С кого сте споделили

  • 9 426
  • 55
  •   1
Отговори
  • Враца
  • Мнения: 5 185
че имате проблеми със забременяването?

аз изпитвам някакво притеснение и срам, напълно нормално за разбиранията тук. Нашите знаят, родители на съпруга ми не, ако зависи от нас никога няма да научат. Кръстниците ни също знаят- тя ми е приятелка от детство.
много мразя въпроси- няма ли нещо ново, какво чакате, колко време мина от сватбата или мазни пожелания"хайде и вие сега".
всички тези изследвания и проблеми ме научиха да бъда по-толерантна, но как да научиш хората, че дори и да не можеш да забременееш толкова бързо не е грях или нещо лошо, защото не е по желание.

# 1
  • Мнения: 539
Аз май съм човека който най-малко може да ти каже нещо различно.
Аз лично не съм казала на никой. Никой не знае дори че правим бебе  Embarassed  Имам чувството че няма да мога да споделя с никой

# 2
  • Мнения: 3 146
Няма място да се чувствате по този начин - на първо място е минало пренебрежимо малко време, на второ не са ви установени фатални заболявания  и на трето да не би това да е някаква срамна болест.За съжаление чувството на срам и непълноценност са следствие на печалния ни български манталитет.Всякакви чинки, лели, були се надпреварват да подпитват по наи- просташки начин и човек малко или много се влияе...Дори като сме бременни не смеем да кажем до не знам кои си месец или пък да купим нещо за нероденото бебе.Хората на запад си обзавеждат детски стаи от 2-3 месец на бременността..........Да не говорим после какви дивотии следват - червени конци против уроки, дрехите на детето не трябвало да стоят на простора през нощта ............
През 2001 преживях един мисед , последван от спешен кюртаж и зверско възпаление.Лекувах се 2 месеца и после 2 год. не можах да забременея.Само благодарение на това, че съм с доста жилава психика оцелях и успях да забременея.Естествено имах и огромната подкрепа на мъжа ми.
Аз съм на мнение, че по този въпрос трябва много да се говори и дискутира, а не всичко да се трупа дълбоко в съзнанието.Всеки знае, че преодоляването на какъвто и да било проблем започва с говоренето за него.
Да не съм ви чула повече да се срамувате , защото наистина няма за какво.
Успех ви желая

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 688
ами и аз не мога да ти дам умна идея - само знам, че е гадничко... ние сме женени от 3 години и още сме сами Cry

# 4
  • Мнения: 920
Аз понеже винаги съм си знаела че имам проблем явно не се притеснявам толкова. Е не ходя с табелка....вижте ме ние правим опити и за сега не става. Вярно ние сме женени от няма и година и натискът на разни различни хора не е толкова голям.


Ох да Мамо Кенга това с дрехите на простора е най-голямата от всички глупости.В част от останалите има някакъв смисъл (подчертавам някакъв), но за дрехите беше че не трябвало, защото щели да дойдат таласъми ли, вещици ли...не помня точно....

# 5
  • Мнения: 1 071
Аз като се омъжих с мъжа ми решихме да изчакаме с детето и като мина година свекървата и майка ми много се бяха разтревожили и започнаха да ме тормозят да отида на лекар.А ние просто се пазехме Wink
После след като решихме минаха 9 месеца ,докато забременея.
Сега пък като забременях втори път,смятахме да им кажем към 3-я месец,но като се разбра че има проблем моят мъж без да ме пита им казал.И те почнаха да подпитват постоянно,а на мен хич не ми беше до разговори-единият път лекарят казва "всичсо е наред",след седмица  точно обратното.Не исках и да знаят за кюртажа,но вече нямаше как.Като отивах в болницата свекървата ме успокои че изобщо не боляло Rolling Eyes Да не съм искала пълна упойка Twisted Evil И после все ми разправяше че тя имала 2 спонтанни аборта ,т.е. кво съм се затръшкала,да не съм единствена Close
Мамо Кенга,като чета постинга ти изпадам в паника Shocked
Моята ситуация е подобна-мисед,кюртаж,възпаление...Плашиш ме Sad

# 6
  • Мнения: 3 146
Не беше приятно, но пък вече си имам 4 мес.бебеса - теодора, която е причина да  забравя 2-та месеца огромен гърч.

# 7
  • Мнения: 4 324
Ами аз лично с никой дори не съм и споделила, че се опитвам да забременея. Естественно само кандидат татко и бъдещ съпруг знае.  Simple Smile  Wink
За сега не смятам за необходим да информирам когото и да било. А за по-нататък ще видим .

# 8
  • Мнения: 114
Здравейте!
Като прочетох всички мнения и ме сви стомаха Cry ! Наистина съчувствам на всички, които имат проблеми и пак си мисля, че можеше и аз да бъда в същото положение, което се надявам за вас искрено да е възможно за  най-кратко време!
Ние с бъдещия татко и тогава още приятел (лятото на 2003г) решихме да си правим бебе и  си мислехе, че изобщо няма да даваме каквито и да било обяснения на родителите. После като стана работата веднага им съобщихме ( огромна радост Grinning )!
Но пък такива неприятни подпитвания за бебе са ужасни Twisted Evil  Twisted Evil  Twisted Evil ! Това е толкова лично, че бих отрязала ВСЕКИ, който подхвъля разни от сорта -Кога ще се появи внучето? или Няма ли още бебе?!!!! Imp  Imp  Imp
Дори сега, когато съм бременна някои роднини ми пожелават разни глупости, най-сърдечно няколко души ми пожелаха
момче(!) или пък дават бабешки съвети (супер отживелици), да не купувам нищо за бебето предварително (аз правя точно обратното-бих ли оставила всичко на случайността-или на бабите Shocked в най-важния момент от живота ми?!!) Или пък да подновим имената на свекър и свекърва ми?!
 Изобщо не трябва да се дава информация на роднини, защото следват куп глупости. Всичко трябва да решават и правят родителите!

# 9
  • Мнения: 3 634
И нас все ни подпитват... всъшност, майка ми не пита. Но свекървата и свекъра, а и многобройните плодовити сестри на мъж ми не ме оставят на мира.
Добре че поне свекървата живеят на далече та не трябва да я слушам...

А пък най зле е жената на брата на мъж ми (каква ли ми се пада?). Бяхме на гости при една от сестрите на мъж ми (май трябва да уточня. че са общо 7 деца родени от една майка и баща) и те след кафето седнаха да клюкарстваме. И веднага въпросът беше зададен: А вие кога ще си направите и второ? На мен ми причерня пред очите, когато невестата на брата на мъж ми започна да обяснява МОЯТ проблем... все едно аз и бях дала право да обяснява защото аз самата не мога. Значи идеше ми да я хвана и удуша. Тя нито знае нещо за моя проблем нито нищо.
Аз се опитах да обясня как са нещата, тя започна да ме прекъсва и коригира (дали в живота си е държала биберон в ръка???) все едно е голяма специалистка по бебета и забременяване.
Та ако номерът стане и забременея, ще си държа устата запушена, няма да издавам на никой... Като се роди, тогава да научат. На тез нашите семейните и дума вече няма да казвам за проблемите си. Свекървата с тез 7 деца надали би разбрала какво е да имаш проблеми да забременееш... пък и нали ми е свекърва, а аз съм и снаха... Вечната игра на куче и котка!

# 10
  • Враца
  • Мнения: 5 185
точно казано. много е неприятно постоянно да ти задават такива въпроси, а да се чувстваш като престъпник, защото е минало толкова време от сватбата , а няма бебе.
освен това напоследък новото е да питат майка ми не е ли станала баба.
не разбирам как може сватбата да се свързва с бебе веднага?
аз лично не разбирам как на някой познат или роднина му влиза в работата какви са ни взаимоотношенията и правим ли бебе или не.
сега само като пиша и се ядосвам

# 11
  • Мнения: 920
явно аз съм "ударила кьоравота" както се казва. Моята свекърва хич не ми е наблизо...а и не си прави труд да ми звъни...като казвам че не ми звъни имам предвид почти никога. Ако иска да пита нещо...или "да ни чуе" както тя казва, звъни на съпруга на мобилния. Иначе майка ми се интересува. Но аз съм свикнала да говоря много с нея...та не ми е проблем, когато пита.

# 12
Значи и аз да ви се оплача.Много обичам майка ми, но честно казано тя е рядко нетактичен човек. Всичките ми приятелки казват "не се притеснявай, то не става бързо", а тя:"Ами то ако сте двамата здрави каква е причината да не стане?.То става много бързо(явно нейния опит е такъв, с няколко аборта).Вие трябва да се прегледате.И мъжа ти най-вече!"Още не се бяхме оженили- той да си правел спермография, а аз да съм ходела на гинеколког. И сега аз си казвам на всички да ме тормозят :да, работим за бебе ама нищо не става.И те вместо да ме подпитват започват да ме успокояват.Тъй, че това е тактиката!

# 13
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Теди, понякога има и такива родители, които си мислят, че правят най-доброто за нас. Иначе ми се струва, че ако споделя с приятели ще получа прекалено съжаление и съвети да се успокоя и да не мисля, а те не са ми от полза.
майка ми в началото постъпваше като щрауса, само успокой се има време, докато един ден не ми писна и не и казах, че така не може да ми е подкрепа и предпочитам само да ме изслушва.
сега като пиша тези неща, осъзнавам колко малко споделям вече с нея затова, някак си това, че отрича проблема менакара да и казавам само ако съм на лекар или на изследване.
в клубовете ми е много приятно, защото хората имат подобни проблеми и срещам разбиране, но ми се иска хората да осъзнаят, че трябва да си променят отношението към хората с проблеми

# 14
  • Мнения: 1 071
На мен пък свекървата ми беше казала да захвърля "тия дантелени истории" и да нося истински гащи,то това на какво приличало,ако искам деца Laughing
Абе и така може да е,ама е твърде лично за да и позволя да ми се бърка!

Общи условия

Активация на акаунт