Болест ли е ревноста?

  • 1 672
  • 23
  •   1
Отговори
Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми,  действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.

# 1
  • Мнения: 8 917
Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми,  действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.
Може би доста развито собственическо чувство, граничещо наи-малко с психически тормоз над партньора.....радвам се, че нямам описаното чувство Peace

# 2
  • Мнения: 1 858
Може да е мнго повърхностно мнението ми но ДА  аз смятам, че си е болест. Мъжа ми също така мисли.

# 3
  • Мнения: 660
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.

# 4
  • Popovo
  • Мнения: 571
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
[/quote]

Болест е ДА.

# 5
  • Мнения: 6 167
според мен ревността е  патологичен комплекс за малоценност.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 359
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.

# 7
  • Мнения: 6 991
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.

И аз така мисля.

# 8
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Зависи от много неща...от какво или кого ревнуваш, например

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 3 070
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.

И аз така мисля.
аз също

# 10
  • Мнения: 5 178
според мен ревността е  патологичен комплекс за малоценност.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.

Подкрепям и добавям, че в доста случаи със засилване чувството на малоценност се увеличава желанието за психически и физически тормоз над "любимия" човек..

# 11
  • Мнения: 127
Да ! Липсата на самочувствие и вяра в себе си обикновенно води до това чувство, известно като ревност. Такива хора според мен са недоволни от себе си и живота си и притежават силно развито чувство за собственност, именно поради ниската си самооценка. 

# 12
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
не знам то4но болест ли е, но обикновено голямата, страстната и неподвластната на разума любов не може без ревност, както и любовта под4инява толкова, колкото и вдъхновява! май по-леко се живее с навика или приятелството в брака или просто мирно съвместно съществуване на сродни ли4ности!има ли любов, има страст има и ревност! аз съм в такъв кръг в момента!

# 13
  • Мнения: 221
Зависи в какви граници е-ако е просто ревност-нещо като закачака не..
но ако е някаква болезнена-граничеща с насилие, забрани и т.н.. определено да

# 14
  • Мнения: 942
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Peace Peace Peace

Общи условия

Активация на акаунт