"Къде сбъркахме"

Това е фразата от онза реклама на Спрайт, където родители хипари гледат изумени сина си, който изглежда безупречно и родители интелектуалци, потресени от хипарливия вид на сина си.  В последно време и аз все това се питам, след 4 месеца ще навърши 8г, ако сега не мога да се справя, какво ще правим в пубертета!? Сина ми...схватливо дете, памет отлична, няма проблеми с училището, да изостава или да не се справя...обаче...спори за всичко, ако кажа иди и гледай ТВ ще ме спори "защо", ако кажа не гледай , пак ще спори.. Това мога да преглътна. Концентрацията му е до 15 минути, след това край, започва едно почесване, едно страдание колко е изтощен..и т.н.  Днес беше на рожден ден, като го взехме каза че всичко е било много интересно, че тортата била разкошна (да се разберяла от къде е купена), абе кеф! Да , ама сега ми се обади майката на рожденника да ми каже, че отказвал да участва в организираните игри, искал да прави друго, хранел се бързо и се оригвал! Е това ме срази! Жената ми е близка, не го прави с лошо чувство, а с идеята да съм информирана за поведението му. Предполагам, че си е позволил подобно поведение, защото и той не я чувства чужда, ама въпреки това! Просто не знам какво да си мисля, а и как да се справя!? Ние сме нормално семейство, храним се прилично, държим се прилично...контактите ни са с културни хора. КЪде бъркаме?! Как да се справя?! Чета непрекъснато разни психолози какво ни съветват, не спирам да обяснявам и разговарям , при това гледам да не дотягам!  Сега какво, да го накажа ли някак си за днешния ден или да говоря...ох..Ситуацията е още по-интересна, защото на вид е като 11 годишен и хората очакват друг вид поведение, а то....Приемам съвети и разсъждения!