Чувствахте ли се депресирани по време на бременността и как се справяхте?

абе сега си пушка, като се роди бебето, ще ти е още по-еднообразно
хормоните си казват думата, нормално е. Аз не съм се депресирала, понеже висях във форумите, никой не ме занимаваше с нищо, грижех се само за себе си. А на мъжа си следващия път кажи, че и ти искаш бира навън
и помни, че това са уникални моменти, които няма да се повторят/дори при следваща бременност няма да е същото/.

Писах,писах и накрая нета заби!

И с няколко думи ще подкрепя Тити!Всички бременни минават през този период.Аз си плачех редовно.А хормоналния пик настъпи след раждането.Изпаднах в такава депресия-сълзи,истерии.Ужас!Добре че за мое и за щастие на околните продължи само няколко дни.Мъжът ми още се шегува  на тази тема.
Така,че настрой се за друг живот-със сладко бебенце в ръце,кърмене и повиване да безкрай.В началота не ти остава време да се храниш,а за забавление не можеш и да си помислиш.Майчинството иска жертви,но не напразни!
Бъди спокойна и леко раждане!

Аз бях една невероятно щастлива бременна, но за подобно на твоето положоние напълно подкрепям Тити. Излизаш със съпруга си - той пие бира, ти сокче

Чувствах се ужасно като бременеех. Самият факт, че иzглеждам като хипопотам ме караше ежедневно да се потискам все повече и повече. Въобще не бях себе си и нямах търпение да родя и пак да се върна в старите килограми. Да, направих го, но тялото ми въобще не е същото. И сякаш някъде в това време zагубих част от сексапилността си. Поне така се чувствам... или може би пораснах? 
А и тук нямах почти никакви поzнати и си седях почти преz цялото време в къщи. И zнаеш ли? Колкото и да ме караха да си ида в БГ, аz не го направих, не исках приятелите и поzнатите ми да ме виждат в това състояние 25 кг нагоре. (преz бременноста качих около 15, но месец преди да zабременея спрях цигарите и качих 10).
Дойдох си в БГ , когато бебето беше в 4ти месец, отслабнала с 10 кила, но въпреки това успяха да ме смачкат с широко отворените си очи и ехидните усмивки "Ехеее, какво гадже беше, пък сега виж се на какво си zаприличала" беше редовната прикаzка. Само който не ме беше срещнал, само той не я каzа. Или "Много си се zапуснала, паzи диета де"... и пр от тоя род. Никой не го интересуваше, че съм скоро родила, че кърмя, но аz и не се обяснявах...
Просто се вzех в ръце и отслабнах.

Май се отклоних от основната тема... 

Депресирана - не, по-скоро раздразнителна и сприхава...
При нас беше обратното - мъжът ми не можеше да ме изкара от къщи, особено накрая, в последния месец.
Но на теб щом ти се излиза - хващаш мъжа си под ръка и с него... 

Въобще не съм изпадфала в депресия нито през бременноста, нито като родих. Дори ми е странно как точно в този прекрасен период някой може да се депресира. Не че не ми беше кофти че напълнявам яко, но пък знаех че няма да е вечно и всяко нещо с времето си. Толкова хубав сън  и следобедна дрямка и спокойни мигове не си спомням да съм имала никога преди това и не знам дали има значение, но и момченцето ми е много спокойно , да ми е живо и здраво.

И депресирана,и раздразнителна и какво ли не още .Дори не знам защо.Просто често така се чувствам.Всъщност знам-ако ходех на работа до края нямаше да е така...а това сиво ежедневие е убийствено-затова хората са казали,че безработицата води до най-тежки депресии.Ама такова е положението-наистина майчинството иска жертви-колкото до депресията след раждането-ами не виждам накъде повече да рева-аз и сега си рева ПРЕдостатъчно. И определено не е заради килограми защото съм си много добре и не съм качила въобще много.

Не бях депресирана. Бях много щастлива и едно такова сладостно очакване ме беше обзело, че имах чувството, че целият свят е мой.
За да не се чувстваш по начина който описваш е най- добре да общуваш с други бременни жени. Запиши се на училище за бременни или нещо такова. Там ще срещнеш жени, които изживяват емоции сходни с твоите. А също, трябва да разсъждаваш, че бременността е за кратко и след като родиш ще можеш да се погрижиш за себе си и да облечеш нещо, което ти харесва.

И за това мисля и освен всичко ми обзема и паника и страх, че колкото и усилия да полагам, едва ли ще съм същата като родя

само като си спомня и тръпки ме побиват  беше ужасно с тези настроения. тежеше ми адски много 30 кила качих  направо не издържах. даже веднъж докато бях в болницата ме бяха хванили тези лошите мисли, добре че една акушерка дойде да ме търси за нещо та ме видя и си поговорихме, та малко ми размина 

Ау, чувствах се абсолютно по същия начин по едно време, ама беше около 5-6 месец.Аз проблеми с килограмите не съм имала, изглеждах перфектно, имах само малко и готино коремче.В 9 месец имах талия и малко дупе, но въпреки това не всичко ми ставаше, защото в талията нищо не може да ти се закопчае, чувствах се некомфортно и много ми се излизаше.Но само при мисълта за бебо ми се променяше настроението - чувствах се щастлива и нетърпелива.В 8-9 месец вече ме вълнуваха съвсем различни неща, не как изглеждам и дали ще излизам, а за предстоящото раждане, емоциите около него.В главата ми се въртяха хилядие въпроси за бебето и раждането, нямах търпение да го видя.Ти си вече съвсем накрая, мисли за бебо.А ако си мислиш, че като се роди бебче и вече не си бременна ще можеш да излизаш.Мъжа ти ще ходи да се черпи с приятели за бебето, а ти в къщи ще го гледаш.Но няма нищо по-прекрасно от това да гушкаш малкото съкровище и да отделяш вниманието си на него.То ще има такава силна нужда от теб.Но на въпроса - можеш да преодолееш депресията като излизаш навън, разхождай се, виждай се с приятелки, обикаляй магазините и ходи на кафе.Ще съчетаеш полезното с приятното.Разходките са много полезни за бременните, а едновременно с това няма да имаш време за депресия.А междувременно когато си си в къщи си почивай, защото сега ти е времето.Глези се.Обърни внимание на себе си.Сигурна съм, че си една красива бременна жена.Аз не се прибирах по цял ден чак до реждането.Канех си приятелки на гости, ходех на гости, излизах на разходки и по кафета.Така че няма за какво да се притесняваш, и не вини мъжото, те също си имат нужди.Леки дни до раждането и леко раждане!

Да, имаше и е нормално, спокойно не си само ти!
Исках да тичам, да дивея, да обикалям баровете, но... Не е успокоение, но и после няма да го правиш - ако мислиш, че ще шариш по магазини денем и по клубове нощем, забрави.
Но пък е забавно по друг начин.
Не знам как да се справиш, като гледам малко ти остава, така че постискай още малко зъби.
Аз висях по цял ден във форума, гледах филми (това е лукс, който не мога да си позволя сега)... ами ходи по магазини, докато не е дошъл гадния студ, купи си хубава козметика, отиди на фризьор, обади е на приятелка, идете на кино -- после няма да имаш време за тези неща! Не съм ходила на кино откакто родих, с изключение на един път, гледахме с мъжа ми "Шифърът на Леонардо" и през 5 мин. си поглеждахме телефоните, защото майка ми гледа Крис... После няма да имаш време да се насладиш дори на дълъг душ/вана.

Наслади се на последните ТВОИ СИ мигове.  

Не, досега веднъж не съм се почувствала депресирана. Може би зависи от годините, може би защото доста дълго чаках това да ми се случи. Не знам. И както имах намерение на работя до края, така излязох в отпуска от началото на 5-ти месец. Ако щеш вярвай, един миг не съм скучала. Напротив, радвам се, че разполагам с времето си и се наслаждавам на това, защото после - нъц! Колкото до килограмите, ами, ще ги сваля, надявам се. Това не ми е зор. Да се роди бебчо жив и здрав, пък после ще му мислим

Аз се успокоявах само като си погалвах корема и с мисълта за предстоящото щастие, което ще ни сполети. Иначе какво да ти кажа освен обилно ядене по 7 пъти на ден  качих над 30кг и четене на книги и едни дългиии самотни разходки по жегите нищо друго не ми се случваше. Остави реването за най-малкото нещо почти всеки ден, остави това че едвам се предвижвах, ами и заради пустото суеверие на майками  не си купих всичко необходимо за бебоче преди да рода  Така че радвай се на живота и гледай напред в очакване на най-прекрасния момент в живота ти поне при мен беше така
Леко раждане и успех !!!