Как да преодолеем страхът от раждането

  • 5 106
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 338
Как да преодолеем страхът от раждането

# 1
  • Мнения: 8 917
Как да преодолеем страхът от раждането

Понеже съм секцио, мога да кажа само за него - не го мислиш, защото и да го мислиш нищо не зависи от теб - оставил си се в ръцете на компетентен лекар според теб, така, че освен да мируваш от теб друго не се иска Mr. Green Peace
За нормално раждане - не знам  Rolling Eyes Предполагам, че се информираш отвсякъде и правиш това, което се иска от теб newsm78

# 2
  • Мнения: 6 164
Аз раждах нормално и с нагласата, че това е най-естественото нещо на света. Плюс присъствието на съпруга ми, не изпитвах страх, само нетърпение. Hug

# 3
  • Мнения: 5 401
Ами като не мислиш за страха и за самото раждане! Влизаш в болницата с ясното съзнание, че те делят часове от най-вълнуващата среща в живота. Най-хубавото предстои, очаквай го спокойно!
Успех и прекрасно бебенце!   bouquet

# 4
  • Мнения: 495
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253.0

например като прочетеш това и се посмееш

# 5
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Настрой се позитивно, няма нищо по-хубаво от това да станеш мама, представи си колко е сладко малкото мишленце!
Мен по-скоро ме е страх дали всичко ще мине добре и дали всичко с бебчето ще е наред, но Годпод си знае работата!  Praynig

# 6
  • Мнения: 3 478
В този момент въобще не изпитвах страх. Дали защото нещата се развиха толкова бързо  незнам, но не остана време за това Mr. Green. Друг е въпроса, че по принцип не ме беше страх, предварителната нагласа е много важна. Не се притеснявай цяла бременност за това, не е толкова страшно колкото си мислиш Peace

# 7
  • София
  • Мнения: 2 901
Беше ме страх до 7мия месец. После намерих този форум и четох-четох 1 месец. Преминах през ошашкване, познание, безстрашие и нетърпение. Значи след 8мия месец бях безстрашна! Дори си приготвих оттогава багажа за родилния дом и нямах търпение да си го използвам по предназначение! Отидох да раждам във фазата на нетърпението като се улових с мисълта, че каквото и да се случва, ще свърши до половин ден. Няма да съм първата, нито последната дето ще ражда. Освен това за мен беше от изключително значение, че имах безкрайно доверие в лекарката, която си бях избрала да ми води раждането - дори когато се тюхкаше на поредния преглед как ще го раждам това голямо бебе, дето стои така високо, преносва се и няма шансове да се ражда, се усмихвах - знаех, че съм във възможно най-добрите ръце!

Успех, леко раждане и да пишеш в "Смешната" тема после!

# 8
  • София
  • Мнения: 3 804
Преодолях страха единствено с мисълта,че след 9 месеца най-накрая ще гушна моето съкровище  ylinfant.

# 9
  • Мнения: 4 621
Раждах секцио. Бях се настроила супер позитивно и исках час по-скоро да гушна малката бебка Heart Eyes Е потреперих малко след като се качих на операционната маса, но беше съвсем кратко Grinning

# 10
  • Мнения: 260
Аз съм в 23 г.с и да ти призная не мисля за раждането като за нещо страшно-толкова жени са минали по тоя път.Мисля само за момента когато ще си гушна съкровището newsm07

# 11
  • Мнения: 748
никак. отиваш и раждаш въпреки страха.
аз раждах нормално, през цялата бременност бях с нагласата, че няма нищо страшно, много често раждането протича съвсем леко, няма смисъл да се страхувам и т.н.
обачеее... Wink като тръгнахме към болницата да раждам чак ми трепереха краката. hahaha казвам на мъжа ми, а той: "и на мен!"  Laughing аз "ама как и на теб! не може, ти ще караш!" Laughing изби ни на смях и през целия път до там се майтапехме, и като отидохме в болницата даже ме питаха сигурна ли съм, че ще раждам, щото много се усмихвам за човек с контракции на 3 мин. Laughing
та така.. през цялото време ме беше страх, после ме боля и ме беше страх.. така че не мога да те посъветвам как да го преодолееш. мисля си обаче, че ако никак не се бях настройвала предварително и не знаех какво да очаквам сигурно просто щях да следвам това, което се случва и нямаше да се страхувам или поне не толкова. а така, като имах някаква идея как трябва да протече раждането, в първия момент когато нещо беше по-различно от представите ми се паникьосах. а след това не можах да овладея страха заради болката. а пък болката теоретично е заради страха... и се получи един много лош затворен кръг.
но според всички родих много лесно и бързо - само за 2 часа.

# 12
  • Мнения: 592
Аз пък си мисля,че това е нормална човешка реакция и трудно може да се преодолее.Въпреки,че мислех позитивно ,исках да си видя бебчето и т.н.страха си беше постоянно с мен.Раждах секцио ,видях,че не е страшно ,но все пак ако утре ми беше датата за новото секцио,пак съм сигурна ,че ще ме е страх.Но както казват мамите най-важно е всичко да свърши добре и да си имаш едно здраво и сладко бебче.

# 13
  • Мнения: 15 619
Отидох да раждам с убеждението, че цялата работа ще е супер лесна.
Така че, вътрешната нагласа е много важна /за мен поне беше/.

# 14
  • Мнения: 1 353
 Преди да родя не съм се замисляла дали ще боли, а ако съм се сещала си знаех, че това е естествен процес.
 П.П. Знаех, че няма да ме боли.

Общи условия

Активация на акаунт