Публикувана: 28 септ. 2006, 22:33 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2006, 10:35 ч.

Кога започнахте да осъзнавате че искате брак.......

2 942
51
1

28 септ. 2006, 22:33 ч.

Мнения: 569

Интересно ми е да разбера кога започнахте да осъзнавате, че искате сериозна връзка с мъжа

до вас, че искате брак, да живеете като семейство....да си имате дете. Кога се пораждат тези

чувства, на колко години бяхте, изобщо кога започнахте да копнеете да бъдете съпруга и

майка. Има ли възраст за това и как се случи при вас - спонтанно или всичко беше планирано.

# 1 28 септ. 2006, 23:03 ч.

в къщи
Мнения: 467

ние с моя ходихме 5-6 месеца,много се карахме и той вика:дай да се оженим,докато не сме се разделили.И така,взехме се. Joy

ама той било за хубаво

# 2 28 септ. 2006, 23:10 ч.

Мнения: 8 917

От двама ни убеденият в нашето бъдеще бе той...аз бях замотана все още от...няма значение - половинката ми ме "покори" с разбиране, изчакване и "хитрост" - да ми даде толкова време, от колкото имам нужда....възхищавам му се за всички тези качества, защото аз не бих тъпряла и секунда Rolling Eyes

# 3 28 септ. 2006, 23:14 ч.

Мнения: 2 220

Решението да заживеем заедно беше спонтанно - той трябваше да се маха от квартирата си и аз го приютих вкъщи Laughing

След 4 години решихме, че вече искаме да имаме бебе, определихме дата за сватбата и два месеца по-късно си го направихме Grinning

# 4 28 септ. 2006, 23:14 ч.

Пловдив
Мнения: 927

Аз осъзнах, че искам да бъда булка и майка на 3 г. възраст. hahaha

Тогава съм молила майка ми със сълзи на очи да ми купи харесаната от мен булченска рокля, за да не свърши. Малко по-късно на въпроса "Каква искаш да станеш като пораснеш ?", моят отговор е бил "Майка" Mr. Green

В наши времена, когато се запознах с мъжът ми, започнахме да си говорим за сватба 1 месец след началото на връзката ни. Купихме си халките след 8-9 месеца, а се оженихме едва след още 1.8 година. Голям мерак имахме да се вземем Laughing

# 5 28 септ. 2006, 23:20 ч.

Мнения: 569

Да, всичко дотук е хубаво, но мен ме интересува кога лично вие изпитахте потребност да се омъжите, да имате дете и по- точно как го осъзнахте /чувства,мисли/. Усетихте ли някаква промяна в себе си на някаква определена възраст,.... че искате вече да загърбите свободния живот и да се отдадете на семейството.

# 6 28 септ. 2006, 23:22 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: nikitita в чт, 28 сеп 2006, 23:20

Не може да се опише с думи...по-скоро е потребност и удовлетворение вече от други неща....и загърбване не е точната дума....например вместо за ходим по купони с приятелки ми бе по-приятно да съм с половинката си...не, че приятелките ми не биха ми липсвали ако ги няямаше въобще, но то е като някакво изместване на центъра на желанията...

# 7 28 септ. 2006, 23:26 ч.

Пловдив
Мнения: 927

Аз лично никога не съм гледала на съвместното съжителство/брак/ като загърбване на свободния живот. Освен това не мисля, че възрастта е определяща, а човекът с когото искаш да бъдеш. Той те кара да изпитваш нуждата да споделяте един и същ дом. За детето е същото. Как да ти обясня какви са чувствата и мислите , те са различни за всеки Thinking

# 8 29 септ. 2006, 00:19 ч.

София
Мнения: 7 097

Първо заживяхме заедно, след това решихме да имаме дете, а когато забременях решихме и сватба да направим.
Инициатор да се съберем да живеем заедно беше той, аз малко се дърпах в началото, защото бях свикнала да живея сама от доста време и сякаш не бях готова за подобна стъпка. След това, за бебе също той започна да говори, но тук вече не ми беше нужно много да ме навиват. После, за сватбата остави на мен да реша, с оглед на бременността ми.

# 9 29 септ. 2006, 00:27 ч.

Мнения: 46 484

Исках да съм му съпруга от момента, в който се запознахме, всъщност от този момент живеем заедно Laughing

бях на 19 г.

За майка- родих на 25 г. и до раждането така и не дойде този момент, добре, че е мъжът ми, иначе и до сега да не сме имали деца.

# 10 29 септ. 2006, 07:20 ч.

Мнения: 1 893

За брак никога не съм копняла и не вярвам някога да ми се прииска да се омъжа/да подпиша/,но за съвместното ни съжителство/вече 8 години/ бях готова 2-3 месеца след началото на връзката ни.
И за дете не помня да съм копняла.Мисля,че желанието ми да родя беше колкото мое,толкова и под натиска на околните,че "биологичният ми часовник тиктака".
А готова да бъда майка и съпруга не съм се чувствала никога,но съм щастлива да бъда и двете. Grinning

# 11 29 септ. 2006, 07:57 ч.

Мнения: 1 722

С мъжа ми ходехме 3 г. и аз вече исках да създадем семейство, но той се дърпаше - рано му било, не бил сериозен и т.н. В интерес на истината исках брак - знам ли защо - да бъда булка, да се махна от къщи, да имам сигурност с тези мъж .......... а за детето исках да изчакаме. Той обаче много искаше дете и дори не желаеше да чакаме сватбата /6 м. бяхме сгодени/. Аз обаче се запъвах като магаре на мост - без брак няма дете. И така ... 10 месеца след сватбата се появи малкия. Сега като се замисля не съм била готова нито за брак, нито за дете, прекалено бях свикнала да се грижат за мен (майка ми примерно), да получавам всичко наготово и отговорностите ми дойдоха като гръм от ясно небе.

# 12 29 септ. 2006, 07:58 ч.

Мнения: 2 211

При нас нещата се получиха някак естествено и от самосебе си. Обичахме се много и заживяхме заедно, а след това се и оженихме. Още в началото на връзката разбрах, че искам да бъда дълго време с този човек и да родя дете от него, обаче не ме питайте как, защото и аз не знам. Любов бе, любов!

# 13 29 септ. 2006, 09:07 ч.

Мнения: 1 449

винаги са ми харесвали млади булка и майка, но иначе мъжът ми беше инициатор на бърза сватба - след 3 месеца гаджета(е, ние се познавахме от 3 клас Mr. Green

) подписахме, аз щях да си походя поне още 3 Grinning

# 14 29 септ. 2006, 09:13 ч.

Мнения: 695

Ние бяхме заедно около 8г преди да сключим брак #Crazy

то си бяхме като семейство,но все пак.И ей така един ден както си седяхме ни дойде великата идея.Мисля,че в един и същи момент почувствахме,че искаме брак и детенце. Peace

Препоръчани теми

Караници през бременността

Развод и след това

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Не знам какво искам

Причина:

Причина: