Публикувана: 22 септ. 2006, 08:14 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2006, 12:45 ч.

За предметите и хората и пазят ли те част от душите ни..

2 661
50
1

22 септ. 2006, 08:14 ч.

Мнения: 899

Вярвате ли, че всеки предмет, до който сме се докоснали, запазва част от нас самите? Че чуждата материя, съдържа наша материя и едва след години изветрява?
Имте ли си любими места - улици, заведения, градове, къщи, където може да сте били дори само веднъж, но имате чувство, че там сте оставили частичка от себе си? Толкова ви е било хубаво, или пък не, че ако отидете отново ще се видите от преди години, в спомените?

Последна редакция: пт, 22 сеп 2006, 08:24 от Umbra

# 1 22 септ. 2006, 08:32 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Вярвам........затова винаги много съм обичала да доизносвам дрехи, които съм намерила я в бабиния я в маминия гардероб и да си ги преправям...........много пъти предпочитам дрехата да е носена преди мен..........някак си, сякаш носи характер............има натрупване......обичам и да реставрирам стари маси, столове......... е, вече нямам време и направо си купувам и дрехите и стола........но ако имах .........

# 2 22 септ. 2006, 08:53 ч.

Мнения: 3 447

Да, вярвам. Затова обичам да си подарявам книгите и бижутата. И любими места си имам, и определено улиците "Иван Асен" и "Шишман" пазят спомен за мен Simple Smile

# 3 22 септ. 2006, 08:57 ч.

Мнения: 1 629

Чудна тема, Умбра! bouquet

Ще се включа по-късно.

# 4 22 септ. 2006, 09:08 ч.

Мнения: 899

Радвам се, че ви харесва темата Hug

Аз също вярвам. Книгите, вещите, особено часовниците - имам такива от двамата ми дядовци, които починаха, често ги гледам и усещам частици от тях. Обичам стари мебели, които носят посалнието на някой, който ги е притежавал с любов. Нося стар портфейл на баща ми, шалове на майка ми, нейни книги, избелели от препрочитане.

Има една поляна в Борисовата градина, там дълго знаех, че когато отида, ще се срещна с любими мои години. Много нежност съм усетила, прегръдки и целувки, много тишина и споделеност.
Градът на баба ми - с всичките си улици и пейки, пази детството ми.
"Оборище", "Шипка", квартал Яворов и сутрините от една тераса, мирисът на кафе и боровете пред мене - сякаш бяха вчера. Пиротска, по която сме се разхождали хиляди пъти. "Дондуков" и пресечките му.
Бургас и надеждата. Созопол и моретата с баща ми.

А най-любима ми е една кърфица, с бяла главичка, която дядо ми винаги носеше на ревера си - беше шивач. Служила му е вярно 30 години, а сега забождам с нея обичта си към него и гордо я нося със себе си.

# 5 22 септ. 2006, 09:20 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Вярвам доколкото е свързано със спомените ми. В буквалния смисъл - не. Имам си любими вещи и предмети - книги мебели от баба и майка ми. В заведения, които съм посещавала преди често, също често ми връщат приятни спомени. А най ми е драго, когато съм в някой град, Пловдив - студентсво, Бургас - младини Wink

, Сливен, ех Сливен...
Ииии, Umbra, върна ме в спомените! Hug

# 6 22 септ. 2006, 09:41 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат

Книгите, вещите, особено часовниците - имам такива от двамата ми дядовци, които починаха, често ги гледам и усещам частици от тях. Обичам стари мебели, които носят посалнието на някой, който ги е притежавал с любов. Нося стар портфейл на баща ми, шалове на майка ми, нейни книги, избелели от препрочитане.

И аз.........Имам чувството, че тези стари предмети са опитомени от човека и вече не се страхуват от него............така ги чувствам..........новата дреха е още дива дреха..........

# 7 22 септ. 2006, 09:43 ч.

Мнения: 899

Цитат на: secretgarden в пт, 22 сеп 2006, 09:41

Страхотни думи! Наистина, новите вещи са някак неопитомени..
А да знаеш, че благородно ти завиждам за реставриране, аз също много съм опитвала и съм искала да го правя, но съм изключитено бездарна в тази област.. Confused

# 8 22 септ. 2006, 09:46 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Umbra в пт, 22 сеп 2006, 09:43

А да знаеш, че благородно ти завиждам за реставриране, аз също много съм опитвала и съм искала да го правя, но съм изключитено бездарна в тази област.. Confused

Не е точно реставриране.......как се казва....изтърбушване до дъно, изшкурване, изрязване на нови форми........претапициране и пребоядисване..........става си нова мебел

# 9 22 септ. 2006, 10:02 ч.

Мнения: 899

Да и аз за това си мислех, вярно, че не е точно реставриране. Абе завиждам и това е Mr. Green

# 10 22 септ. 2006, 10:19 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Извинявам се, ако не е по темата, но ето моята нова масичка в хола Grinning

http://snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=1254425

Взех си я от тавана на село, дядо ми я е правил, бил дърводелец.

# 11 22 септ. 2006, 10:32 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Вярвам, че местата, където сме били, пазят спомен за нас така, както ние носим спомен за тях.
Ето тук съм убедена, че ще се върна. И също така съм убедена, че Охрид си спомня една млада жена, на която любимият мъж каза, че точно така си е представял Биляна...

А книгите...о, книгите отнасят част от душата ни. Когато затворя последната страница знам, че съм оставила там късче от мен. И затова посягам към всяка книга с респект. И, ако тя е от библиотека, задължително поглеждам колко хора са я почувствали преди мен - това ме кара да се усещам част от тях, макар и за малко.

Последна редакция: пт, 22 сеп 2006, 10:38 от ДЕ ВАня

# 12 22 септ. 2006, 10:34 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Точно по темата ти е масичката в хола, много е хубава. Hug

Вярвам, вярвам в това, че предметите имат душа. Привързана съм към много места - у нас и в чужбина, към стари книги, към тежки и нефункционални мебели, към дрехи на мама и баба, към стари картини и малкото вещи, които са оцелели през бурите в семейството ми.
Обичам старите къщи, строени в началото на миналия век.
Дано един ден да имам толкова пари, че да реставрирам една такава (че да не му мирише на моя мъж на бабички Joy