Защо сме единни...

  • 1 992
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 423
... в съжалението си към някого,
пък кръстосваме шпаги, като четем
за обикновените радости на друг?
Ето, въпросната Пухи пусна мухата,
че и е писнало от всичко, пък ние
се обединихме да разубеждаваме,
че животът всъщност колкото и гаден,
поне е дълъг и може и на нейната
улица да грейне слънце.
Други пък потребителки току се изфукат,
че я са си купили нов сутиен, я колегата
им намигнал, я на детето пробили 3 зъба
за една нощ, я чужбинският компир по-
благ от самоковския, пък ние изведнъж
вадим цялото си натрупано коравосърдечие
и почваме една през друга да плюем,
колко маловажна е споделената радост
в очите ни. Е, някои майки изразяват сърадост,
ама и те биват разпарцальосани по етапен ред.
Защо?! Защото, като има един нещастен, ние
се изказваме от висотата на моментната ни
хормонална уравновесеност, пък чуждата радост,
видите ли, конкурира нашата и оскотяваме...
Защо? Кажете вие!

# 1
  • Мнения: 11 306
Е, точно ти пък ли намери да питаш, като знаеш отговора  Wink. Цяла скала нарекоха на теб
Аз пък мисля, че щом на мен не ми е добре, то нека и на Вуте да е зле.
Нека да ме опровергаят Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 38 199
Пуста българска завист бих казала. Естествено е да "съчустваме" на някого, а да ни е готино на душата, че има и по-зле от нас. Също толкова естествено е да оплюем някого, който е по-добре от нас, за да го свалим на нашето ниво, за да не ни се пропука с мъка изграденото самочувствие!

Но тук, във форума е имало много радостни теми за радостни неща, които са се случили на някого, които са си оставали такива!

 Hug

# 3
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Знам ли.Всички сме различни, различни неща харесваме, различни неща ни дразнят, НО все пак си и приличаме.Ако някой може да отговори на въпроса ти-евала.Аз не съм от тези хора.Всеки пише това, което мисли, чувства и т.н.Един път мненията може да са ни различни, а друг път да съвпадат.Не може всички да мислим еднакво, за това се получават и разногласия.Но пък е хубаво когато сме единни Hug Peace (за доброто имам предвид Laughing).
Не винаги чуждата радост ни дразни или нещо си там.Това вече си е до човек.Аз се радвам, когато чета на кое дете му пониква зъбче, кой си купил хубава спирала, или някакъв грим, кой си купил нещо за дома, раздвам се, защото много от нещата ги преживявам и аз.Става ми тъжно, когато чета тъжни теми.Хора сме си, различни сме, реагираме различно.
Наистина незнам с точност защо се случва такаnewsm78.

# 4
  • Мнения: 1 416
Защо ли? Просто винаги е по-лесно да съчувстваш на братското нещастие, а не - да се радваш на чуждото щастие. Такива сме си... В болка и радост, съизмерваме се, сравняваме се, съзтезаваме се. Като бършем хорските сълзи и окуражаваме, истината е, че изпитваме задоволство... Ето, не сме толкова зле, колко по-нещастни хора има, колко провалени души бродят наоколо...
А когато някой е щастлив - успехът му ни заплашва...

Малцина са хората, които истински съчувстват и истински се радват на ближните си. За тази работа трябва не само сърце, а и интелект и самокритичност...

# 5
  • Мнения: 4 555
Това сега в стихотворна форма ли е или какво?! Thinking

# 6
  • Мнения: 2 212
Едно любимо стихотворение завършва така:

"Човек е жив, додето може
на чужда радост да се радва."

Георги Константинов

# 7
  • Мнения: 4 473
Човек в нещастието си има най-голяма нужда от това да се почувства значим в нечии очи, живот или мисли. Няма човек, който да не е изпадал в подобно състояние на песимизъм, обезвереност, самосъжаление, чувство за безполезност и нечия тежест...Колкото по-силен е един човек (като психика) толкова по-рядко му се случва, но пък случи ли му се - значи нещата са повече от сериозни. По-слабите хора по-често могат да бъдат видяни в това състояние, но пък и по-лесно излизат от него.
Щастливият човек и без да получи възхищението на околните (без връзка с въпросното щастие) ще е щастлив и само с виновниците за щастието му.
Не вярвам да има нормален човек, когото чуждото нещастие да го оставя равнодушен, още по-малко доволен.

# 8
  • Мнения: 5 577
 Confused Идат ми думите, взучат в мислите ми ... но не мога да се изразя. Няколко пъти почвам, и няма смисъл написаното.
Но е така, Лиска е абсолютно права. Необяснимо права.

# 9
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
На мен пък ми направи впечатление, че докато не се знаеше как е Пухи, всички бяха разтревожени и когато се разбра, че е добре, тогава някои тръгнаха да я съдят защо е пуснала мухата и е избягала и въобще много грозно стана на фона на 7-8страници съчувствие.
Не знам защо така се получава, аз също съм била критична, но само към определени теми, напр. "търся работа" - съгласете се, че много са хората, които търсят или "спряха ми водата" - ми и моята я спират, но не се оплаквам на цял форум. Както и да е, такива сме си и не ме е срам да си го призная, но аз и в радост и в тъга подкрепям, само да не е някоя дребнавост, за която споменах.

# 10
  • Мнения: 1 113
Браво, Лора, благодаря ти, че облече мислите ми в думи, подписвам се с две ръце под постига ти! Heart Eyes

# 11
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Confused Идат ми думите, взучат в мислите ми ... но не мога да се изразя. Няколко пъти почвам, и няма смисъл написаното.
Но е така, Лиска е абсолютно права. Необяснимо права.

Съвсем обяснимо права е, Верги.
И аз така - започвах, трих, затварях и пак отварях прозореца. Много ми се иска да и опонирам, но не мога. Жалко.

# 12
  • Мнения: 253
Защо ли? Просто винаги е по-лесно да съчувстваш на братското нещастие, а не - да се радваш на чуждото щастие. Такива сме си... В болка и радост, съизмерваме се, сравняваме се, съзтезаваме се. Като бършем хорските сълзи и окуражаваме, истината е, че изпитваме задоволство... Ето, не сме толкова зле, колко по-нещастни хора има, колко провалени души бродят наоколо...
А когато някой е щастлив - успехът му ни заплашва...

Малцина са хората, които истински съчувстват и истински се радват на ближните си. За тази работа трябва не само сърце, а и интелект и самокритичност...
 
   Напълно съм съгласна. За съжаление са малко хората, които са истински и искрени  Sad

# 13
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
имаше един период в живота ми, когато си задавах подобни въпроси за хората. много ми беше трудно да възприема лошотията и не можех да си обясня как има по света хора , които мамят, убиват, системно тормозят близките си. това ме правеше много тъжен човек.
казах си , че не мога да променя останалите. реших да направя собствения си живот и този на семейството си по-добър, отидох в държава с ред и закони, срещнах мъжа си, с който сме на една вълна и така....
няма отговор на въпроса ти. хората са различни. всеки с целите и идеалите си, с манталитета си....
няма оправия, ако питаш мен. виж какво става по света....
случай с моя приятелка. бяхме много близки, когато аз бях "в калта". съветвайки ме и покровителствайки ме се чувстваше силна и уверена. в момента, в който си стъпих на краката и видя, че се оправям сама, се отдалечи. беше започнала да взима и антидепресанти и да ходи на терапевт......

# 14
  • Sf
  • Мнения: 808
Защото в темите, когато някой споделя нещо хубаво и се хвали за нещо, ние не пишем. Прочитаме, усмихваме и подминаваме. Не ни върви да пишем: "Браво, радвам се, гордея се с теб/вас... "

Докато в тежките теми, всички имаме сърца и сме съпричастни!!!

На мен пък са ми странни темите Как се преценяваме себе си, нивото си, нивото на форума...
Защо ни е да ги определяме и да внасяме допълнително напрежение...

Общи условия

Активация на акаунт