По-скоро срещам известни затруднения при обясненията.
Моето голямо момче напоследък е завладяно от различни страхове, които са свързани с чудовища, тъмно, от няколко дни дори и от лоши бебета се страхува / визирайки брат си, който в интерес на истината е доста по-послушен от него /. Въобще бих казала, че е едно доста страхливо момченце. Никога не съм го плашила в торбалановци, баби яги, чудовища и тем подобни същества / само с лоши чичковци признавам, но това намирам за провява на предпазливост/. Та мислъта ми е следната - когато започне да се страхува примерно от чудовища, какво е редно да му казвам. Че те не съществуват ли ? Или да не отричам съществуването им, но да обяснявам, че не са тук, че спят, че са на Северния полюс примерно.
Колебанията ми за категоричното им отхвърляне идва от страха ми да не разруша вярата им в приказното. Искам децата ми да вярват в приказки, във феи, в дядо Коледа...в чудеса. Защото аз самата вярвам, че чудеса съществуват /е, разбира се, вярата ми има различни измерения от тази на децата, но е твърде малък да му обяснявам/ и бих искала децата ми също да вярват в това. И колкото по-късно разберат истината за дядо Коледа примерно - толкова по-доволна ще бъда. Жестоката реалност няма да им се размине.
Колкото по-дълго продължи детството им, съпроводено с всичките му чудатости, толкова вярвам, че ще бъдат по-щастливи хора те.
Та кажете ми какво да сторя с пустите чудовища ?