Отворих тази тема,защото вече - то момиче което познавам споделя това че е бременно и едва ли не е готова да направи аборт затова защото по-голяма част от хората около нея и казват че да родиш дете,след като имаш друго такова родено преди месеци е лудост,глупост и че тя се чувства нелепо ,защото всички гледат с лошо око на това да бъдеш млада мама на две деца с малка разлика.И 4-те ми познати казваха,че искат много детето,но в същото време ги е срам от разни приятелки,които ще ги заклеймят като необразовани,тъпи глупачки,които освен да раждат деца,едва ли могат да изпълняват друга функция в обществото.И това не е някава параноя,аз в действителност съм чувала подобни коментари към момичета,решили да продължат беменността,от хора които на всичкото отгоре не са никак глупави,едната беше лекар,другата проектант,третата икономист и всички се изказваха че да запазих бременността е лудост,при положение че вече имаш едно бебе.Аз бях на 17 когато забременях,на 18 родих.Тази бременност не беше изобщо случайна а исках това дете с цялото си сърце.Мен също не ме разбираха разни приятелки,които смятаха че е тъпо да имаш бебе на тази възраст,когато можеш да обикаляш дискотеките или да учиш.Но за мен не беше така,никога не съм чувствала че правя жертва,още повече че успявах едновременно да гледам детето си и паралелно с това да правя всичко това което и те ,без да се лишавам от нищо.
Много често на аборта се гледа като на идеалното решение и доста хора не се замислят два пъти преди да се "решат" на такова нещо.Казват че в началото на бременността,"онова"нещо не е живо и не е убииство да го премахнеш.Аз съм на мнение че това нещо е живо.Интересно ми е да разбера,според вас,кога започва да живэ детето в утробата и кога се сдобива с душа?Други казват пък че нямат възможност да гледат дете,затова предпочитат да абортират.Не че обвинявам такива хора,напротив,разбирам че не всички са способни да гледат дете ,а много и нямат материялната възможност за да го направят,но се питам,не може ли една бременност да се предотврати и не е ли по-добре това ,отколкото да се прекъсне?
По отношение на многодетните семейства,също забелязвам една такава тенденция да се гледа на тях като на ограничено простолудие,което само прави деца,благодарение именно на това че са ограничени хора,които не си дават сметка за това което правят.Има ли нещо по сладко от това да чуеш смеха на 5 месечно розово бебе,има ли нещо по-приятно от това да виждаш детето ти да расте и да те дарява с обичта си?Аз съм единственно дете,нямам братя и сестри и докато бях малка тайно завиждах на онези които имат такива.Мисля че и сега бих била много по-щастлива ако имах сестра или брат които да нчувствам близки и с които да споделям нещата от живота си.
Виждайки на какъв хал е обществото ни и как все по-малко деца се раждат,не е ли по-добре да се насърчават ражданията ,отколкото да повдигаме намръщено вежди и да се изказваме негативно за онези които се решават на това да имат деца?