И аз се присъединявам към вас

19 септ. 2006, 15:54 ч.

Съжалявам, че пиша анонимно, но ми се ще раздялата ни да е факт, за да се разкрия.
Та така след няколко месечна агония на съвместния ни живот довечера реших да го помоля да си тръгне. Няма да стане веднага, защото ще трябва да си потърси квартира, но ще се изтърпим някак си...
Малко съм уплашена, малко разстроена, много разочарована, но изпълнена с оптимизъм за бъдещето

# 1 19 септ. 2006, 16:05 ч.

Мнения: X

Няма да ти казвам добре дошла, защото положението е всякакво, но не и добро.
Не те насърчавам по никакъв начин - напротив, винаги съм смятала, че е лесно да спечелиш някого, трудното е да го задържиш до себе си.
Но понякога - има моменти във връзката, когато нещата се чупят - и връщане назад няма. Когато всичко което виждаш в отсрещната страна - е болка, ужас, недоверие, омраза - отрицателни емоции.
Освен това обаче - когато има любов, винаги има смисъл да се опитваш.
Ти и само ти си човека, който ще прецени, дали обича.

Всъщност тя - истинската любов - не си отива. Ако е тя - ти ще знаеш това и няма да прибягваш до такива крайности. Ако ли пък човека не я заслужава- да пътува.
Успех ти пожелавам. Успех и никога да не съжаляваш за решението си.

# 2 19 септ. 2006, 16:15 ч.

Обичам го, но за да просъществува една връзка са необходими двама, които да обичат, един не стига...
Няма конкретен проблем, просто от известно време усещам, че за него аз съм минало. А и той ми го каза де, за да ми е кристално ясно.
Боли ме, защото избрах точно този човек за баща на детето си, а се оказа, че съм сгрешила и сега ще живея с тази болка... да се надяваме, че с времето ще избледнее. Все пак той остава баща на детето ми и нищо не може да промени този факт...
Сега известно време, не знам колко точно ще се разминаваме като съквартиранти по коридорите, но после нещата ще започнат да се нареждат едно по едно

# 3 19 септ. 2006, 23:04 ч.

София
Мнения: 6 999

Ако имаш нужда от помощ само кажи.

Един съвет от мен как да преодолееш момента: Мисли за след това. За времето, когато ще сте сами с детето, животът ти ще е нареден и прочие...

Винаги ми е помагало при трудни ситуации.

# 4 19 септ. 2006, 23:11 ч.

София
Мнения: 1 254

Цитат на: Isa в вт, 19 сеп 2006, 23:04

И аз съм все така.. Мисля си за бъдещето и се успокоявам, че ще съм по-добре от настоящето. Но не съм убедена, че е правилно така.. Много се размечтавам Rolling Eyes

На авторката на темата, пожелавам ти успех! Нека минат леко нещата и без много разправии. От личния си опит, те съветвам да изчакаш по-дълго преди да се разкриеш коя си.
И отново: УСПЕХ!

# 5 21 септ. 2006, 15:33 ч.

Няма да збравя колко стартелно криех нашата раздяла, колко се срамувах от познатите и колегите, и колко болка ми донесе тя.Но сега вече изобщо не ми пука, така ще е по-добре за нас с малката и открито заявявам ,който ме пита нещо относно баща и ,че не сме заедно, сатна ми безразлично вече и цялата тази каша.Жлако ,че вече си една от НАС, но какаво да се прави с това живота не свършва нали?!Е, поне знаеш, че не си сама.

Причина:

Причина: