедете, че няма с каков и как да се нарани;
Абе с други думи - ако то иска да си седи и играе - ок, ако иска и вие да играете - не става, покажете, че да поседите - нямате нищо против, но в никакъв случай не се включвайте в игрите /т.е.е не ги стимулирайте/.
И най-накрая -няма нищо по-заразително от съня - т.е. да си седите полузаспали на леглото - рано или късно и малкото човече се унасе... това вече от личен опит.
+ факта, че от скука малките деца - поне моя син - са склонни да се успиват.
Успех и мрънкай на воля - нали за това е форума. Ама да ти призная при нас в нашия подфхорем за целта на чата и мрънкането ползваме седмичната тема - да не "замръсяваме" ефира с теми в страни от необходимото.

Уф и да ти кажа - всеки път като те срещна се радвам на топлия ти ентусиазъм на млад татко, какот и на желанието да пишеш - нямаш си напрдестава колко е важно за нас жените да четем мъжки мнения!

# 7
  • Мнения: 341
Май всички минаваме по един и същи път  Simple Smile Моите вече спряха със среднощните игри,но това не им пречи да ме "тормозят"по друг начин.Все измислят нещо според възрастта им  Twisted Evil
Но нали така се ставало истински родител.Признавам си понякога когато прекалят с глезотиите и лудориите се замислям дали ще мога да се справя с още едно дете,но миг след това като ме разцелуват и ми кажат колко ме обичат забравям всичко и дори се чувствам виновна за мислите си или изпуснатите нерви.И аз се оплаквам от тях понякога но това не ни прави по-лоши или по-добри просто ние сме истински родители,които много обичат децата си.Колкото повече толкова повече както казва мечо Пух.

# 8
  • Мнения: 3 164
За радост забаравих вече безсънните нощи на маите дяволчета Party НО в този им период бях пред нервна криза..нощем таласъм, денем гроги Rage е, при това положение хич не бях мила и добра.......какво правех, давах чай, вода, мляко , биберона, цица Laughing и въобще подръчни материали, ако и те не можеха да спасят положението, то тогава се надигах тежко-тежко от леглото и с хиляди пуфтения и стенания взимах ревящото(щото то вече е започнало да се дере) и се разхождах с него из стаите, по нЕкое време вземе че заспи и аз/ако не съм заспала преди него Crazy се сгромолясвам на спалнята hahaha

# 9
  • Мнения: 358
и при мен има среднощни игри. заспива към 9.30 и ми се събужда към 4.30. след като я взема в леглото на мама и тати се гушва в мен и заспива спокойно. Дано не продължи това до 18-то и година че трябва да сменяме леглото с по-голямо.

Общи условия

Активация на акаунт