За работодателите

  • 780
  • 12
  •   1
Отговори
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Иска ми се да ги обсъдим.
Вълнуват ме много въпроси и искам да видя и вашето мнение.
Например защо има такива, които не спазват законите, като кодекса на труда?
Как е в чужбина, и там ли е такъв хаос?
Аз все още предпочитам да съм на държавна работа, защото си знам както задълженията, така и правата по закон, докато при частника не е така - не смееш да вземеш болнични, не можеш да си помислиш за нормална отпуска, не те осигуряват на колкото получаваш(ако въобще те осигуряват) и разни такива още, които ти създават огромно чувство за несигурност.

# 1
  • Мнения: 2 584
за неспазването на закона ще ти кажа как е при мен, официално се водя по майчинство но и работя, шефа ми си е сложил главата в торбата заради това, но просто майчинството не стига, няма да пиша финансовите си проблеми, така че аз съм много доволна от това негово не спазване на закона

# 2
  • Мнения: 3 611
Иска ми се да ги обсъдим.
Вълнуват ме много въпроси и искам да видя и вашето мнение.
Например защо има такива, които не спазват законите, като кодекса на труда?
Как е в чужбина, и там ли е такъв хаос?
Аз все още предпочитам да съм на държавна работа, защото си знам както задълженията, така и правата по закон, докато при частника не е така - не смееш да вземеш болнични, не можеш да си помислиш за нормална отпуска, не те осигуряват на колкото получаваш(ако въобще те осигуряват) и разни такива още, които ти създават огромно чувство за несигурност.

И в чужбина ги има теzи неща. Xаос е и мн. работодатели лъжат държавата. Най - раzпространеното е да те осигурят на минималната, а останалите парички да ти ги дадат на ръка. Което всъщност иzнася и на двама ви  Whistling

# 3
  • Мнения: 293
аз пък никога не съм работила на държавна работа Simple Smile просто не си представям що за животно е това: 20 дни (работнииии!) годишен отпуск, че и платен. Колкото за некоректността - има една съседна тема, как сме преценявали хората (мисля, важи и за работодателите).. ама нЕма да се обяснявам повече, че нещо се усещам - все мн мъдри съвети давам, брей, брей, толкоз ли безгрешна се изкарвам  Laughing

Извини за офф-а - просто исках да кажа, че не е толкова страшно да работиш в частна фирма. И често и ти имаш изгода от неспазването на някои закони. Да не говорим за заплащането.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 359
О, аз съм точно обратното. Шефа ми е прекрасен човек, който много пази и се грижи за хората си. И аз като Рут си взимам майчинските, а съм на работа, независимо, че ми увеличи заплатата, с колегите ми нямаме притеснения за много неща, просто, защото той се грижи за това. Глупости от сорта на болнични /ако съм болна- или детето/да мъкна няма- просто един телефон, че не съм добре- и ме пита дали искам да ми прати шофъора да ми пазарува лекарства или нещо за детето/ мъжа ми много пътува и често оставам сама/. И още куп други подобни- на пръв поглед дребни, но много съществени неща, които ме карат да се чувствам спокойна и сигурна, да не кажа глезена Simple Smile
За осигуровки, отпуски и т.н. изобщо не говорим- всичко е наред. Но, като цяло има много, които злоупотребяват с хората си по всякакви начини, описани от Лили.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 901
за неспазването на закона ще ти кажа как е при мен, официално се водя по майчинство но и работя, шефа ми си е сложил главата в торбата заради това, но просто майчинството не стига, няма да пиша финансовите си проблеми, така че аз съм много доволна от това негово не спазване на закона

Ми и аз работя така - едно е да получаваш 160 лева, друго е да ходиш на работа и дори след като платиш на детегледачката, да ти останат поне 400 лева, нали?

И мен ме осигуряват на минималната заплата, защото ако ме осигуряват на реалната, освен в тежест за работодателя си, ще съм и в тежест на семейството си - след разплатата с детегледачката няма да ми остава много повече от 160 лева.

Работих до последния ден, преди раждането (а преносих със седмица), но после получавах от работодателя си 2 месеца моята си заплата, а не тази, на която ме е осигурявал. После, как да не се върна бързо на работа?

Може да не работя точно 8 часа, да поработвам доста често по повече от 10 часа, че и съботка-неделка понякога, но колко държавни работи биха ми осигурили тези пари и това удовлетворение от работата? И в колко от държавните работи бих имала за колеги само млади хора, а не баби с очила на синджирче?

Както стана ясно, и съм бременеела и съм родила при този работодател, че сега и дете гледам. Явно от частник до частник има разлика.

Ползвам си 20 работни дни платен отпуск, че и коледна заплата получавам, а за бонусите от всеки проект - да не говорим!

Просто искам да кажа, че не можем да искаме максимума винаги - да работим малко часове, да работим лека работа или просто да висим на стола от 8 до 4, да имаме отпуск, а на това отгоре и огромна заплата. Разликата в добрите частни фирми е, че те възнаграждават за усилията при свършена работа, на не за времето, в което си стоял в офиса! Поощряват инициаттивността и действието.

Не ме е страх за пенсията ми след време. Каква е гаранцията, че ако ме осигуряват на над 700, след време няма да вземам пари с които да живея така, както баба ми живее сега - бъхтала се цял живот, а сега живее с 80 лева месечно. По-добре поне сега да мога да живея прилично, ако никой не може да ми поеме гаранцията за пенсията!

# 6
  • Мнения: 1 866
Как е в чужбина, и там ли е такъв хаос?

В тази чужбина, в която аз съм работила просто работодателят не може и да си помисли да не те осигури върху точната заплата. А аз пък си бях и свръхосигурена с разни допълнителни осигуровки, които ми позволяваха едно напълно безплатно и качествено здравеопазване, включително и в частни клиники. Имах даже и застраховка живот заради естеството на работата ми свързана с доста пътувания. Отпуските също беше длъжен да ми даде както си му е редът. С болничните обаче определено никога не съм можела особено да се отпускам, сведени са били до стриктния минимум. Също и работният ден си беше едно доста разтегливо понятие.  Simple SmileНо на мен навремето не ми пречеше. Обожавах работата си, а и бях сравнително добре платена, което си е сериозна мотивация. Тук в България все още не съм работила за друг работодател и не знам как бих реагирала, ако евентуално не се спазват законите. Нямам нищо против да работя повече, но бих искала и да получавам това което ми се полага като пари и някакъв минимум като почивка. На осигуровките върху пълната заплата не съм сигурна, че чак толкова държа, защото май няма кой знае какъв смисъл от тях засега.

# 7
  • Мнения: 3 423
В България съм работила и за държавата,
което, като си правя сега равносметка,
беше загубено време. Но пък нямах бръчки.
Сега работя за немски частник, който,
разбира се, си гледа интереса и ако трябва,
назначава практиканти за без пари. Аз започнах
при него също като практикантка, но държах
да получавам пари, даде ми ги, същата сума
като на редовен служител, но понеже статутът
ми беше практикантски, няколко месеца и аз,
и шефът ми пестяхме от осигуровки. Но и това
е законно, така че да не чувам лоши думи по
негов адрес. Човекът не се гъбарка с държавата
и бизнесът му върви. Що се отнася до осигуровките,
да, имам допълнителна здравна осигуровка, поета
също от него. Нещо като данке шьон за заслугите ми.
Плюс тринадесета заплата и пари за отпуската.

# 8
  • Мнения: 2 381
Работодател тук не може и да си помисли да те осигурява на по- малко възнаграждение.

С парите, които плащате/не плащате в момента се изплащат точно мизерните пенсии на бабите ви  Confused

И.... на стари години разходите ви ще са в пъти повече от тези, които имате в момента, та ако ще  5 деца да гледате сега....

# 9
  • Мнения: 229
В тази фирма работя вече пета година. Плащат ни се всички осигуровки, получаваме си пълната заплата по банкови карти и няма нищо скрито. Изкарах си цялата бременност с болнични, но се върнах на работа на шестия месец след като родих. Имаме си и пълния размер отпуски, като единствения проблем при нас е, че не мога да ползвам повече от една седмица наведнъж. Така че от една частна фирма до друга има разлика от земята до небето.

# 10
  • Мнения: 9 990
За работеща от ученичка имам богат опит.
Имала съм некоректен работодател, но бях млада и зелена и не си знаех правата.
Работила съм само при частници.
Сегашният ми работодател е достатъчно коректен, дори когато заобикаля понякога закона.Какво разбирам под коректност аз-имам полагаемият се отпуск-платен-в целият му размер.Когато излизам от работа за да отида на лекар-никога не ми е правен проблем.Пускана съм и по лични дела, пък аз гледам да не злоупотребявам с това.С болничните също не злоупотребявам и естествено, когато аз съм сериозно болна или детето-няма проблем да си останем вкъщи.Майчинството ми е изплащано в срок и коректно.Въобще-ако имам някакви забележки-то те са относно някои лични взаимоотношения и качества, което е съвсем отделна тема и няма връзка.Давани са ми премии за празници, давана ми е заплата по-рано ако закъсам и помоля.
Честно казано-за пенсията си след време аз самата се грижа от сега и няма да разчитам внуците ми да плащат еди какви си осигуровки и да се чувстват гузни, че не са осигурени на това, което взимат реално.

# 11
  • Русе
  • Мнения: 755
О, аз съм точно обратното. Шефа ми е прекрасен човек, който много пази и се грижи за хората си...............За осигуровки, отпуски и т.н. изобщо не говорим- всичко е наред.
smile3501
Вашата фирма няма ли офиси в Русе? Wink
Фирмата, в която работих преди да изляза по майчинство спря производството и затвори врати. Така, че от пролетта си търся нова работа, а майчинството ми изтича в края на този месец и ми е притеснено вече. Кандидатствала съм на няколко места. На първото ми интервю ме попитаха имаме ли баби (а ние за съжаление нямаме- и двете починаха) и директно ми казаха, че документите ми влизат в папка резерви и когато детето ми попорасне те отново ще набират хора и тогава евентуално... Най-добрата оферта засега (от тези на които съм ходила и са били съгласни да ме приемат с малко дете) е: Раб.време от 7.30 ч. до 17.30 ч., работи се всяка събота, а ако се наложи и неделя, извънредният труд не се заплаща, а отработените съботи ще се ползват ако ми се наложи- но те ще се съберат за 1 година около 50 дни и не мисля, че някой си ги ползва, отпуска- 9 дни август месец цялата фирма, останалите- между Коледа и Нова година и по Великден , ако няма поръчки. Заплата чисто- 350 лв. в началото, ако се справяш добре - стигаш до 450 лв. чисто, осигуровки- на минималната заплата. Предупредиха ме още от начало, че при напускане не дават документи за бюрото по труда- не разбирам защо, освен ако това означава, че не съкращават, а уволняват или напускаш по собствено желание, за да не ти изплатят обезщетение.
Не се страхувам от работата и от извънредния труд и от отговорността, която трябва да нося, но тъй като и съпругът ми работи всяка седмица или в събота или в неделя, ако и аз работя то трябва да намеря човек на когото да заплащам за да гледа децата. А при положение, че този мой извънреден труд не се заплаща, каква сума мога аз да плащам на детегледачката?
И при предишният работодател работехме съботите и понякога неделите без да се заплаща извънредният труд, работех от 8 ч. и не се пребирах по-рано от 21 ч., а когато се е налагало и са ми се обаждали и нощем- в 2 или 3 ч.  вземам такси- и на работа. Работила съм и по 15 и по 17 ч на ден, като единствената ми компенсация е била, че на следващият ден мога да отида на работа по обяд (а не въобще да не отида). Случвало се е сутрин в 4 ч да ми се обадят, след това в 4.30ч. и тъй като мъжът ми е бил на работа също по това време, аз заедно с баткото, който тогава беше на 4 г. отивам на работа, той стои на портала, аз излизам в 7 ч и го водя на детска градина (с градският транспорт- служебни коли не се отпускат за "лични" нужди). И през февруари, когато цялата фирма е била в отпуска и аз също съм се водила в отпуск, съм била на работа, за да подготвяме технологичната документация за сертифициране по ISO 9001. И извънредния труд не се е заплащал, въпреки изявленията на ръководството.
Та така си живеем тука, далече от София( не, че там няма некоректни работодатели, но възможностите са по-вече). Не се оплаквам, просто споделям проблемите, с които се сблъсквам в живота си днес и тук.
И като гледам как се развиват нещата сигурно ще приема тази работа, за 350-450 чисто, защото ако останем на една заплата ... пък ще видим по-нататък.

Последна редакция: пт, 08 сеп 2006, 21:25 от ralnik

# 12
  • Мнения: 6 167
аз имам по-голям работен опит в България, отколкото в Италия.
винаги съм била много недоволна от работодателите си ( работила съм в министерство и неправителствена организация основно)
винаги са ми се стрували тъпи, неадекватни и пуснати от някъде
некомпетентни, незнаещи почти нищо за сферата, която 'управляват'
елементарни възпитателни и образователни пропуски.
хора, централизиращи всичко около тях в някакъв безумен феодален стил.
всички от провинцията, за съжаление изградих непоносимост към този тип провинциална шуро баджанашка пробивност и вкарах в речника си и аз думата 'селянин'. Sad
за селящината, като агресивност и стил на управление.
винаги съм влачила някакви хора с труда си. бях на н-та степен изнервена
и побъркана от чисто човешки несправедливости
въпреки всичко мога да кажа, че имах мн. добра кариера.
влачех ги, но не съм стояла на едно място.
останах с извод, че всичко е Лично у нас.и това ми се доказваше на всякакви нива.
за осигуровки, да, осигурявана съм била, законно и тн.

краткият ми опит за 'западен' работодател някак си роди в мен едно доверие, което не вярвах, че мога да гласувам - в капацитета, в уменията, в ка4ествата на шефа. в опита му. в преценката му, в това, че е прочел повече от мен. ...в това, че организацията има стратегия, приоритети, децентрализирана е и тн. резултатът е важен, че не си зависим от насторения и хаос.
може би просто попаднах  на такова място, незнам.

Общи условия

Активация на акаунт